Последни новини

◊ ИЗЛОЖБАТА

Софийска градска художествена галерия,
Институт за съвременно изкуство – София,
Фондация „Едмонд Демирджиян“
и
Фондация „Лъчезар Цоцорков“,

съвместно с:
Фондация за гражданско общество, Ню Йорк
и
Международната мрежа Награди за млади художници

представят

Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА 2023:

Алина Папазова, Вероника Десова, Виктор Петров, Ивелина Иванова,
Калина Мавродиева, Мартиан Табаков, Никола Грозданов

Куратор: Марина Славова

25 юли – 6 септември 2023
Софийска градска художествена галерия

Откриване: 25 юли, вторник, 18.00 ч.

Наградата за млад художник е основана за първи път през 1990 г. в Чехия от създателката на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс по инициатива на Вацлав Хавел. Днес тя съществува в дванадесет държави от Централна и Източна Европа, обединени в Международна мрежа за награди за млади художници YVAA (www.yvaawards.org). Наградата се състои от двумесечен творчески престой в Residency Unlimited, Ню Йорк, както и от самостоятелна изложба в галерията на ИСИ-София. Спонсор на наградения е Trust for Mutual Understanding, Ню Йорк.

В България Наградата БАЗА е основана през 2008 г. по инициатива на Мария Василева и се организира от Института за съвременно изкуство – София и Фондация "Едмонд Демирджиян". От 2021 г. Фондация „Лъчезар Цоцорков“ подкрепя номинираните автори с финансиране на проектите им.

В конкурса участват художници до 35 г. Жури с двугодишен мандат номинира между четири и осем участници. Изложбата на избраните автори се провежда в СГХГ. Победителят се обявява по време на откриването.

Носители на наградата БАЗА досега са: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013), Зоран Георгиев (2014), Александра Чаушова (2015), Димитър Шопов (2016), Мартина Вачева (2017), Мартин Пенев (2018), Вълко Чобанов (2019), Мария Налбантова (2020), Марта Джурина (2021), Красимира Буцева (2022).

Членовете на журито на БАЗА за 2023 г. са: Айлийн Дженг Линч, Васил Владимиров, Димитър Божков, Мариела Гемишева, Мария Налбантова и Мартина Йорданова.

◊ ХУДОЖНИЦИТЕ

Алина Папазова е родена в София през 1993 г., където живее в момента. Работи в областта на керамиката и илюстрацията, като експериментира и с много други форми на визуално изкуство. Има бакалавърска степен по „Графика и илюстрация“ в Нов български университет, София, както и магистърска степен по „Керамика и порцелан“, отново в НБУ, където от 2020 г. е хоноруван преподавател и докторант в специалност „Керамика“. Алина Папазова включва в изкуството си елементи, символично повлияни от различни култури, понякога трансформирани по хумористичен начин. Поставяйки се в контекста на техния свят, който е диаметрално противоположен на съвременния живот, тя изследва процеса на интегрирането им в собствената си култура.

Вероника Десова е родена през 1994 г. във Варна. Понастоящем живее и работи в Глазгоу, Великобритания. През 2018 г. получава стипендия за пътуване във Флоренция от Кралската шотландска академия. Това формира нейната художествена практика и я насочва към изследване областите на живописта, фотографията, скулптурата и архитектурата.

Творбите ѝ често се фокусират върху свойствената връзка между пространствата, които обитаваме и телата ни, и начините, по които архитектурата и човешките фигури могат да се слеят чрез средствата на фотографията и живописта. Същевременно Вероника Десова анализира метафоричните паралели, които могат да бъдат направени между морфологията на двете.

Фотографията ѝ често се фокусира върху ефимерните и ефирни аспекти на човешката фигура в движение, природата и светлината, чрез използването на бавна и двойна експозиция, замъгляване и ред други методи за дисторция на изображението. Нейната живописна практика изобразява процеса на натрупване на патина под формата на картини и текстилни инсталации чрез абстрактен, но силно хаптичен метод на представяне, който има за цел да интерпретира текстурата на повърхността на кожата (или на фасада) и взаимодействието ѝ с околната среда и времето.

