Срещи
16.12.2016 г. 15:48
Среща с поета Иван Желев и две акустични китари
Меню
Търсачка | Вход
Последни новини
Конкурсни резултати
16.12.2016 г. 14:52
Издания / премиери
16.12.2016 г. 14:22
Премиера на книгата „Земя на синовете“ и отворена лекция „Бъдещето на графичния роман“
Издания / премиери
16.12.2016 г. 14:03
20 декември 2016 г., 15.30 ч., НБУ
Изложби
15.12.2016 г. 17:30
Обща коледна експозиция в Галерия Гешов
Сцена / екран / ефир
15.12.2016 г. 17:21
16 декември 2016, 19.00 часа, Драматичен театър „Гео Милев“
Проекти
15.12.2016 г. 16:57
Част от кампанията „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!”
Изложби
15.12.2016 г. 16:54
15 декември 2016 – 22 февруари 2017
Издания / премиери
15.12.2016 г. 16:35
19 декември 2016 г., 18 ч., Конферентна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски”
Издания / премиери
15.12.2016 г. 15:23
16 декември 2016, 18.30 ч., Ателие-книжарница „Къща за птици"
След-и
15.12.2016 г. 15:01
Семейството на Христо Явашев бе сред първите посетители на експозицията
Гледна точка
15.12.2016 г. 14:42
Позиция на ИЕФЕМ – БАН по повод пренебрежителното и обидно отношение към учените и служителите в Българската академия на науките
Според Фредерик Жолио-Кюри страна, която не развива своя наука, неизбежно се превръща в колония. Историческото развитие на народите дава много примери за правотата на френския учен. С оглед на днешния ден убедено твърдим, че държава, която не развива своя наука, се превръща в територия.
Изказванията на политици, които обвиняват българските учени в просене на пари, в пасивност, в липса на приложимост на научните резултати в бизнеса и в ежедневието и др. подобни, ни провокираха да представим част от нашите дейности през последните години и да зададем въпросите:
Нужно ли е познание за традициите на народа ни?
Нужна ли е експертиза за опазването на културното ни наследство?
Нужно ли е на българското общество и държава познание за етническите и социокултурните процеси в страната и обкръжаващия свят?
Само през изминалите пет години Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) е осъществил над 200 проекта. ИЕФЕМ е водеща организация по съвместни проекти с Британската библиотека (програма „Застрашени архиви“ – 3 проекта), с Фондация ERSTE, Австрия (2), с Endangered Language Fund, САЩ (1). Институтът е съизпълнител на проекти по програма „Култура“ на Европейската комисия (3 проекта), на Австрийския фонд за научни изследвания (1), на Министерство на науката и технологичното развитие на Република Сърбия (1), на Фондация „Мицубиши“, Япония (1). Наши учени са участвали в международни проекти по 7FP „Cooperation“ (4 проекта), COST Actions (1), в проекти, финансирани от чуждестранни национални институции, ведомства или фондации – Федерално министерство на образованието и науката (Германия), Министерство на образованието и културата (Финландия), Министерство на културата и спорта на Република Казахстан, Федерална агенция за гражданско образование (Германия), Международен изследователски център „Работа и жизнен цикъл в глобалната история“ към Хумболтовия университет, Берлин (Германия), Национална стипендиантска програма на Република Словакия, Фондация „Коне“, Финландия, и др. През 2015 г. ИЕФЕМ се включи в 2 международни мрежи – Union Académique Internationale (Международен академичен съюз) и European Museum Network „Physical appearances, Bodies, and Societies“, в която участват 28 музеи и институции.
По линия на двустранното сътрудничество в ИЕФЕМ са разработени 20 проекта с институти и университети в Беларус, Естония, Латвия, Литва, Китай, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Словакия, Словения, Сърбия, Чехия, Украйна, Унгария. Ареалът на проучванията се разширява с всяка изминала година и вече обхваща не само България и постсоциалистическото пространство в Европа, а също Балканите, Черноморието, Средиземноморието, пост-съветското пространство, вкл. Централна Азия, Далечния Изток, Южна Америка.
През изминалите 5 години ИЕФЕМ е базова организация на 9 проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания“. Учени от института са участвали в програми и проекти на различни български институции и организации: Държавен фонд „Земеделие“; Държавна агенция „Пътна инфраструктура“; УНИЦЕФ – България; Американски изследователски център в България; Община Троян и сдружение „Фабриката“; Сдружение „Местна инициативна група Карнобат“ и Община Карнобат; Община Ябланица; Община Чепеларе; Община Радомир; Фондация „Академия проф. Кирил Стефанов“; Съюз на тракийските дружества в България; Фондация „Хоризонти“; СНЦ „Рожен – наследство в бъдещето“ и др.
