Постановка на Франко Дзефирели гостува за първи път у нас, с присъщите за цялото му творчество неподражаема пищност и експериментална умозрителност, които надхвърлят всяко рутинно въображение. В продължение на десетилетия, интерпретации с неговия подпис – на оперни заглавия от различни автори, са в репертоара на най-престижните театри по целия свят.
Изминаха четири години, откакто вълшебникът на киното и операта напусна света – твърде различен от неговите причудливи и неподражаемо красиви, фантастични екранни и сценични реализации. И ето че неговата трактовка от 2001 година на предпоследната Вердиева творба, създадена специално за театъра в Бусето – родното място на гениалния италианец, озари и варненската сцена на „Опера в Летния театър“, в две последователни представления. Гостуването на лицензираната пътуваща версия на „Аида“ на Дзефирели – посветено на 100 г. от рождението му и 210 г. от рождението на Верди, е резултат и на партньорството с Националната опера и балет на Тирана, по инициатива на директора на ТМПЦ Варна, Даниела Димова и екипа й.
Адаптацията на постановката, всъщност е четвърто по ред представяне на знаменитото Вердиево заглавие във Варненската опера – 65 години след откриването на Летния театър във Варна, именно с „Аида“ (през 1957 г.). Не за пръв път обаче, варненци и гостите на града гледат интерпретация на тази творба и от чуждестранен режисьор – Марта Лантиери гостува във втората постановка (през 1977 г.), с музикалното ръководство на Маестро Борислав Иванов.
„Аида“ от Бусето – с постановчик, сценограф и автор на костюмите Франко Дзефирели, е пренесена последователно на албанска и на българска сцена от Ада Гурра, по възстановка на асистента на великия Маестро, Стефано Треспиди. Спектаклите дирижира италианецът Якопо Сипари ди Пескасероли, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна. Озвучаването също е поверено на специализиран чуждестранен екип от Виена.
Не само поради споменатите обстоятелства, още преди да се превърне в безспорен културен факт, „Аида“ на Дзефирели предизвика оправдан интерес както сред най-запалените почитатели на операта у нас, така и сред вечно търсещите сензацията медии. Украсена и с неповторимия глас и сценично присъствие на признатата за една от най-добрите интерпретаторки на етиопската принцеса днес – изумителното ни сопрано Красимира Стоянова, която именно във Варна дебютира с ролята на родна сцена.
Постановката не отстъпваше и в избора на останалите протагонисти в спектакъла от 15 юли: през тази вечер, зрителите в Летния театър имаха възможността да се запознаят с отличните гласови и артистични възможности на младото мецосопрано от Албания, Ивана Ходжа (като Амнерис) и на баритона Красен Карагьозов (Амонасро) – с десетилетна успешна кариера предимно в САЩ и единият от двамата българи, участвали в оригиналната постановка в Бусето, и не на последно място – с великолепния Милен Божков (в централната партия на Радамес). Впечатляващо гласово и актьорски се представи и Деян Вачков (партнирал си като Рамфис с Красимира Стоянова и с Анна Нетребко, в нашумялата постановка на Уго де Ана, в мадридския Театро Реал през 2022 г.). Солидно присъствие (навръх рождения си ден!), като Царят на Египет, отбеляза с участието си и Гео Чобанов.
Въпреки цялата условност на автентичността при пренасянето на една постановка с десетилетна давност на съвършено различна сцена, при това – не от оригиналния й създател (което несъмнено, като минимум, налага редица ограничения, особено по отношение на сценографските кодове), убедено може да се каже, че „стилът Дзефирели“ присъстваше навсякъде и в най-дребния детайл. Най-осезаемо, това задочно присъствие на Маестрото на оперните суперпродукции се усещаше в декора – изцяло подчинен на търсената автентична атмосфера на Древен Египет, с бурната му история и изключително богата символика (божества-животни, човешки изображения, птици, древни йероглифи – подобни на разчетените от египтолога Огюст Мариет, в намерената върху папирус легенда за Аида).
