Издания / премиери

Списание "Философски алтернативи" 2/2022

Тема на броя: Естетическото: ракурси, дилеми, обрати

Списание "Философски алтернативи" 2/2022

 

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи" 2/2022

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на
Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Естетическото: ракурси, дилеми, обрати
Водещ: Иванка Стъпова

 

Завръщане в миналото

. Иван Стефанов – Възход и падение на догматичната естетика. Тодор Павлов срещу Исак Паси
. Татяна Батулева – За естетическите ценности в контекста на интегралния подход у Радослав Цанов

Извори и опори на естетическото

. Силвия Кръстева – Феноменология на въображението
. Николина Делева – Изкуство и познание – теории и гледни точки
. Валентин Ангелов – Парадоксите на творческата иновация

Многообразието на изкуствата във фокуса на естетическите ценности

. Sylvia Borissova – ‘Absolute Physical Patterns’ in Nili Portugali’s Holistic Phenomenological Approach in Arts
. Георги Фотев – Смисълът на музиката
. Вяра Попова – Етическият аспект на цвета като мода: XIV–XVI век

Естетическото оправдание на смъртта

. Нина Димитрова – Трите смърти на Сергей Булгаков (софиология на смъртта)

Съмненията и обещанията на оригинала

. Иван Свиленов Стефанов – Оригиналът в епохата на дигиталната му възпроизводимост
. Ерина Кръстева – Естетика на иконичното: рекламна комуникация чрез сливане на елементи от изящното и приложното изкуство

Светът на изкуството: естетиката в преводи

. Артър Данто – Светът на изкуството (превод на Иван Попов)
. Валтер Бенямин – Нечовек (превод на Гергана Фъркова) 

Есето: малката форма в голямата естетика

. Пламен Антов – По повод на Ницше

Естетиката в книги и форуми

. Иванка Стъпова – Женското: актуален фокус на изследване
. Силвия Борисова – Седма конференция по естетика в памет на проф. Исак Паси

 

Брой 2/2022 на списание Философски алтернативи обхваща темата за естетическото в различните му форми и значения. Статиите в него покриват както темите за корените, основите и опорните точки на естетиката, така и въпросите за многообразието на изкуството и проявлението на естетическите ценности, а двата преводни текста, включени в броя, значително обогатяват темата, като изследват връзките на изкуството с по-широката култура, история и политика.

В статията си Иван Стефанов разглежда проблема на марксистко-ленинската естетика. Проф. Стефанов поставя акцента върху опасността догматичната редукция да погуби не просто естетиката, но изкуството въобще. Във втората статия, която също обръща поглед към миналото, Татяна Батулева насочва вниманието на читателя към фигурата на Радослав Цанов. Основните точки, засегнати от Батулева, включват креативността и иновацията, естетическите ценности и смисъла на културата, като от особен интерес е съотнасянето им към общите философски виждания на Радослав Цанов.

Следващите три статии навлизат в дълбините на естетическото преживяване в търсене изворите и опорите му. От интерес за Силвия Кръстева е креативният потенциал на въображението, в изследването на който тя се обляга на Кант и Хусерл. Кръстева разглежда въображението като притежаващо собствен регион, а феномените, привични за него – като подразделени на три модуса. Статията на Николина Денева търси връзките между изкуство и познание, като проследява дебата относно когнитивните измерения на изкуството от Античността до днес. Интердисциплинарният подход на авторката към темата предполага включване на гледни точки от редица други области освен естетиката, включително история и художествена критика. Този цикъл от статии е затворен от Валентин Ангелов, който предлага един различен и много интересен поглед към смисъла и ценността на иновативното мислене в изкуството. Предмет на неговото изследване е негативната иновация, което в преследване на целта да скандализира публиката води до раждането на едно изкуство без естетика.

Три изкуства присъстват особено ярко на страниците на този брой: архитектура, музика и мода. Силвия Борисова задълбочено представя подхода на израелската архитектка Нили Португали към творчеството и живота като цяло – подход, в който холистичната феноменология и реда са ценности с изключително значение. В своята статия, посветена на музиката, именитият ни социолог проф. Георги Фотев разглежда музикалния смисъл и смисъла на музиката от най-различни ъгли – като се започне от музикалната творба като нещо, носещо предмета и намерението вътре в себе си, обходят се историческите и социалните значения на музиката и се премине отвъд чисто човешките разбирания за време и пространство. Вяра Попова проследява историческото развитие на цвета в модата през Средните векове като носител на етическо и социално значение с двояк смисъл – знак, който служи едновременно за разпознаване и сегрегиране на членовете в обществото.

Статията на Нина Димитрова проследява развитието на мотива за смъртта в трудовете на руския философ и теолог Сергей Булгаков. Специално внимание е обърнато на софиологията на смъртта, по-конкретно на идеята за смъртта като притежаваща смисъл и красота в контекста на сътворението, вместо като нарушаваща и лишена от значение.

Следващите две статии пренасят читателя в дигиталното пространство. Иван Свиленов Стефанов разглежда ролята на оригинала – било то в сферата на фотографията, или пък в тази на изобразителното изкуство, музиката и киното, в условията на съвременната дигитална и консуматорска епоха. Обект на интерес за автора са както опасностите и негативните страни на явлението, така и уникалните възможности, които модерните технологии предоставят на хората, занимаващи се с изкуство, или на желаещите да притежават такова в оригинал. Ерина Кръстева, от друга страна, в своята статия се занимава с естетиката в полето на рекламната област. Фокусът е отправен към разгръщането на процеса, в рамките на който визуалните елементи и иконите изпращат до аудиторията послания с варираща ефективност в зависимост от спецификите на избраната естетика.

Двата преводни текста, включени в този брой на списанието, са от двама класици в областта на философията, изкуството и културата. В култовия си текст „Светът на изкуството“ (в превод от Иван Попов) Артър Данто акцентира върху ценността на теорията на изкуството и историята на изкуството като две пълнокръвни изследователски области, необходими за насочването и поддържането на разговора за изкуство. В „Нечовек“, преведен от Гергана Фъркова, Валтер Бенямин изследва личността и трудовете на Карл Краус, като това се превръща в отправна точка за представяне на много от собствените му идеи, свързани с природата на езика и цитирането, творческата сила на мизантропията, конформизма, социалния конфликт и единението между естетика и политика.

Есето, макар и кратка естетическа форма, заслужено получава голямо внимание в това издание на списанието. Пламен Антов отваря завесата пред последната си книга, като представя част от фрагментите, включени в нея, свързани с философията и личността на Фридрих Ницше. В своя текст доц. Антов успява да се докосне до редица значими теми не само от областта на философията, но и от тези на историята и литературата.

Броят завършва с два текста, посветени на академичния живот и по-конкретно на мястото, което естетиката заема в българските академични среди като плодотворна и стимулираща дискусии област. Иванка Стъпова прави рецензия на книга, занимаваща се с темата за феминизма от философска гледна точка с фокус върху етиката, политическата философия и социологията. Силвия Борисова обобщава протичането на седмата конференция по естетика в памет на професор Исак Паси, както и докладите, включени тази година в нея.

Ема Ангелова

 

Автор: Сп. Философски алтернативи
11.07.2022 г. 16:21
Посетено: 1152
Етикети: нов брой, Иванка Стъпова, Списание "Философски алтернативи", обрати, дилеми, Естетическото: ракурси, 2/2022
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/35060-spisanie-filosofski-alternativi-2-2022