Виктор Петров е роден през 1991 г. Израснал е в Плевен, България. В момента живее и работи в Берлин. Учил е в Университета за изкуство и дизайн в Хале, Германия, както и в Университета по изкуствата в Берлин, където през 2021 г. завършва обучението си при проф. Моника Бонвичини. Неговата дипломна работа е отличена с наградата UdK Art Prize, наградата Ursula Hanke-Förster, както и със стипендията Karl Hofer. В работата си изследва връзката между социалното, архитектурното и политическото тяло. Неговите инсталации и скулптури разкриват динамиките на власт, вписани в обекти, структури и междуличностни отношения. Творческият процес на Виктор Петров се основава на научно проучване и се характеризира с фин хумор и отдаденост на материала. Начална точка на дългосрочните му проекти са различните видове структурно насилие и техните банализирани форми на проява в ежедневието.

Ивелина Иванова е родена през 1995 г. Тя е мултидисциплинарен артист, базиран в София. От 2014 до 2017 г. учи и живее в Лондон, където работи в областта на експерименталната анимация и създава няколко късометражни филма, признати от редица международни фестивали. След завръщането си в София пренасочва творческата си дейност към визуализациите в реално време, видео мапинга и интерактивните инсталации. От 2018 г. е част от екипа на „Форматик“ – лаборатория за дигитални изкуства и поглъщащи среди. През 2022 г. завършва магистратура по „Дигитални изкуства“ в Националната Художествена Академия, София.

 Калина Мавродиева е родена 1988 г. в град Троян. В момента живее и работи в София. През 2014 г. завършва магистърска степен по живопис в Национална художествена академия, София. През 2012 г. специализира живопис в Академията за изящни изкуства Брера в Милано, Италия.

От 2011 г. насам представя работата си в самостоятелни и съвместни изложби, и участва в кураторски проекти. През 2015 г. Калина Терзиева е носител на Награда на колекционерите в конкурса ESSL ART AWARD CEE 2015, като участва в изложбата Diversity of Voices в Музей за съвременно изкуство ESSL, Австрия. През същата година по покана на кураторите Евгения Кикодзе и Антонио Джеуза участва в международната изложба Softnorm в галерия Artplay, Москва. Следват изложбите: Внимание: прясна боя!, куратори: Мария Василева, Даниела Радева и Владия Михайлова, СГХГ, 2015; Арт старт, куратори: Весела Ножарова, Даниела Радева и Стефка Цанева, галерия Credo Bonum, София, 2018; Образ и подобие, Национална художествена галерия, София и Музей за съвременно изкуство „Зураб Церетели“, Тбилиси, 2019 г. и други.

През 2022 г. година Калина Мавродиева представя изложбите След себе си  с куратор Галина Декова в галерия Васка Емануилова/СГХГ и Крачки в паметта в галерия Капана/ГХГ Пловдив.

В началото на тази година е творчески резидент в Сите Ентернасионал дез Ар в Париж.

Мартиан Табаков е роден през 1992 г. в София, където живее и твори. Занимава се с изобразително изкуство и работи в сферите на скулптурата, звуковия обект, рисунката и инсталацията. Завършва специалност Скулптура в Националната художествена академия, София.

Част е от творческото пространство БЕЛКА – Студио за звук и форма, където често представя работите си под формата на отворени врати или колективни изложби. Имал е самостоятелни изложби и е участвал в множество колективни изложби в България, Турция, Сърбия, Франция, Словакия, Австрия, Чехия.

Взима участие в театрални проекти и е активен член на пост-пънк групата КАКЕ? Понастоящем работи с Plus 359 Gallery, София.

Никола Грозданов е роден през 1988 г. Живее и работи в София. Учи Изящни изкуства в университета Глиндор, Уелс, а през 2014 г. завършва магистратура в катедра Стенопис към Национална художествена академия, София.

От 2017 до 2021 г. година живее и работи на остров Мурано, Венеция като технолог-леяр и консултант в студио за стъкло, занимаващо се тясно с производството на артистични скулптури от стъкло и създаването на връзка между традиционните венециански технологии и съвременното изкуство.

Никола Грозданов използва техники като витраж, лято стъкло, фюзинг и ситопечат. Неговите произведения са социално и политически насочени, и използват основните свойства на стъклото, неговата прозрачност и чупливост.