Нашите изследвания обхващат проблеми на културната памет, културното наследство, идентичностите, човешката мобилност и социокултурните ефекти от нея. Обект на изследване са както етнокултурните общности в България, българските общности в чужбина (стари и нови диаспори), така и различните субкултури и субкултурни стилове. Задълбочават се проучванията в областта на религиозното, на дигиталната култура, изследванията на хората с увреждания и в неравностойно положение, по различни въпроси в сферата на музеологията и др.
Сътрудници на института разработват и проекти с приложен ефект в сферата на културата, предаването на културен опит и ползването на културното наследство като ресурс за личностно и обществено развитие в градска и селска среда. В процес на реализация е проект за изработване на помагала, предназначени за българската диаспора – една необходимост, отчетена при изследванията на културното наследство в условията на миграция.
Годишно ИЕФЕМ организира най-малко 2 международни конференции в България, а учените от института се включват в над 70 научни форума в чужбина, както и в над 80 в България.
Публикационна и издателска дейност
За изминалите пет години резултатите от изследванията ни са отразени в 85 монографии и тематични сборници, в 1285 студии и статии, публикувани в рецензирани научни издания и международно признати списания. Научните приноси на изследователите ни са отбелязани в над 1700 цитата, сред тях 133 цитирания на 52 статии в световните системи за рефериране SCOPUS и Web of Science.
ИЕФЕМ поддържа две реферирани и индексирани научни списания – „Българска етнология“ и „Български фолклор“, капитални сборници като Сборника за народни умотворения и народопис, най-старото издание за фолклорни материали и фолклористични изследвания, водещо началото си от 1889 г.; поредици, които представят етнографски, фолклорни и езикови изследвания на отделни региони, етнографски проблеми на народната култура. Подготвя и издава енциклопедии и енциклопедични речници (на народната медицина, на човешкото тяло, на термините в словесния фолклор). Съставя за широка публика издания с фолклорни материали и коментари към тях („Змей, змеица, ламя, хала“, 2016). Подготвя сайт „Българска етнография“, който ще предложи един съвременен поглед към етнографията и културните традиции в тяхното многообразие и динамика във времето: празници, вярвания, годишен календар, обреди от жизнения цикъл, социо-нормативна култура; елементи от материалната култура (бит, храна, облекло); етнографски групи; етноконфесионални общности в България; българската диаспора и др.
Подготовка на специалисти
ИЕФЕМ подготвя докторанти в пет научни специалности: Етнография, Фолклористика, Музикознание, музикално и танцово изкуство, Изкуствознание и изобразителни изкуства, Музеология. През изминалите 5 години в института успешно са защитени 22 докторски дисертации.
По програма „Еразъм+“ институтът има сключени 19 договора с университети в 11 държави за преподавателска мобилност и обучение на млади учени. Обучава специализанти от Украйна, Молдова, Сърбия, Бразилия, Полша, Испания, Чехия, Словакия и др.
Наши учени са сред основателите на преподаването по етнология и културна антропология и настоящи лектори на етноложки и антроположки курсове във водещите университети на страната. Гост-преподаватели са в университети в Чехия, Словакия, Германия, Полша, Италия, Словения, Хърватия, Турция, Естония, Китай. ИЕФЕМ има договори за сътрудничество със СУ „Св. Климент Охридски“ и УниБИТ и приема техни студенти по проекта на МОН „Студентски практики“ (ОП „Развитие на човешките ресурси“).
Експертна дейност
Сътрудници на института участват в национални и международни експертни органи и за изминалите пет години са осъществили над 600 експертизи. Експертите работят в услуга на националните институции в областите: материално и нематериално културно наследство; междуетнически отношения, етнически процеси и етнокултурна интеграция. ИЕФЕМ сътрудничи с: Президентство на Република България, Министерство на образованието и науката, Министерство на културата, Министерство на околната среда и водите, Министерство на външните работи, Министерство на труда и социалните политики, Министерство на вътрешните работи, Столична община, Държавна агенция за българите в чужбина, Държавна агенция за бежанци, Главна прокуратура, Национална комисия на ЮНЕСКО, Дирекция ООН и глобални въпроси, Национална агенция за оценка и акредитация, Институт за пазарна икономика и др.; с общински и областни отдели; с различни международни институции у нас – Регионален център за нематериално културно наследство (НКН) на ЮНЕСКО в България; Фондация „Америка за България“ и др.
