Издания / премиери

Списание "Философски алтернативи" 6/2020

Тема на броя: Философия, логика, наука

Списание "Философски алтернативи" 6/2020

 

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи" 6/2020

Тема на броя: Философия, логика, наука
Водещи: Доротея Ангелова и Юлия Васева-Дикова

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

 

Некласическа наука и некласически логики

. Ангел С. Стефанов – Квантово-логически и конструктивен подход към микросвета
. Доротея Ангелова – Некласическите логики и сорит парадоксите
. Мартин Табаков – Философски интерпретации на некласическите логики
. Кристиян Енчев – Фигури на пречупването: некласически модели и модализации

Философия и социология на медицината

. Божидар Ивков – Върху философското понятие за болест в медицината: за и против
. Юлия Васева-Дикова – „Медицински нихилизъм“ от Джейкъб Стегенга

Философия и наука

. Асен Димитров – За времевите вълни и тяхната суперпозиция
. Калоян Нечев – Феноменът интуиция в невробиологична перспектива
. Silviya Serafimova – The Future of Phronetic Social Sciences. How Can We Revive Value-Rationality in a Time of Crisis?

В памет на доцент Андрей Лешков

. Андрей Лешков – Сънищата на философа (Тезиси по повод на Декарт)

Нови книги

. Георги Белогашев – Принос в изследванията на ранния немски романтизъм
. Нонка Богомилова – Рефлексии върху българската философска култура

 

Какво може да прочетете в новия брой на списанието?

Ангел Стефанов разкрива епистемологичните претенции и възможностите на двата основни подхода за осигуряване на разбиране за странното поведение на квантовите обекти: единият е квантово-логически, а другият е теоретико-конструктивен.

Доротея Ангелова разглежда ролята на някои некласически логики относно определени логически проблеми, известни като сорит парадокси, и предлага два, създадени от нея подхода, чрез които е възможно те да се разрешат: единият е хетерогенен, а другият – базиран на тризначна логика.

Мартин Табаков анализира въпроси, които са от съществено значение за философската интерпретация на съвременната логика и предлага „типологизация“ на класическата и некласическите логики, съответстваща на тяхната философска оценка. Кристиян Енчев демонстрира как мисленето на тялото като образ-тяло отпраща към невъзможните фигури на безпределното му: от една страна, хетеросимултанно отваряне (разгъване на пластовете до фигурата на чудовище) и от друга, свиване до точка на невъзможност (на наративна суспензия, застиване във фигура).

Статията на Божидар Ивков представя актуални проблеми от философия и социология на медицината. Анализът е центриран около основно понятие в медицината – понятието болест. Авторът представя дебата по отношение на понятието за болест, като започва да анализира проблема в съветската философия на медицината от 60-те и 70-те години на ХХ век. Той защитава тезата, че младите лекари трябва да получават не само обучение по приложни умения и знания, а и да бъдат въведени в изкуството на лечение с морален и емоционален ангажимент с пациента.

Основните акценти в представената от Юлия Васева-Дикова книга на Джейкъб Стегенга са свързани с издигането на тезите на хибридизма. Представят се методологичният подход и модел на отнасянето на натуралистки и нормативистки елементи в опита да се обединят двата метода по отношение на това какво е болест. Ключов проблем е анализирането на ефективността на медицинската интервенция, което се свързва с прилагането на теоремата на Бейс. Засяга се проблемът за медикализацията като псевдонаучна тенденция в обществената нагласа за ролята на медицината.

В третия тематичен блок Асен Димитров анализира определени мисловни експерименти на базата, на които е възможно да се изкаже предположението за суперпозицията на независими една от друга, асинхронни (неедновременни) времеви вълни, съществуващи в споделено пространство.

Калоян Нечев представя интуицията като централна във връзка с анализирането на проблеми от невробиологията. Характерно тук е питането за епистемичната стойност на понятието интуиция. Допълнение към това е и посочването на функционална обвързаност между неосъзнатите елементи на паметта и интуицията (анализ на основата на когнитивните науки). В методологичното направление се прави опит за натуралистки анализ на феноменологичното измерение на интуицията, а в заключение се прави критичен анализ на понятието рационална интуиция.

В текста на Силвия Серафимова централно понятие е phronesis като въведено във философска употреба от Аристотел. Поставено е за разглеждане понятието фронезис по отношение идеите на Г. Х. фон Рихт и Б. Флювбя. Основна насока дава тезата за еквивалентност при даването на научен статус на социалните науки, така като това се прави при т. нар. природни и точни науки. Авторът започва своя анализ от изясняването на оригиналната постановка на Аристотеловото разбиране за фронезис. Централни тук са понятията за “prudence”, “practical rationality”, “practical wisdom” и “value-rationality”, които от своя страна аргументирано подкрепят основната теза на статията, а именно методологичната роля на фронезиса като основание за защитаване на научния статус на социалните науки.

Статията на Андрей Лешков се публикува със съдействието на философската колегия по повод кончината на автора. В текста се дава херменевтичен прочит на сънищата на философа по Декарт. Изборът на мнемоцентричния подход играе решаваща роля, когато анализира начина, по който Декарт представя три от мечтите си. Авторът повдига въпроса дали основният сън, който бележи философски оцветеното несъзнавано, както се вижда от сънищата на Декарт, олицетворява надеждата, че един ден, когато езикът с неговата полисемия ще изчезне, хората най-накрая ще успеят да съзерцават истина, заобиколена от неизказана тишина.

Георги Белогашев прави научен анализ на публикувана през 2019 година книга, посветена на ранния немски романтизъм. Монографията на Деница Узунова се определя от него като съществен принос в изследването на идейния свят на немските романтици.

Текстът на Нонка Богомилова представя монографичния труд на проф. Нина Димитрова „Пространства на идентичност – рефлексии върху българската философска култура“. Основен принос на автора на книгата е темата за съществуването и същността на национална философска култура.

Доц. д-р Доротея Ангелова, доц. д-р Юлия Васева-Дикова

 

 

Автор: Сп. Философски алтернативи
27.01.2021 г. 15:14
Посетено: 837
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/32254-spisanie-filosofski-alternativi-6-2020