В новата поетична книга на Силвия Чолева с метаморфозното заглавие „От небето до земята“ се изправя една зряла и сомоосъзната личност с умението да спазва деликатна дистанция между своя и лирическия Аз. Една поезия, потопена в езика, с вкус към детайла, с нелекия път на тревожното съществуване и личностното отстояване и с вяра в човешкото самопостигане.
Иван Теофилов
Респектиран съм от зрелостта на книгата. Измежду всички нас Силвия е най-близкият ученик по поезия на Иван Теофилов. В този смисъл за мен заглавието на тази книга е факт, че „сетивата вдъхновяват“. Поезията на Силвия − също.
Ани Илков
Из "От небето до земята", 2015
рана
това разтворено цвете това слънце отгоре тази вода вътре този нож който отрязва цветето
*
къщата
валяло е тревата е израсла като минаваме остава диря от полегнали стъбла
прозорецът е счупен в края токът спрян мирише на изоставено
опипом влизаме сияем светим в тъмнината страх ни е забравяме страха
но това е сън отдавна тази къща е съборена отдавна сме сами навън