Денят е непоносимо горещ дори и за летния месец август. Площадът, който в последните месеци е в основен ремонт, ни отпраща да преминем през страничния вход на Народно читалище „Христо Смирненски“ в Джебел. Дружелюбно ни посреща секретарят на Читалището Мюзейен Хайрула, задочното ми познанството с която датира от няколко години. Оставяме наръчът книги, които носим като дарение за читалищната библиотека, за да бъдат обработени от библиотекар в съответния отдел. Помещенията са добре поддържани, стаите са климатизирани. Веселите картини ни напомнят, че се отправяме към специално място, я именно Детския отдел. По стелажите и витрините ни посрещат едни от най-луксозните издания, неизменна част от летните забавления на месните деца. Те са редовни посетители тук, като част от инициативата „Лято в библиотеката“. Младата жена спокойно ни обяснява, че тук всички се чувстват като у дома си. Тя отглежда със своя съпруг три деца, които са възпитаници на местното училище, а на най-голямото му предстои да бъде студент във Факултета по химия на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Самата тя е отскоро тук, а преди това е преминала обучение в бакалавърска степен в Технически университет в Габрово, а след това във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Разказва ни за усилията, които полагат, за да приобщят и помогнат на всички да бъдат част от голямото семейство на библиотеката. Редовно родителите водят своите деца тук, за да се докоснат не само до книгите, а и до знанието, което е скрито между техните корици. Всичко започва с четене на глас, а след това с преразказ на чутото или с нарисувани картини от поредната прочетена забавна история. Снимките накрая са част от ритуала, а родителите и родствениците, очакват да ги видят на публичният ФБ профил на Библиотеката. Ритуал, който се повтаря всеки следващ път.
За всичко тук се грижат десетина човека персонал. Днес модерната многофункционална зала е оборудвана с най-съвременната техника, а през зимните месеци е изпълнена до краен предел с хора – дали за поредната кинопрожекция или пък за поредното представление на някой от творческите състави. Тук са формирани две групи за български и турски фолклор. Обучението по чужди езици изисква повече усилия, то и то се провежда, благодарение на преподавател, който идва регулярно от областния град.
Модерното фоайе е оборудвано с изискано изложбено пространство, където са подредени рисунки на младите творци от общината и носи романтични усещания на всички, които са се разделили с детските си години.
Днес модерната библиотека разполага с близо 40 000 библиотечни единици фонд, оборудвана е с няколко работни места с компютърна техника по проект на Фондация „Глобални библиотеки“.
Всички тук отбелязват подкрепата на местната власт, като общинската администрация е част от почти всички реализирани проекти.
Историята е дълга и особено богата, с възходи и много трудности криволичи през годините. Но въпреки всичко читалището и неговата библиотека са оцелели през годините и днес са неизменна част от живота на местните хора.
Из историята на Библиотеката в Джебел
На 22 юни 1924 година в с. Шех Джумая за първи път се открива читалище. Един от най-активните пропагандатори и инициатори за неговото основаване е околийският началник (със седалище в Джебел) – Антон Бозуков. Учредяването на читалището се извършва в една от стаите на тогавашното околийско управление. За учредители се считат още Александър Черешев, мола Хасан хаджи Мустафов, тютюневият търговец Мюмюн жаджи Белев, един от кметовете на селото Хасан Арнаудов, помощник кметът Андон Илчев, началникът на пощата Владимир Кълчишков, фелдшерът Къркадаков, обществениците Бекир жаджи Белев и Мехмед Кайраклиев, занаятчиите Благой Пеев и Васил Делиоланов, обущарят Атанас Куклев, кръчмарят Пею Георгиев, заможният джебелчанин Ефендулу, Алиосман хаджи Юсеинов, Димо Димов, Иляз Дурханов, Шефкет Мехмедов, Дамян Паскалев, Коста Палагачев и много други.
Новоучреденото читалище е наречено „Джебелска звезда“ (с печат – отворена книга, осветена от звезда), и е настанено на първия етаж в стара частна сграда, която е собственост на афуз Мюмюн хаджи Ахмедов. За почетен председател е избран Антон Бозуков, за членове на читалищното ръководство Александър Черешев, Георги Пеев, мола Хасан хаджи Мустафов и Христо Чатанов. Една от първите задачи, която си поставят, е да се съберат прочитни книги, с които се поставя началото на библиотечния фонд. Библиотечният фонд първоначално се е събирал от доброволни дарения. В повечето случаи са били подарявани стари книги, броят на които е бил твърде ограничен.
