Сън сънувах и очите си отворих да го изживея в ангелската тишина на сърцето си...
„Фина, пестелива и чувствена” бяха думите, с които Ивайло Мирчев (председател на Съюза на българските художници) определи новата изложба „Тишина” на Димитър Чолаков в галерия „Николай Шмиргела” при откриването й снощи.
Усещането за неземност, облечено в бялата тоналност, е определящо и завладяващо. То сякаш подчинява зрителя и го кара да се отлепи от тежкото, тъжно, но реално, за да се понесе във финия свят на тишината, където вибрацията е всичко. Възторгът и обичта, липсата на думи, животворящата светлина отдавна са се превърнали в обител на сънища, ангели и мечти. Толкова е хармонично и мелодично в тази „тишина”, че в миг се сепваш, като изваден от сладко опиянение.
„Чрез картините си проф. Чолаков ни отвежда до мястото, където мечтите и сънищата се смесват с реалността, а след това се изливат върху бялото платно”, каза Юлия Банкова - управител на Център Ателие „Николай Шмиргела”. Осемнадесетте платна от изложбата са вдъхновени от атмосферата в галерията и са в абсолютно равновесие с пространството й.
Димитър Чолаков отново успява да улови хармонията, въпреки че не ползва познати от реалния свят неща.
За неговите творби акад. Светлин Русев казва: „Без да е сюжетно определена, това е живопис на определени и дълбоки състояния, които само една изтънчена човешка природа може да постигне. Изящна и красива като форма, привлекателна, без да е сладникава, драматична, без да е тежка и обременяваща, живописта на Димитър Чолаков е автономна и независима, подчинена единствено на пластичния закон – разбран и тълкуван от неговата неповторимост.”