По света
08.12.2010 г. 12:38
Галерията представи работата на италианския художник Паоло Вивиан „Баркод”
Меню
Търсачка | Вход
Грешка
Прави се опит за свързване със сайта...
Грешка
Моля, изчакайте няколко секунди, докато страницата се презареди...
Последни новини
Изложби
08.12.2010 г. 12:17
Фотографии от норвежките островни групи Луфутен и Вестеролен
Издания / премиери
08.12.2010 г. 11:51
Сериозни теми в искрящи комедийни одежди
Сцена / екран / ефир
08.12.2010 г. 11:17
Поетична вечерЯ
По света
07.12.2010 г. 17:05
Българското хорово изкуство на световно ниво
Срещи
07.12.2010 г. 16:26
Авторката на „Тръпка”, „Копнеж” и „Ридание” гостува в България по покана на ИК „Кръгозор”
Издания / премиери
07.12.2010 г. 14:32
Том Егеланд пристига в България за Коледния панаир на книгата
Празници / фестивали
07.12.2010 г. 13:30
Премиера на три български книги
Гледна точка
07.12.2010 г. 13:12
Изложби
06.12.2010 г. 14:28
Нови лица в галерия "Бяла зона"
Конкурси
06.12.2010 г. 14:10
Асоциация на студентите по социология в Софийския университет
Диагноза
06.12.2010 г. 13:37
Как словесните фойерверки на управляващите ни успиват
„Ако може цялата държава да е с вятърни перки, щях да го направя”, очерта неотдавна визията си за енергийното ни бъдеще премиерът Борисов.
Полетът на мисълта на държавните ни мъже често прави остри виражи. Потокът на съзнанието в овластените им глави влачи в мътните си води диалектни, жаргонни и турски думи, речта им изобилства с изразни средства, опасно близки до говора на обикновения народ. Човек неволно се пита може ли тия, дето се псуват като таксиметраджии (да прощават последните!), да управляват съдбините на цял народ... Такова „приземяване, приземяване, приземяване”, каквото бележи днес политическата реч у нас, не се помни дори в епохата на правешкия държавник. Даже би могло да се каже, че Живковите наследници го надминаха по брой и качество на смехотворните изказвания.
Втори жълт картон си изпроси проф. Божидар Димитров в разгара на горещото археологическо лято 2010. „Защо бе, майка му стара, защо толкова злоба, бе! Ей т’ва не мога да си обясня при този шибан народ, при тези шибани колеги”, възропта безпортфейлният министър пред в. „Дневник”. Гневната му реплика бе породена от недоверчивостта на учените, отказали да приемат за чиста монета Йоановите мощи. „Шибаният народ му плаща заплатата”, разгневиха се от БСП, само ей тъй – да се намират на приказка.
„Шибаната” история, раздухана в медиите
до епохална величина, свърши с това, че Божидар Димитров се зарови из речниците и обясни, че „шибан” не била „чак толкова обидна дума”, понеже значела „обрулен или набрулен от вейки при буря или бит с пръчки”. Сетне професорът се извини с половин уста, а президентът размаха показалец: „Недопустимо е един политик да се изказва по такъв начин.” Но за Първанов – след малко.
Народа си обруга и Бойко Борисов още докато беше столичен кмет. През пролетта на 2009-а Борисов посети Чикаго и на среща с българската общност там се изпусна, че „най-големият проблем на България е лошият човешки материал”, изграден от „1 млн. цигани, 700-800 хиляди турци, 2.5 млн. пенсионери”. Оказа се обаче, че същият този лош материал – незнайно защо – иска именно Бойко начело на държавата и спешно го назначи за „пъдар на обран бостан”.
Така се ожали сам той, едва седнал на горещия първи стол в държавата, като визира наследството, което предишните управляващи му завещаха.
Всъщност словесните престрелки между експремиера Станишев и Генерала датират отпреди младият лидер на столетницата да оваканти премиерското кресло.
„Борисов съвсем се е разпищолил”,
заключи Станишев, когато все още не Бойко, а той самият правеше първи копки. Поводът – цитираното по-горе чикагско словоизлияние на настоящия премиер, много преди „историческото”: „Тех ги няма, ядат кюфтаци.” Тогава справедливият премиерски гняв изригна, задето от ляво не уважиха дебатите за бюджет 2010-а, а насочиха апетита си към... парламентарния бюфет. Няма, няма да подлагам сега на дълбока оран диалектните особености на Бойковата реч, ала тия кюфтаци, ах, тия кюфтаци... Много сочни трябва да са били, щом даваха хляб на жълти, информационни и шоу-медии в продължение на седмици!
