...митовете не са намалели и сега, те се реят нагъсто около нас. Някои от тях са толкова прозрачни, че сякаш всеки момент ще се разсеят сами из въздуха. (Но не се разсейват). Други, напротив, изглеждат съвсем солидно, с отсянка на академизъм по челата си. Има и такива, които са влезли толкова дълбоко в душите ни, че е трудно дори да си представим живота си без тях. По-долу представям част от моята малка лична колекция от митове, свързани по-специално с българската история.
1. Българите са първите европейци. Ние сме най-старият народ на Европа, създатели на европейската културa. 2. Прабългарите не са някакви си степни туранци-номади, а културен индоевропейски народ с древна история. По своя вековен път из Азия от древната си родина – планината Имеон (Памир) – те са оставили много следи от своето пребиваване и култура.
Явно типично за малките нации е хората на изкуството да са велики предимно като част от националнообразуващите фактори в националния пантеон. Затова само Ботев и Вазов са в първата десетка, подобно на финландците с двама видни основоположници на тяхната литература. Финландците обаче имат в своя топ 10 един Ян Сибелиус, чехите - Антонин Дворжак, докато българите дори не са се сетили да включат в 100-те Панчо Владигеров.
Сред най-великите българи няма и писатели извън канона на класическата българска литература, стара и съвременна. Разбира се, ако наш писател беше станал Нобелов лауреат, веднага щеше да влезе в топ 10, което е напълно разбираемо.
Божана Апостолова: Сега нещата са различни. Търговецът трябва да плати ДДС още когато вземе книгите. Забравя се, че търговците на книги не са последен клиент. И че това е търговия, но не само търговия. Последният клиент на практика е читателят. А и книгата не е като салама, не е като тоалетната хартия, макар че и тук е хартия, и там. Забравя се, че книгата е и дух. Без дух хартията е мъртво нещо. За мене законът за ДДС директно орязва главата на книгата. ... Книжарите не искат нови имена, не щат непознати... Ами по-елитните книги? Примерно един Цветан Стоянов как да го продам? Книжарят казва: Клиентите ми искат любовни романчета, какво ме занимаваш?
За никого вече не е тайна, че по отношение на културното наследство в България цари пълен правен хаос. Действащият закон за паметниците на културата и музеите е от 1969 г., създаден в коренно различна правна система и регламентиращ други обществени отношения. Към настоящия момент той има над 30 изменения и допълнения.
Казусът "Великолепието на България" ясно демонстрира неадекватността на настоящата правна уредба.
2. Конфликт на интереси
Един от най-фрапиращите факти, свързани с регистрацията на колекцията на Фондация "Тракия", е свързан с присъствието в управителния съвет на въпросната организация на г-н Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей (НИМ).
...г-н Божидар Димитров е определил състава на комисията, която да даде оценка и да регистрира колекцията на фондацията, в чийто управителен съвет е самият той! Според мен, това е класически безобразен случай на конфликт на интереси!
"... гледах по Би Ти Ви как владиката Галактион обяснява защо е „възвел” в архонтски сан Слави Бинев. „Много обичам ваш`та телевизия, щото давате Шампионската лига!”, ведро започва владиката и сам си се кикоти на смешката. ... На масичка пред себе си дядо Галактион е положил Свещеното Писание, от което стърчат загадъчни листчета. Тяхното присъствие в предаването, оказва се, е от първостепенно значение. Щом стане дума за „хонорара”, който е взел за архонтската архибутафория, владиката грабва Библията, преглежда листчетата и веднага открива подходящ цитат. „Ей сега ще намеря какво е казал свети апостол Павел на коринтяните за клеветата… Момент! А, ей го: „Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно”! Не, т`ва е от Матея. Нищо. Бог е един и всичко вижда!”.
...на фона на „славния архонт” Слави Бинев започват да тъмнеят цветовете на други българи с принос „към човечеството”. На фона на Слави Бинев те започват да изглеждат съвсем наистина като „интелектуалци”.
Забележете редицата: Слави Бинев - силов бос, собственик на стриптийз заведения - „славен архонт”; Васил Божков - Черепа (това прозвище не бива никога да се пропуска, то е много показателно) - хазартен бос и политически лобист - притежател на „Великолепието на България”; Димитър Иванов - висш офицер от ДС (нещо като местен Химлер) - културтрегер (засега без сан и награда); Богомил Райнов - сталинист, окултист, обявен за персона нон грата във Франция преди няколко десетилетия, доколкото знам, за афери с предмети на изкуството - лауреат на награда „Паисий Хилендарски”.
...народна демокрация. Предлага се тезата, че във времето между 1944-1947 г. в България е налице форма на управление, различна както от съборения монархически, така и от последвалия комунистически режим. Тази междинна, преходна форма на управление съчетава парламентарната демокрация и ръководната роля на комунистическата партия, плурализма на собствеността и политиката на социална солидарност с решаващата роля на държавата в стопанския живот. Но съветският хегемонизъм и лично Сталин, опиращи се на подставените от него лица в партията, са направили необходимото тази форма да бъде саботирана и страната да се насочи в руслото на съветския тоталитаризъм.
Какво в днешната поскомунистическа ситуация извиква на живот този отдавна забравен епизод в развитието на страната и в историята на българския комунизъм? Мисля, че това е формалната аналогия с прехода, който страната преживява след промяната от 10 ноември 1989 г.