Списание "Философски алтернативи", бр. 1/2023

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи", бр. 1/2023

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Естетическото в нюанси: ракурси, дилеми, обрати
Водеща: Иванка Стъпова

Миналото на естетиката – оценки и преоценки

· Иван Стефанов – Към елиминиране на догматичната естетика

Модерното изкуство – завръщане в бъдещето

· Валентин Ангелов – Модерното изкуство – двуликият Янус (спорни проблеми и трудни дилеми в естетиката)
· Николина Делева – Изкуството на ХХI век като аксиологичен и когнитивен проблем на неразличимостта

Форми и деформации на новата естетика

· Миглена Николчина – Видеоигрите: архаика и авангард
· Николай Ценков – Наблюдаваният човек (щрихи към спектакъла на съвременния homo ludens)
· Северина Станкева – Жената-чудовище като естетически феномен във видеоигрите

Красотата – непреходна в преходността

· Силвия Борисова – Митология на загубата на красивото
· Вяра Попова – Музикалната тема в тенебризма
· Николай Турлаков – Красотата като автентичност и автентичността като красота в разказите на Николай Хайтов

Размисли и идеи в нови книги

· Nikolay Mihaylov – Philosophical Journey Through Time and Knowledge. New Book by the Corresponding Member of BAS, Professor Anguel S. Stefanov
· Галин Пенев – Етиката на дисфункционалния капитализъм. Монография на Христо Христов
· Росен Люцканов – „Еквиваленти“ на Дилян Бенев

Книжка 1/2023 е естетически брой на списание „Философски алтернативи“, в който са включени темите: от близкото минало на българската естетически мисъл, аксиологическата аномия на изкуството на ХХI век, естетиката на видеоигрите, митологията на загубата на красивото, тенебризма  и автентичността в творчеството на Хайтов.

Иван Стефанов обсъжда Шилеровата идея за преход от „държавата на принудата“ към „държавата на свободата“ в историческите условия на социалистическия реализъм. Реално за Тодор Павлов дискусията за автономия на изкуството няма място в едно настояще, управлявано от тоталитарна идеология. Всяка сфера на обществената и художествената дейност се ръководи от строги правила за репрезентация, които отразяват „обективните“ социалистически цели и ценности. Накратко, от цитатите на Павлов става дума за познавателна и естетическа функция на партийното съзнание, което е най-адекватно отражение на действителността.

Опитите да се освободи естетиката от идеологическите догми е най-представителен в работите на Атанас Натев, който остро противопоставя социалната функция на изкуството на враждебните на художествената идейност шаблони. Догматичната естетика на Павлов си „представя бъдещото като безметежно продължение на миналото“ (с. 23).

Валентин Ангелов предлага амбивалентен поглед към модерното изкуството през очите на Янус, в който играта е както според, така и срещу правилата. Но играта може също така да снижи художествената социална критика до развлечението. Не по-малко тревожно е праволинейното следване на правилата в една художествена парадигма като Де Стил в архитектурата, чиято реализация е монотонното правоъгълно градско пространство. Също така се коментира възможността за „неестетическо изкуство“, плурализма и стиловете аномалии или абсурдизма.

Николина Делева очертава рамките, в които се движи естетическата мисъл в съвременността, в перспективата на нарастващото отсъствие: на автора, на съпротивлението на материала, на конвенциите, жанра. Изкуството, съгласно Луман, се е автономизирало в система, така че за нас то става една квазиприродна сфера, която можем само да наблюдаваме и да приемаме нейните иманентни правила (с. 48). Авторът въвежда концепта „естетическа несигурност“, за да опише ситуацията, в която реципиента на изкуството днес е затруднен да определи контекста, средата, разликата от баналното, или накратко ценността, чрез която творбата се представя.

Понятието вкус днес функционира единствено в масовата култура, където се формират общности, споделящи предпочитание на поп музика, филми, бестселъри, и най-вече около знаменитостите с техните инсигнии и регалии. Да принадлежиш към нещо по-голямо от себе си, означава да си фен, част от фен културата (с. 52).

Миглена Николчина нарича компютърните игри „тотален естетически феномен“ поради трудната уловимост на особеното в тях, дължаща се на мултимедийност и опита да се опосредства органично и механично (хуманизация на технологията). Авторката привежда редица сходства в темпоралността на Омировия епос и видеоигрите като асинхронност, протичане на действието само под прожектора на разказвача. Ако епосът е в миналото, романът в настоящето, то видеоигрите са насочени към бъдещото.

Поглед към наблюдавания човек в сателитно картографирания спектакъл, където предизвикателство става съвременната игра на криеница предлага Николай Ценков. Изкуството да станеш невидим намира своя неподправена ниша сред наративите на модерността с намерението да остане незасегнато от фейс-контрола на „големия брат“.

От класическото описание на гротеската като смесване на комично и будещо ужас изображение, сродно на карнавалната трансверсия, Северина Станкева достига до абекцията у Ю. Кръстева и оттам се насочва към анализа на видеоиграта. В интерактивната медия на видеоиграта внушението на жената-чудовище е подсилено най-вече от ефекта на потапянето, на който играчът се отдава. Авторът коментира терапевтичното значение на победата над чудовището в играта.

Силвия Борисова анализира негативния мит в естетиката или съвременната преоценка на отношенията между свят и човек, външно и вътрешно в перспективата на изчезването и загубата на красивото. Регресията на слушането, дисонансът, фрагментацията на образа, дисконтинуитета в историята и биографията създават негативния фон в митологията на загубата на красивото: архетипно основополагаща модерността. Днес „негативният опит е който дава тласък, начало на красивото“ (с. 102).

Тенебризмът като изкуството на черния цвят (тъмнината в живописта, рисуване на светлината от свещ) е представен в текста на Вяра Попова. Именно екстремните контрасти на светлото и тъмното създават драматичното напрежение в картините на Караваджо, считан за пионер на тенебризма. В зависимост от мястото на източника на светлина в картината се проявяват и различните ракурси и профили на вещите и лицата, начинът на тяхното осветяване. Играта на светлосенки ръководи драматичното движение.

Изходна интуиция на Николай Турлаков в анализа на творчеството на Хайтов е, че „красотата не е свойство на даден предмет, но феномен на случващото се преживяване в съ-битийната взаимна съ-при-над-лежност на човек и битие“ (с. 120). Авторът разкрива как образите на планините и горите стават архетипни релефи, отпечатващи върху индивидуалната душа идеята за родното. От описанието на конкретно битийстващото в разказите на Хайтов, картините на Пирин и Родопи, се преминава към тяхното a priory – живия усет на художеството. Украсата в занаятчийския бит „одушевява“ подръчната вещ като свидетелство за изначалното търсене на красота. Коментира се както умението да се вижда, така и езикът като сетиво за битие-красивото.

В последния блок, ревю на нови книги, са предложени три коментара. Проф. Михайлов представя последната монография на чл.-кор. Ангел Стефанов, издадена от Cambridge Scholars Publishing, “Философско пътуване през времето и познанието“, осем фундаментални проблема от различни области на философията (с. 129). Галин Пенев прави конспективен отзив за монографията на Христо Христов „Етиката на дисфункционалния капитализъм“, а Росен Люцканов коментира линиите на опосредстване между поезия и математика в книгата на Дилян Бенев „Еквиваленти“.