Експертната дейност за националните институции обхваща: становища за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, за Стратегията за развитие на културата, за осъществяване на националната програма „Живи човешки съкровища – България“, подготовка на програмни документи, стратегии и политики, свързани с интеграция на ромите на национално и европейско ниво, становища във връзка с етническо напрежение, междудържавни отношения и др. Учени от института представляват България в два състава на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Сред особено значимите за България експертни дейности на ИЕФЕМ в последните 5 години е изготвянето на успешно вписаните кандидатури на страната ни в Представителната листа на ЮНЕСКО на елементи на НКН на човечеството – Чипровското тъкачество (2014), Пернишката Сурова (2015), както и в Листата на ЮНЕСКО на добрите практики за опазване на НКН – Националният събор за народно творчество – Копривщица (2016). Така България става видима в световен план не само с уникалността на своите културни традиции, но и с практиките за тяхното опазване и поддържане, в което специалистите на ИЕФЕМ активно участват с компетенциите си.
Публични и образователни дейности
Сътрудници на ИЕФЕМ са подготвили 81 изложби, представени в залите на Националния етнографски музей (НЕМ), в страната и в чужбина. НЕМ е духовен и образователен център, където малки и големи могат да се докоснат до особеностите на културното наследство в страната. Защото познаването и уважаването на традициите и културното многообразие, знанието за делника и празника, радостите и скърбите, дилемите и изборите, трудностите и стратегиите за преодоляването им, съпътствали живота на нашите предци, е сред важните предпоставки за изграждане на мислещи и активни съвременни граждани, от които ще зависи и бъдещото развитие на страната. Осъзнавайки важността на това, в края на октомври започнахме фондонабиращата кампания „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ за създаването на постоянен и модерен образователен център в музея.
ИЕФЕМ системно популяризира дейността си на своята интернет страница и във Фейсбук, с публични семинари и ателиета в музея, в стотици (за последните 5 години – 566) научнопопулярни публикации, интервюта в почти всички национални и регионални печатни, електронни и интернет медии. Чрез тази наша дейност знанието за българската култура и идентичност, за календарната и семейната обредност и празничност, за културните традиции на богатата палитра от общности в България стават достояние на широката общественост.
Резултати от своята изследователска работа ИЕФЕМ е предлагал на държавни институции, свързани с миграциите, с образователни, културни и социални политики на България, които винаги са предизвиквали интерес и обещание за прилагане, но са забравяни в нечии чекмеджета.
Това ни кара да зададем въпроса защо държавата не ползва своя научен потенциал? Има ли нужда според управляващите от български граждани, за които понятия като национална идентичност, културна памет и културни традиции са опора в мисленето за себе си, или ги интересува само територията, която могат да търгуват?
Изказванията на политици, които обвиняват българските учени в просене на пари, в пасивност, в липса на приложимост на научните резултати в бизнеса и в ежедневието и др. подобни, ни провокираха да представим част от нашите дейности през последните години и да зададем въпросите:
Нужно ли е познание за традициите на народа ни?
Нужна ли е експертиза за опазването на културното ни наследство?
Нужно ли е на българското общество и държава познание за етническите и социокултурните процеси в страната и обкръжаващия свят?
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН е водеща национална институция в областта на етнологията и фолклористиката, академичен изследователски, експертен, духовен и образователен център. Учените и специалистите се занимават с проучване, анализ и представяне на многоаспектната културна история и съвременност на България, с изследване на културните явления и процеси в балкански, европейски и световен контекст. Чрез дейностите на Националния етнографски музей, Националния център за нематериално културно наследство и Народописния архив системно се издирва, събира, съхранява и представя културното наследство.
Изследователска активност
Само през изминалите пет години Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) е осъществил над 200 проекта. ИЕФЕМ е водеща организация по съвместни проекти с Британската библиотека (програма „Застрашени архиви“ – 3 проекта), с Фондация ERSTE, Австрия (2), с Endangered Language Fund, САЩ (1). Институтът е съизпълнител на проекти по програма „Култура“ на Европейската комисия (3 проекта), на Австрийския фонд за научни изследвания (1), на Министерство на науката и технологичното развитие на Република Сърбия (1), на Фондация „Мицубиши“, Япония (1). Наши учени са участвали в международни проекти по 7FP „Cooperation“ (4 проекта), COST Actions (1), в проекти, финансирани от чуждестранни национални институции, ведомства или фондации – Федерално министерство на образованието и науката (Германия), Министерство на образованието и културата (Финландия), Министерство на културата и спорта на Република Казахстан, Федерална агенция за гражданско образование (Германия), Международен изследователски център „Работа и жизнен цикъл в глобалната история“ към Хумболтовия университет, Берлин (Германия), Национална стипендиантска програма на Република Словакия, Фондация „Коне“, Финландия, и др. През 2015 г. ИЕФЕМ се включи в 2 международни мрежи – Union Académique Internationale (Международен академичен съюз) и European Museum Network „Physical appearances, Bodies, and Societies“, в която участват 28 музеи и институции.