За да функционира и да се развива, както и за да се осигурят средства за неговата издръжка, е решено читалището да бъде и кафене. Условието е съдържателят на кафенето да осигурява инвентар, осветление и отопление през зимата. В помещението е имало няколко маси, върху които са оставяли вестници за прочит. В лявата страна до входа е бил библиотечният шкаф, в който е имало около 200 – 300 книги, които ежегодно са се увеличавали. В дъното на помещението е бил бюфетът, от който са се сервирали кафе, чай, какао, бяло сладко в чаша студена „карталска“ вода, шоколад, локум и др. Посетители са били преди всичко представители на тогавашната интелигенция, както и от техните по-образовани съпруги и деца.
За да се реши проблемът със сградния фонд и да се осигурят подходящи помещения за нормално функциониране на читалището, се стига до учредяване на фонд „Постройка на читалищен дом“, като се е разчитало на доброволни дарения. Идеята е останала неосъществена поради недостатъчния брой дарения, а и заради злоупотреби. С писмо от 28 януари 1931 година, изпратено до Дирекцията на статистиката в София, се съобщава, че фонд „Постройка на читалищен дом“ в Шех Джумая не съществува.
Средствата, събрани от членски внос, са били съвсем недостатъчни, и затова съдържателят на кафенето със свои средства купувал вестници и плащал абонамент за списания. Така де факто съдържателят на кафенето е изпълнявал и функциите на библиотекар . Дълги години библиотекар е бил Милен Владимиров от 1932 до 1944 година. Приетият от него библиотечен фонд е наброявал само 200 – 300 тома, повечето от които са били овехтели.
Финансирането не е било на нужното ниво, което се установява от кореспонденция на тогавашното читалищно ръководство, на все пак са се заделяли средства за книги. Писмото е е било отправено до издателство „Светлина“ да им бъдат изпратени книги на обща стойност 148 лв. С книги библиотеката се е снабдявала преди всичко от издателствата „Светлина“, „Азбука“, „Игнатиев“ и др.
Показателен също така е фактът, че с писмо с изходящ № 5 от 22 март 1933 година, ръководството на читалището изпраща квитанция №3 до началника на „културното отделение“ при Министерството на просвещението, с което се подчертава, че получената субсидия в размер на 500 – равняваща се на една десета от заплатата на кмета през същото време.
Преобладава ли са книги на световни, руски и български класици, като предпочитани автори са Емил Зола, Толстой, Достоевски, Тургенев, Вазов, Ботев и др. Най-често срещаните вестници са били ежедневниците „Утро“, „Дневник“, „Зора“, „Заря“ и пловдивският „Борба“. Получавани са още вестниците „Литературен глас“, „Творчество“, „Листопад“, окръжни вестници, като „Ардинска дума“, „Бяло море“ и др. Други списания, за които има информация, че са се получавали в библиотеката са „Звено“ и „Природа“.
В тогавашното малко селище, будната интелигенция, нуждаеща се от разнообразен и културен живот, в лицето на учителството е търсила начин и средства за разнообразяване и обогатяване на ежедневието си. В кафенето – библиотека често пъти са се провеждали т. н. сказки, т.е. беседи на здравна, културна и просветителска тематика. Лектори са били предимно учители, лекари, агрономи и др. Сформирани са театрални групи, като участниците са били предимно младежи и учители, а техен ръководител е бил Ботьо Стоянов, който поел трупите против волята на баща си. Поставени са пиеси, като „Халостник“, „Майстора“, „Луди млади“ и др. Често са се провеждали колективни четения или разказвания, за да се възползват и онези граждани и членове на библиотеката т.е. читалището, които са били неграмотни.
Един от дългогодишните председатели на читалищното ръководство е Димитър Денборов. Същият, за разлика от много други възрастни хора на Джебел, които до известна степен са били чужди на читалищното и библиотечно дело, е участвал най-активно навсякъде и във всичко. Именно от неговия баща идва и първото по-крупно дарение на библиотеката, който закупил радиоапарат и го дарил за разнообразяване на дейността ѝ.
До 1944 година библиотеката и читалището все още са били в кафенето на Стойко Къркелиев, като са следвали все същите порядки и при същите условия, каквито е имало още в първите години на основаването.
