Точно такъв за какъвто ме мислиш съм. Други подробности няма. В опит да бъдем човекозащитници хвърлихме първия камък – всеки по всеки – за несъответствие с личната мярка за правда. Точно каквото сами си харесваме ни раздели безпощадно. Точно такива, каквито изглеждаме, всичко разделяме братски – с липса на цялостно светоусещане зад солидарните маски. Може и друго да има, но някакси то е почти невъзможно – да осъзнаем целта на делата си и откъде произхождат. Няма подробности. Само богатство и всеки под него затиснат – купчина хвърлени камъни. Аз съм такъв за какъвто ме мислиш.
Венцислав Василев. Роден в Добрич, израсъл в Силистра, доскоро живял във Варна, а вече в София. Май търсеше и връзка с Пловдив, та издателство "Жанет 45" му подаде ръка, за да акушира третата му поетична книга. Предишните проплакали са "Пустинен плод" (2011) и "Напразно в себе си витая" (2013). Всичко друго вероятно ще стане ясно в настоящото съдържание - например, че любимото му занимание е да мисли, като повече обича само да не мисли; че някак е дошъл тук и само това го задължава да продължи нататък; че пише, но не вярва на вътрешния си глас, защото нещата и без гласове се случват.