По линия на двустранното сътрудничество в ИЕФЕМ са разработени 20 проекта с институти и университети в Беларус, Естония, Латвия, Литва, Китай, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Словакия, Словения, Сърбия, Чехия, Украйна, Унгария. Ареалът на проучванията се разширява с всяка изминала година и вече обхваща не само България и постсоциалистическото пространство в Европа, а също Балканите, Черноморието, Средиземноморието, пост-съветското пространство, вкл. Централна Азия, Далечния Изток, Южна Америка.
През изминалите 5 години ИЕФЕМ е базова организация на 9 проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания“. Учени от института са участвали в програми и проекти на различни български институции и организации: Държавен фонд „Земеделие“; Държавна агенция „Пътна инфраструктура“; УНИЦЕФ – България; Американски изследователски център в България; Община Троян и сдружение „Фабриката“; Сдружение „Местна инициативна група Карнобат“ и Община Карнобат; Община Ябланица; Община Чепеларе; Община Радомир; Фондация „Академия проф. Кирил Стефанов“; Съюз на тракийските дружества в България; Фондация „Хоризонти“; СНЦ „Рожен – наследство в бъдещето“ и др.
Нашите изследвания обхващат проблеми на културната памет, културното наследство, идентичностите, човешката мобилност и социокултурните ефекти от нея. Обект на изследване са както етнокултурните общности в България, българските общности в чужбина (стари и нови диаспори), така и различните субкултури и субкултурни стилове. Задълбочават се проучванията в областта на религиозното, на дигиталната култура, изследванията на хората с увреждания и в неравностойно положение, по различни въпроси в сферата на музеологията и др.
Сътрудници на института разработват и проекти с приложен ефект в сферата на културата, предаването на културен опит и ползването на културното наследство като ресурс за личностно и обществено развитие в градска и селска среда. В процес на реализация е проект за изработване на помагала, предназначени за българската диаспора – една необходимост, отчетена при изследванията на културното наследство в условията на миграция.
Годишно ИЕФЕМ организира най-малко 2 международни конференции в България, а учените от института се включват в над 70 научни форума в чужбина, както и в над 80 в България.
Публикационна и издателска дейност
За изминалите пет години резултатите от изследванията ни са отразени в 85 монографии и тематични сборници, в 1285 студии и статии, публикувани в рецензирани научни издания и международно признати списания. Научните приноси на изследователите ни са отбелязани в над 1700 цитата, сред тях 133 цитирания на 52 статии в световните системи за рефериране SCOPUS и Web of Science.
ИЕФЕМ поддържа две реферирани и индексирани научни списания – „Българска етнология“ и „Български фолклор“, капитални сборници като Сборника за народни умотворения и народопис, най-старото издание за фолклорни материали и фолклористични изследвания, водещо началото си от 1889 г.; поредици, които представят етнографски, фолклорни и езикови изследвания на отделни региони, етнографски проблеми на народната култура. Подготвя и издава енциклопедии и енциклопедични речници (на народната медицина, на човешкото тяло, на термините в словесния фолклор). Съставя за широка публика издания с фолклорни материали и коментари към тях („Змей, змеица, ламя, хала“, 2016). Подготвя сайт „Българска етнография“, който ще предложи един съвременен поглед към етнографията и културните традиции в тяхното многообразие и динамика във времето: празници, вярвания, годишен календар, обреди от жизнения цикъл, социо-нормативна култура; елементи от материалната култура (бит, храна, облекло); етнографски групи; етноконфесионални общности в България; българската диаспора и др.
Подготовка на специалисти
ИЕФЕМ подготвя докторанти в пет научни специалности: Етнография, Фолклористика, Музикознание, музикално и танцово изкуство, Изкуствознание и изобразителни изкуства, Музеология. През изминалите 5 години в института успешно са защитени 22 докторски дисертации.