За председател на читалището на 20 октомври е и бил избран учителят Веселин Ралчев. За председатели на Управителния съвет на читалището са избирани Хараламби Йончев, Христо Грънчаров, който и до ден днешен е ревностен посетител на библиотеката и все още неин редовен читател, Атанас Петков, Йосиф Асенов, Васил Атанасов Петков, Петко Вълчев Лафчиев, Карол Сираков, Витка Николова, Антоанета Балтова.
Длъжността секретар на Читалището са заемали Мара Ичева, Надя Иванова, Евгений Крумов, Тургай Раим, хора които са имали образование, отговарящо на спецификата на дейността му.
През 1949 година ръководството на читалището закупува 200 нови стола и съответен инвентар за обзавеждане на читалищен салон, като за тази цел е бил предоставен физкултурният салон, който денем се е ползвал като такъв, а вечер и при нужда през другото време се е използвал за провеждане на т.н. културно-масови мероприятия, срещи с писатели, поети, художници, творци на културата и изкуството. През 1945 година Комитетът за изкуство и култура разрешава на читалището да закупи теснолентов кинопрожекционен апарат и с него е било открито първото кино към читалището, първо и за цялата община.
След 13 години библиотечният фонд достига до 1100 библиотечни единици. По-насетне движението му е както следва: през 1936 г. – 1100 тома, 1956 г. – 2310 тома, през 1967 г. – 6790 тома, за да достигне през 1973 г. до 13102 тома. Впечатление прави броят на вестниците и списанията, които получава библиотеката през 1970 година и те са 21 централни вестника и 59 списания. Бързото нарастване на фонда не е случайно, защото е свързано с откриването на новата читалищна сграда.
Нуждата от собствена сграда, отговаряща на спецификата на едно читалище нараства неимоверно. При едно посещение на Джебел от Енчо Стайков, по онова време член на политбюро на ЦК на БКП и председател на Националния съвет на ОФ, справедливото искане на джебелчани е било подкрепено.
Мястото за строежа е определено и се е пристъпило към изработване на проект, който е бил готов през 1965 година. Обектът читалище е проектиран с 350-местен киносалон, просторни зали за библиотека със самостоятелно обособен детски отдел, читалня, заемна, книгохранилище, архивно помещение, така наречената малка зала за масови мероприятия, изложбена зала, ритуална зала, канцеларии, каса за продаване на билети, просторно фоайе, кино кабина, помещение за фотолюбителски кръжок, гримьорни и т.н.
На 5 юни1971 година новата читалищна сграда е официално открита в присъствието на Венелин Коцев, Георги Петров, Димитър Гогов, Васил Узунов и много други представители на обществени и политически организации от Кърджалийски окръга и града, хиляди граждани от Джебел, кварталите му и от околните села.
След 1989 година библиотечният фонд е над 25 хиляди тома. До 2000 г. почти не са се предвиждали средства от бюджета на читалището за книги, като такива са закупувани предимно от събирани читателски такси, които за детски отдел на библиотеката са били 0,50 лв., а за отдела за възрастни – 1.00 лв. и все още са такива.
Кратко за Община Джебел:
През древността районът е населен от тракийски племена.
До IХ век, когато е включен в границите на Първото българско царство, е в пределите на Римската империя и по-късно на Византия.
През 60-те години на XIV век районът е завладян от османците. След Балканските войни е присъединен към България.
До 1934 година е в границите на Мастанлийския окръг. От 1934 до 1949 година е включен в Старозагорския окръг. През годините между 1949 и 1959 г. е в Хасковския окръг, а през 1959 г. Джебелска община е административно подчинена на Кърджалийския окръг.
През 1969 г. село Джебел е обявено за град. Община Джебел е разположена на площ от 229,1 км2. На север граничи с община Ардино и община Кърджали, на изток – с община Момчилград, на запад – с община Неделино и община Златоград, на юг – с община Кирково.
Във физикогеографско отношение територията на община Джебел се включва в Източно-родопската комплексна физикогеографска подобласт на Рило-Родопската област.
Община Джебел е административно-териториална единица по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство в Република България, част от област Кърджали и статистическа териториална единица от ниво LAU 2 (община) по Номенклатурата за статистически териториални единици на Европейския съюз. Административен център на общината е град Джебел. Съгласно Закона за регионалното развитие област Кърджали, респективно община Джебел, се включва към Южен Централен район.
Община Джебел включва 47 населени места: Разположеният на 340 метра надморска височина град Джебел и 46 села.
Общият брой на населението е 8 441 души по данни на Националния статистически институт.
Използвана литература и информационни източници:
