◊ ПОКАНА
Издателство "Библиотека България"
п р е д с т а в я
"Сирените на небесната полиция" – премиера на дебютната поетична книга на Иво Беров.
С участието на:
Камелия Кондова, редактор на книгата
Любен Чаталов, актьорска интерпретация на текстове
Ива Спиридонова, издател, водещ събитие
Симеон Аспарухов, издател
~~~
20 април 2024 г., събота
Начало: 18:30 часа
Patches Blues Bar / Блус барът на Кръпките
(Гр. София, бул. "Прага" 23)
Вход свободен.
Иво Беров завършва гимназия с математически профил и френска филология, като две години следва и във Висшия инженеро-строителен институт. Работил е най-различни неща – разтворчик, пощальон, репортер и водещ в БНР, товаро-разтоварач, строителен работник, екскурзовод, репортер в БНТ, колумнист във вестник, главен редактор на вестник, служител в кол център, блогър, международен редактор в телевизия „Европа“ и други. За житейския си опит лаконично споделя: „Не знам за другите, но досега живях без особена полза за себе си.“
Занимава се и с музика, има около осемдесет песни, които според него имат един съществен недостатък – сам си ги съчинява, сам си ги изпълнява и сам си ги гледа. Пише стихове, сценарии за филми и радиопредавания, диалози за филми, разкази, романи, публицистика и други. Има няколко издадени книги като „Пръст Божи“ – публицистика, „Бетонната фея“ – разкази и новели, „Израстък“ – роман, „Без невинни – Революция Пеларгониум Зонале“ – роман, „Омразата“ – роман.
През 2022 година печели голямата награда, издаване на книга, в IV Национален конкурс за поезия „Вие пишете, ние четем“ на тема „Любовта не е метафора“, резултат на което е настоящата поетична колекция. „Сирените на небесната полиция“ е първата му издадена стихосбирка.
...............
АКО
(безкрайна песен)
Ако ти подари поне една
от уморите си,
ако те приюти между колената
и гърдите си,
ако ти проговори така,
че
да чуеш само дъха ѝ,
значи е застанала
на пътя ти
и
може да ти помаха с ръка,
а може и не.
Не съжалявай, нали
я зърна поне.
И… ако ѝ проговориш така,
че
да чуе само дъха ти,
някой ден пак ще застане
на пътя ти.
И…
ако ти подари поне една
от уморите си…
ПЕСЕН ЗА ВИДЯНОТО НЕВИДЯНО
Видя, че беше много далече.
Това бе всичко, което видя.
Преди да излезе, се преоблече
и наскуба китка цветя.
Видя, че вътрешността ѝ е мътна.
Това бе всичко, което видя.
Няколко пъти се спъна на пътя
и няколко пъти се спря.
Дали я видя почти разсъблечена
или така му се привидя?
Случва се понякога в особени вечери,
а понякога дори през деня.
Видя, че по краищата беше червена.
Това бе всичко, което видя.
И беше толкова необикновена,
че сякаш за пръв път я видя.
Видя я някак си озарена
от нещо, което не бе светлина.
Но стана толкова мигновено,
че сякаш не я видя.
Помни само, че хвърли цветята
и дълго без дъх стоя.
Както стои на площада статуята
с увехналите цветя.
После се върна и се съблече.
Беше забравил, че я видя.
Пък и тя беше така далече,
че вече не беше тя.