По програма „Еразъм+“ институтът има сключени 19 договора с университети в 11 държави за преподавателска мобилност и обучение на млади учени. Обучава специализанти от Украйна, Молдова, Сърбия, Бразилия, Полша, Испания, Чехия, Словакия и др.
Наши учени са сред основателите на преподаването по етнология и културна антропология и настоящи лектори на етноложки и антроположки курсове във водещите университети на страната. Гост-преподаватели са в университети в Чехия, Словакия, Германия, Полша, Италия, Словения, Хърватия, Турция, Естония, Китай. ИЕФЕМ има договори за сътрудничество със СУ „Св. Климент Охридски“ и УниБИТ и приема техни студенти по проекта на МОН „Студентски практики“ (ОП „Развитие на човешките ресурси“).
Експертна дейност
Сътрудници на института участват в национални и международни експертни органи и за изминалите пет години са осъществили над 600 експертизи. Експертите работят в услуга на националните институции в областите: материално и нематериално културно наследство; междуетнически отношения, етнически процеси и етнокултурна интеграция. ИЕФЕМ сътрудничи с: Президентство на Република България, Министерство на образованието и науката, Министерство на културата, Министерство на околната среда и водите, Министерство на външните работи, Министерство на труда и социалните политики, Министерство на вътрешните работи, Столична община, Държавна агенция за българите в чужбина, Държавна агенция за бежанци, Главна прокуратура, Национална комисия на ЮНЕСКО, Дирекция ООН и глобални въпроси, Национална агенция за оценка и акредитация, Институт за пазарна икономика и др.; с общински и областни отдели; с различни международни институции у нас – Регионален център за нематериално културно наследство (НКН) на ЮНЕСКО в България; Фондация „Америка за България“ и др.
Експертната дейност за националните институции обхваща: становища за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, за Стратегията за развитие на културата, за осъществяване на националната програма „Живи човешки съкровища – България“, подготовка на програмни документи, стратегии и политики, свързани с интеграция на ромите на национално и европейско ниво, становища във връзка с етническо напрежение, междудържавни отношения и др. Учени от института представляват България в два състава на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Сред особено значимите за България експертни дейности на ИЕФЕМ в последните 5 години е изготвянето на успешно вписаните кандидатури на страната ни в Представителната листа на ЮНЕСКО на елементи на НКН на човечеството – Чипровското тъкачество (2014), Пернишката Сурова (2015), както и в Листата на ЮНЕСКО на добрите практики за опазване на НКН – Националният събор за народно творчество – Копривщица (2016). Така България става видима в световен план не само с уникалността на своите културни традиции, но и с практиките за тяхното опазване и поддържане, в което специалистите на ИЕФЕМ активно участват с компетенциите си.
Публични и образователни дейности
Сътрудници на ИЕФЕМ са подготвили 81 изложби, представени в залите на Националния етнографски музей (НЕМ), в страната и в чужбина. НЕМ е духовен и образователен център, където малки и големи могат да се докоснат до особеностите на културното наследство в страната. Защото познаването и уважаването на традициите и културното многообразие, знанието за делника и празника, радостите и скърбите, дилемите и изборите, трудностите и стратегиите за преодоляването им, съпътствали живота на нашите предци, е сред важните предпоставки за изграждане на мислещи и активни съвременни граждани, от които ще зависи и бъдещото развитие на страната. Осъзнавайки важността на това, в края на октомври започнахме фондонабиращата кампания „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ за създаването на постоянен и модерен образователен център в музея.
ИЕФЕМ системно популяризира дейността си на своята интернет страница и във Фейсбук, с публични семинари и ателиета в музея, в стотици (за последните 5 години – 566) научнопопулярни публикации, интервюта в почти всички национални и регионални печатни, електронни и интернет медии. Чрез тази наша дейност знанието за българската култура и идентичност, за календарната и семейната обредност и празничност, за културните традиции на богатата палитра от общности в България стават достояние на широката общественост.
Резултати от своята изследователска работа ИЕФЕМ е предлагал на държавни институции, свързани с миграциите, с образователни, културни и социални политики на България, които винаги са предизвиквали интерес и обещание за прилагане, но са забравяни в нечии чекмеджета.
Това ни кара да зададем въпроса защо държавата не ползва своя научен потенциал? Има ли нужда според управляващите от български граждани, за които понятия като национална идентичност, културна памет и културни традиции са опора в мисленето за себе си, или ги интересува само територията, която могат да търгуват?
Автор:
ИЕФЕМ - БАН
Публикация:
15.12.2016 г. 14:42
Посетено:
1488
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/24836-nauka-ili-koloniya