Съюз на българските писатели Издателство „Захарий Стоянов“ Национален дворец на културата
имат удоволствието и честта да Ви поканят на вечер, посветена на Леон Даниел и представяне на новото издание на книгата му „Пътешествие в театъра“
С участието на Кирил Дончев, Ицхак Финци, Жоржета Чакърова и Меглена Караламбова - изпълнение на песни из спектакъла „На приказки с Карел Чапек”
17 февруари (сряда) 2010 г., 18 ч. НДК, зала 7
◊ КНИГАТА
Издателство „Захарий Стоянов” връща към живот прекрасната книга на Леон Даниел „Пътешествие в театъра”. Това пътешествие в театъра режисьорът прави през годините 1967–1972 г., примерът е една малка книжка на Боян Дановски, който му вдъхва надежда, че „всичко на света минава, но театърът остава“. Но основният му подтик е да напише „театрална книжка за „пубертетите“, които се събираха в нашия дом, слушаха „Бийтълс“, издаваха ръкописно списание „Азбучен доносник“, караха се за Маркузе и Че Гевара...“
Пътешествията на Леон Даниел са четири: откъм главния вход, откъм страничния вход, в забранената стая, през задния вход. А към тях добавя и заключението на завършеното пътешествие. Така бележитият режисьор, който се оказва и изключително сладкодумен разказвач, ни разкрива не само магията на театъра и особеността на театралните професии, но и „изкуството да бъдеш зрител“.
Новото издание на „Пътешествие в театъра“, в поредицата „Мелпомена“, не само е много по-добре художествено-полиграфически издържано, но има 130 илюстрации – снимки от постановки на именития режисьор, от работни моменти, театрални плакати и др. Книгата е обогатена и от написаното от Мирослава Кортенска, Юлия Огнянова, Любен Гройс, Меглена Караламбова, Ицхак Финци, Константин Илиев и проф. Любомир Тенев. Ето какво пише Мирослава Кортенска в „Пъзелът Леон Даниел“:
„Личността му винаги носи нещо неочаквано, той е необикновено съчетание от на пръв поглед несъчетаеми прояви. Той е цялостен, защото следва свои търсения, открива нови светове, неуморен е... Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност! Той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в театралната академия. Гонен и местен по театралната карта като неудобен, Даниел днес е една от най-безспорните фигури в театъра ни. Това са обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си, ценностите си.“
А като прочетете книгата докрай, ще разберете думите на Леон Даниел: „Хамлет си е Хамлет, както и театърът си е театър – колкото повече остаряват, толкова по-нови стават.“