Художественото осветление и прожектираните в дъното на сцената изображения допълнително внасяха необходимите нотки сценографска автентичност, присъща и за пищните – с пъстрата си цветова палитра и впечатляващи с качеството на изработката си, театрални костюми. Неведнъж, най-вече в грандиозните ритуални хорови сцени, се наблюдаваха своеобразни, сякаш оживяващи монументални фрески. Впечатляващо, изцяло по Дзефирели!
Но тази постановка съвсем не е прецедент за по-камерното представяне на най-мащабната Вердиева опера, която в съзнанието на повечето зрители се отъждествява като че ли единствено с масовите сцени, коне, камили, птици и до няколкостотин участници – на фона на гигантски и вдъхващи респект декори. Неотдавна, Уго де Ана впечатли в Софийската опера публиката и критиците с необичайния си прочит на любимата Вердиева творба, именно заради основния акцент върху взаимоотношенията между четиримата протагонисти и техните сложни психологически преживявания. При „Аида“ на Дзефирели от Бусето, подходът е сходен, но някак по-мащабен и едновременно с това по-детайлен е погледът му към разиграващите се лични човешки драми – на фона на значимите обществени трусове, които ги предизвикват, катализират и водят до техния повече или по-малко очакван епилог.
„Играла съм в няколко постановки на Дзефирели – споделя примата Красимира Стоянова, – в Метрополитън опера, в Щатсопера – Виена и в Ла Скала. Той е направил изключително много постановки в целия оперен свят, които са живи и до днес се играят. Например, само в Ла Скала, той има няколко постановки на „Аида“. Аз съм участвала в тази, която е създадена през 1963 г. Представете си колко дълъг творчески живот има една такава постановка! Сегашната постановка от Варна, е по-скромна в сравнение с останалите. Тук той е съкратил доста неща, за да може да изключи примерно балета, както и различни музикални повторения…“
Каквито и суперлативи да се кажат или напишат за представянето на Красимира Стоянова, за която това е седма постановка на „Аида“, трудно би могло да се пресъздаде с думи гласовото и артистично съвършенство на голямата ни оперна прима. Критици от водещи оперни издания споделиха многократно идентичен възторг от нейните качества, именно в тази роля, на различни сцени. Със сигурност, пределно нюансираният музикантски и наситен с фино артистично изящество неин прочит на етиопската принцеса ще остане емблематичен и в съзнанието на зрителите от Летния театър във Варна. Нейната открояваща се през годините инструментална чувствителност – покоряваща с вокално техническата си лекота, тембровия блясък и съвършеното филиране на звука, безспорно характеризираха и това поредно, запомнящо се превъплъщение на Стоянова като Аида. Неведнъж публиката притаяваше дъх, за да се наслади на вълшебните й пианисими, на красивата и филигранно изваяна музикална фраза, каквито рядко присъстват днес в оперните зали.
След прочувствения молитвен монолог на Аида: „Ritorna vincitor“ (финал на 1 картина – Първо действие), тръпки на вълнение предизвика интерпретацията и на изпълнената с драматургични и вокални предизвикателства Нилска сцена (в Трето действие). Плачът, изтръгнал се от гърдите на Аида – заради упрека на Амонасро, че дъщеря му е слугиня на фараоните, разтърси с дълбочината и с проникновеността на емоцията. Незабравим с трагедийната мощ на една обречена любов, беше и финалният дует на Аида и Радамес, с който двамата великолепни изпълнители предизвикаха искреното възхищение на публиката.