И на международната арена Борисов пръска лингвистични фойерверки. Дори преводачка на Слави Трифонов не се е ошашавяла от „неравноделни тактове” така, както преводачите на Бойко в Германия. Вижте: „Искам (…) българите да знаят: ако сме добри – това сме ние. Ако не – такива шменти-капели като предишното правителство няма!” Тогава дискусиите и коментарите така упорито се фокусираха в жаргонния израз, та самият смисъл на изказването не достигна до умовете на хората. Е, то може и това да е била целта, де...
Президентът Първанов обаче е непоклатим
в словесно отношение. Той не слиза долу, при електоралния брътвеж, няма „шменти-капели”, не разпищолва речевите си одежди. Не, той се цели високо горе – в достиженията на безсмъртната Ботева публицистика, от която подбира цитати, писани сякаш вчера, за да ги прочете на 2 юни 2010 година. Ето: „...в състояние ли е което и да е правителство да ограничи мисълта и да й тури деспотическа юзда” (дни след като Борисов попита медиите ни притиска ли ги), „се не забавиха да обнародват в тукашните вестници своите фалшиви икономии” (в съвременен превод – бюджетни излишъци), „пигмеи, които са се покачили на необозрими конкили” (вероятно рейтингови, Ботев не я е знаел тая думичка)...
Така президентът елегантно си разчисти сметките с управляващите, без да ги нарича съответно манипулатори, лъжци и надувки... Неее, в неговата уста такива думи няма, там вирее само Ботевото слово...
Неспиращите вече година заяждания между двамата държавни глави обаче Огнепръскачката (както я наричат форумите) Татяна Дончева определи като „народен театър”. Първата цигулка на „Движение 21” смята, че Първанов и Борисов въртят „общи бизнеси”, а управниците ни водят политика, „която предизвика радост у гражданите, но на циркаджийски принцип”. Когато властта размаха сатър над пипалата на Октопода, Поразяващата уста заключи, че
„едни мутри се бият с други мутри”,
а когато полицейска акция разпиля дома на нищо неподозиращо кърджалийско семейство, Дончева нарече чрезвичайната активност на МВР „юруш на маслините”. За акция „Плямпачите” призова пък Румен Овчаров. Ексенергийният министър поиска от премиера Борисов „да отнеме звука на няколко човека около себе си“. Ябълката на раздора – газовите договори, ще бъдат дадени на прокурор, викаха откъм „Дондуков” 1, ама тя прокуратурата вече има становище, контрираха от ляво.
Имената на операциите, с които Вътрешното министерство пълни новините, понякога изправят на нокти невинните ни средства за осведомяване. Сайтове, вестници и телевизии се видяха в чудо как да огласят акция „Дупетата”, срамежливи репортерки със сведени очи произнасяха нелицеприятното наименование.
Тук е мястото да припомним и чутовния езиков акт на пловдивския градоначалник Славчо Хлевоусти. Воеводата недолюбва столичната политика спрямо Града под тепетата, то е ясно. Вероятно има защо, та Атанасов да изригне по адрес на премиера: „С едната ръка гали, с другата курец вади.” Вярно, Славчо помолил камери и микрофони да бъдат изключени – да не оскверни слуха народен с тая колоритна сръбска поговорка, ала не го послушаха, дадоха зелена улица на словата му. Ехото, което задейства фолклорът на съседите ни, също бе епохално. „Кой си има ръка, си... действа”, контрира Борисов. Коя ръка имаше предвид – никой не разбра...
И словесното цунами Волен Сидеров
периодично залива крехките брегове на публичната ни реч. „Хомосексуализмът те вкарва в зависимост, която в политиката е опасна”, обърна се задочно Сидеров към Яне Янев. Призованият да си признае обаче изригна: „Волен е толкова долен”, и предизвика лидера на „Атака”: „Може да пробва, като доведе Капка и си купи един фенер.” Кръчмарският им „диалог” забавлява масите в продължение на седмици...
