Последни новини
Откриване: 19 октомври 18:00 ч.
"Смея да твърдя, че откровеността е фундаментална за творчеството на Борис Колев и независимо дали ще разгледаме неговата фигуративна живопис, която изследва потискащото ежедневие и абсурдите от външния свят, или ще обърнем поглед към по-ранните му вглъбени абстрактни платна, откритостта на неговите мисли и съзнание е неоспорима. Тази честност в израза прави още по-силно впечатление, когато гледаме неговите рисунки, защото като вид медия, рисунката притежава едновременно предимството и недостатъка, че първично се възприема като „етап" и в класическия смисъл тя се разбира като подготовка или като нещо, което предхожда „голямото изкуство". Но критически осмислено, това възприятие е двояко, защото тази, на пръв поглед намалена плътност на образа, този „скелет" на триизмерните обекти, открива най-ясно наличието на фундаменталните художествени умения и в много случаи разкрива автентичността, без да покрива с краплак и ултрамарин суровия, откровен темперамент на автора. Ето защо рисунката не е предпочитана от всеки форма – тя е лакмус и в нея проличават ясно както естетическите нагласи и овладяването на линията, така и експерименталният, смел или плах, идеен или безидеен, темперамент и интелект на художника. Затова да се правят рисунки e стъпване по тънък лед, особено след като Георг Базелиц, Зигмар Полке, Герхард Рихтер и новото немско изкуство от втората половина на миналия век преосмислиха грандиозно представата за рисунката като самостоятелна и най-вече като интелектуална медия. В тази връзка и показаните рисунки не са допълнителни скици към някоя живописна серия, тук няма случайности, а виждаме точно това ново отношение към рисунката – големи формати, прецизно изработени дълбоки кутии и стъкла – което свидетелства за доброто познаването на историята на изкуството и високата художествена култура на художника.
Борис Колев, автор добре познат със своята северна сетивност и абсолютно безкомпромисна морална и политическа позиция, показва в изложбата „Ала-бала" дванадесет изобличения на двуизмерния човек, който основно консумира, подражава на икони от телевизията и социалните мрежи, изживява своите радост и страдание в разработените от капиталистическата култура клишета и най-вече се поддава на лекомислие. Във връзка с цялото му творчество смятам, че той нарежда лекомислието сред основните причини за интелектуален разпад и съм убеден, че тази великолепна в своята категоричност, експресионистична серия е резултат от същата инерция.
И всъщност къде може да поставим изложбата в глобалния контекст на неговата работа? Преди почти десетилетие Борис Колев ми сподели едно свое виждане, че съществуват два типа художници – ангажираните със света около тях и такива, които се интересуват единствено от вътрешния си свят. Интересно е, че работата му през последните години постепенно стапя границите на тази категорична теза и в рисунките тук виждаме осмислена, дълбоко рафинирана и на места почти абстрактна образност, която по никакъв начин не се отнася до обективното, до конкретното и злободневното, а по един задълбочен начин е израз на интелектуалното виждане, което предхожда физическото такова. Независимо от тези нюанси, той остава художник, изцяло ангажиран с духа на своето време – било то чрез рисунка, инсталация или живопис. Тук няма исторически композиции, но не мога да твърдя, че осмислянето на неговата работа изключва ангажираността му с историята и със събитията от близкото минало – особено тези, които дават своето отражение днес. По тази причина рисунките са и много емоционални - те са лични, привидно шеговити, но изтъкващи тревогите вече не на художника, а на човека Борис Колев, принуден да живее в реалност, отнасяща се към фейлетонната дефиниция „ала-бала". ~ Иван Стефанов