Радио Варна, Концертно студио, откриване 11 февруари 2008 г., 18 ч.
Изложбата ще съпътства всички културни събития в Концертното студио през март и април 2008 г.
◊ ИЗЛОЖБАТА
Дните, в които аз съм... Тялото, в което аз съм... Времето, ситуацията, ме предизвикват да се търся в нея. В Ева.
Коя е Ева?
Ева е земята. Най-често не я забелязваме, защото винаги е тук, под нозете ни. Безмълвна, безропотна, тя умее да се обогатява от всичко, което хвърляме в нея, способна е да превърне всичко в Божи дар. Приема семената и им дава плът, живот, позволява им да израстат.
Ева е смирението. Приела това последно място, защото то я зарежда с цялата творческа енергия на света. И нищо не нарушава душевната яснота, мира и радостта й. Многолика е Ева.
Тя е майката, въплътила опита. Несломимата, несъкрушимата любов. Ева помага на мъжкото същество, поправя го, променя го, спасява го, възродява го… Ева осъществява Адам.
Ева е премъдростта. Но и блудницата - изменчива, независима и агресивна. Непокорна, тя живее в сблъсъка на тялото със законите на вътрешното и външното. В сблъсъка на Ева с Адам.
Ева е саможертвата - разкъсваща се, милосърдна. Но Ева е и лекомислена, любознателна, властна. Ева е художница, помощница, наблюдаваща. Също ленивата, самовлюбената, нахалната, интуитивната, наивната, смеещата се, жестоката, отмъстителната - ГРЕШНАТА...
Ева, която може да укроти злото и да го превърне в благословия. А след това да го разкаже в живописни картини. Ева, която жадува живота. И умее да го създава. Със слово. С действие. С любов.
Ева има толкова много лица.
Кои са моите лица?
А вашите?
Тереза Зиковска
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА
Тереза Зиковска е родена на 21.01.1975 г., завършва ССХУ по приложни изкуства – София (1993) и Художествената академия “Николай Павлович” в класа на проф. В. Овчаров и проф. В. Попнеделев (1998), преподава във ВСУ “Черноризец Храбър”, член на СБХ.