„При карате повече ръцете вземат участие, при таекуондо – краката”, показа познания по източни бойни изкуства пак Сидеров. Поводът – изказване на ексвъншния ни министър Надежда Нейнски, че е тренирала таекуондо при Алексей Петров (който е специалист по карате – б.а.). Дали Волен искаше да изпише вежди, или да избоде очи – така и не разбрахме...
Но да завършим с това, с което започнахме. „Аз се притеснявам, че може да се каже, че с този калашник ще се шият дрехи например”, впусна се в брилянтна словесна еквилибристика премиерът Борисов, доволен, че съдът оставя в ареста „килъра” с автомата.
Цветистата, „простонародна” Бойкова реч, „етикетите” на нашенския „Брад Пит с очила”, Догановите летящи чинии обикалят медийната ни планета по различни орбити, резултатът обаче винаги е един и същ. Дали с калашници се шият дрехи, не знаем, но махленското приказване на политиците винаги уцелва в десетката. Народът остроумничи по форуми и блогове, сценаристи на вечерни ток-шоута ежедневно се вдъхновяват от словесните подвизи на политиците ни, а с голо дупе върху таралеж все ние, електоралните балъци, сядаме...
Полетът на мисълта на държавните ни мъже често прави остри виражи. Потокът на съзнанието в овластените им глави влачи в мътните си води диалектни, жаргонни и турски думи, речта им изобилства с изразни средства, опасно близки до говора на обикновения народ. Човек неволно се пита може ли тия, дето се псуват като таксиметраджии (да прощават последните!), да управляват съдбините на цял народ... Такова „приземяване, приземяване, приземяване”, каквото бележи днес политическата реч у нас, не се помни дори в епохата на правешкия държавник. Даже би могло да се каже, че Живковите наследници го надминаха по брой и качество на смехотворните изказвания.
Втори жълт картон си изпроси проф. Божидар Димитров в разгара на горещото археологическо лято 2010. „Защо бе, майка му стара, защо толкова злоба, бе! Ей т’ва не мога да си обясня при този шибан народ, при тези шибани колеги”, възропта безпортфейлният министър пред в. „Дневник”. Гневната му реплика бе породена от недоверчивостта на учените, отказали да приемат за чиста монета Йоановите мощи. „Шибаният народ му плаща заплатата”, разгневиха се от БСП, само ей тъй – да се намират на приказка.
„Шибаната” история, раздухана в медиите
Народа си обруга и Бойко Борисов още докато беше столичен кмет. През пролетта на 2009-а Борисов посети Чикаго и на среща с българската общност там се изпусна, че „най-големият проблем на България е лошият човешки материал”, изграден от „1 млн. цигани, 700-800 хиляди турци, 2.5 млн. пенсионери”. Оказа се обаче, че същият този лош материал – незнайно защо – иска именно Бойко начело на държавата и спешно го назначи за „пъдар на обран бостан”.
Така се ожали сам той, едва седнал на горещия първи стол в държавата, като визира наследството, което предишните управляващи му завещаха.
Всъщност словесните престрелки между експремиера Станишев и Генерала датират отпреди младият лидер на столетницата да оваканти премиерското кресло.
„Борисов съвсем се е разпищолил”,
И на международната арена Борисов пръска лингвистични фойерверки. Дори преводачка на Слави Трифонов не се е ошашавяла от „неравноделни тактове” така, както преводачите на Бойко в Германия. Вижте: „Искам (…) българите да знаят: ако сме добри – това сме ние. Ако не – такива шменти-капели като предишното правителство няма!” Тогава дискусиите и коментарите така упорито се фокусираха в жаргонния израз, та самият смисъл на изказването не достигна до умовете на хората. Е, то може и това да е била целта, де...
Президентът Първанов обаче е непоклатим
в словесно отношение. Той не слиза долу, при електоралния брътвеж, няма „шменти-капели”, не разпищолва речевите си одежди. Не, той се цели високо горе – в достиженията на безсмъртната Ботева публицистика, от която подбира цитати, писани сякаш вчера, за да ги прочете на 2 юни 2010 година. Ето: „...в състояние ли е което и да е правителство да ограничи мисълта и да й тури деспотическа юзда” (дни след като Борисов попита медиите ни притиска ли ги), „се не забавиха да обнародват в тукашните вестници своите фалшиви икономии” (в съвременен превод – бюджетни излишъци), „пигмеи, които са се покачили на необозрими конкили” (вероятно рейтингови, Ботев не я е знаел тая думичка)...