„Съвсем нормално се чувствам в тази постановка, защото е много традиционна. Естествено, различава се като идея, ако действително такава е била идеята на самия Дзефирели – допълва Красимира Стоянова. – Тук ние разполагаме с режисурата чрез двама асистенти и винаги по пътя може да има някаква загуба, някакъв завой, някаква друга мисъл… Но в постановка на Дзефирели, се чувстваш винаги добре! Усещам се свободна, защото при всички случаи той изисква от певците, но им предоставя и свобода, в смисъл – да могат да изразят себе си чрез музиката. Ограничението при него е дотолкова, доколкото да скицират образа и да могат да го подчертаят, съответно чрез музиката, но всеки персонално. И затова той много е обичан от певците – защото ги е уважавал и никога не е бил противник на тяхната специфика на работа, както много често се случва сега. Днес на певците действително им се налага да правят неща, които са противоестествени спрямо операта, спрямо начина им на работа. Поначало оперното пеене е нещо много специално, а доста от съвременните режисьори нямат понятие от спецификата му.“
След яркото си превъплъщение като Отело, което миналото лято набиращият популярност на европейските сцени наш изключителен тенор Милен Божков направи на същия този фестивал, в компанията на Красимира Стоянова и Владимир Стоянов, и като Радамес през тази година, той убедително затвърждава представата за себе си като за отличен Вердиев изпълнител. Стабилни височини в най-трудните арии и ансамбли, наситена и плътна звучност, изравнени регистри и впечатляващо фразиране още във встъпителната ария на Радамес: „Celeste Aida“, характеризираха образа на египетския военачалник, който Божков извая пред публиката в родния си град. За пореден път той демонстрира умение и самочувствие равностойно да партнира на голямата ни оперна прима, както и на всеки от останалите си колеги протагонисти. Качествата на неговото пеене се обсъждаха по време на антрактите и след края на спектакъла от опитни колеги – тенори с дългогодишни успешни кариери в Европа и по света.
Великолепен творчески тандем – ключов за всеки успешен спектакъл на „Аида“ – се получи и между Красимира Стоянова и младото мецосопрано Ивана Ходжа. Родената в Тирана изпълнителка, убедително успя да придаде на персонажа си властния и егоистичен характер на дъщерята на египетския владетел, без това да е за сметка на нараненото й и отчаяно от безразличието на Радамес самочувствие на жена. Видяхме я едновременно отмъстителна и разкъсвана от угризения – от неистов стремеж към покаяние за стореното. А заедно с това – и чисто човешката невъзможност да превъзмогне обидата на отхвърлена съперница. Плътният и красиво обагрен глас на Ходжа предизвика искрени възторзи и аплаузи по време на и най-вече – след трагичния финал на творбата.
Музикалното ръководство на постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна, Якопо Сипари ди Пескасероли, в значителна степен също допринесе за несъмнения успех на гостуващата у нас постановка. Извеждайки точните музикалнодраматургични акценти във всяко от четирите действия, съумявайки да постигне необходимия синхрон и баланс между оркестър, хор и солисти на откритата лятна сцена, италианският диригент впечатли и с персоналната си подкрепа за всеки от изпълнителите – аплодирайки с високо вдигнати ръце красивите изпълнения на сцената. Така Ди Пескасероли, преди всичко демонстрира впечатляващ усет и разбиране за специфичните потребности и достойнства на всеки от солистите.
А благодарение на ролята му на преподавател в Музикалната консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно, десет млади музиканти – студенти в това висше учебно заведение, се присъединиха към оркестъра на Държавна опера Варна за кулминационните спектакли на „Аида“ на 14 и 15 юли, със спечелен проект по програма "Еразмус +". Гостуването на младите италиански музиканти е и резултат от Меморандума за културно, академично и артистично сътрудничество между Музикалната консерватория в Салерно и Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна, сключен през януари 2023 г. След „Аида“ младите италианските музиканти, сред които има цигулари, виолончелист, кларинетист, валдхорнист, контрабасист, кларинетист и перкусионист, остават във Варна до 15 август, за да участват и в следващите спектакли от XIV издание на Опера в Летния театър – Варна 2023. Някои от тях не крият желанието си да гостуват отново на оркестъра през следващото лято.
_______
Снимки: Държавна опера Варна