Така президентът елегантно си разчисти сметките с управляващите, без да ги нарича съответно манипулатори, лъжци и надувки... Неее, в неговата уста такива думи няма, там вирее само Ботевото слово...
Неспиращите вече година заяждания между двамата държавни глави обаче Огнепръскачката (както я наричат форумите) Татяна Дончева определи като „народен театър”. Първата цигулка на „Движение 21” смята, че Първанов и Борисов въртят „общи бизнеси”, а управниците ни водят политика, „която предизвика радост у гражданите, но на циркаджийски принцип”. Когато властта размаха сатър над пипалата на Октопода, Поразяващата уста заключи, че
„едни мутри се бият с други мутри”,
а когато полицейска акция разпиля дома на нищо неподозиращо кърджалийско семейство, Дончева нарече чрезвичайната активност на МВР „юруш на маслините”. За акция „Плямпачите” призова пък Румен Овчаров. Ексенергийният министър поиска от премиера Борисов „да отнеме звука на няколко човека около себе си“. Ябълката на раздора – газовите договори, ще бъдат дадени на прокурор, викаха откъм „Дондуков” 1, ама тя прокуратурата вече има становище, контрираха от ляво.
Имената на операциите, с които Вътрешното министерство пълни новините, понякога изправят на нокти невинните ни средства за осведомяване. Сайтове, вестници и телевизии се видяха в чудо как да огласят акция „Дупетата”, срамежливи репортерки със сведени очи произнасяха нелицеприятното наименование.
Тук е мястото да припомним и чутовния езиков акт на пловдивския градоначалник Славчо Хлевоусти. Воеводата недолюбва столичната политика спрямо Града под тепетата, то е ясно. Вероятно има защо, та Атанасов да изригне по адрес на премиера: „С едната ръка гали, с другата курец вади.” Вярно, Славчо помолил камери и микрофони да бъдат изключени – да не оскверни слуха народен с тая колоритна сръбска поговорка, ала не го послушаха, дадоха зелена улица на словата му. Ехото, което задейства фолклорът на съседите ни, също бе епохално. „Кой си има ръка, си... действа”, контрира Борисов. Коя ръка имаше предвид – никой не разбра...
И словесното цунами Волен Сидеров
периодично залива крехките брегове на публичната ни реч. „Хомосексуализмът те вкарва в зависимост, която в политиката е опасна”, обърна се задочно Сидеров към Яне Янев. Призованият да си признае обаче изригна: „Волен е толкова долен”, и предизвика лидера на „Атака”: „Може да пробва, като доведе Капка и си купи един фенер.” Кръчмарският им „диалог” забавлява масите в продължение на седмици...
„При карате повече ръцете вземат участие, при таекуондо – краката”, показа познания по източни бойни изкуства пак Сидеров. Поводът – изказване на ексвъншния ни министър Надежда Нейнски, че е тренирала таекуондо при Алексей Петров (който е специалист по карате – б.а.). Дали Волен искаше да изпише вежди, или да избоде очи – така и не разбрахме...
Но да завършим с това, с което започнахме. „Аз се притеснявам, че може да се каже, че с този калашник ще се шият дрехи например”, впусна се в брилянтна словесна еквилибристика премиерът Борисов, доволен, че съдът оставя в ареста „килъра” с автомата.
Цветистата, „простонародна” Бойкова реч, „етикетите” на нашенския „Брад Пит с очила”, Догановите летящи чинии обикалят медийната ни планета по различни орбити, резултатът обаче винаги е един и същ. Дали с калашници се шият дрехи, не знаем, но махленското приказване на политиците винаги уцелва в десетката. Народът остроумничи по форуми и блогове, сценаристи на вечерни ток-шоута ежедневно се вдъхновяват от словесните подвизи на политиците ни, а с голо дупе върху таралеж все ние, електоралните балъци, сядаме...
Автор:
Светла Иванова
Публикация:
06.12.2010 г. 13:37
Етикети:
Посетено:
2102
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/11325-politik-pred-mikrofon-taralezh-v-gashti-ili