Издания / премиери

Списание „Философски алтернативи“ 1/2020

Тема на броя: Естетиката – от древността към бъдещето

Списание „Философски алтернативи“ 1/2020

 

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 1/2020

Тема на броя: Естетиката – от древността към бъдещето

Водеща: Иванка Стъпова

 

Многоликост и интерпретации на естетическото

. Иван Стефанов – Изкуство и медии
. Силвия Кръстева – Конструиране на фантастичния образ. Кант и Шелинг
. Силвия Борисова – Онтология на художествената творба при Гадамер

Реверанси към класиката в естетиката

. Ахинора Антова – Барок или постмодерност. Между Лайбниц и Дельоз
. Николай Велев – Алоиз Ригъл и Макс Дворжак. Нормативност на зрението и духовност на възприятието
. Галин Пенев – Понятие за символ у Алексей Лосев

Опорите, без които не може: естетически преводи

. Джордж Сантаяна – Чувството за красота. Част І. Природата на
красотата (откъс)
. Михаил Бахтин – Aвтор и герой в естетическата дейност

Танцът – изкуство и философия

. Аврора Андреева – Комуникативната функция на танца като предмет на философската естетика
. Вяра Попова – От танцa Сема до съдбовната среща между Руми и дервиша Шамс по пътя на Любовта 

Естетически дебюти – обещаващи и вдъхновени

. Никифор Аврамов – Естетика и морфология
. Николина Делева – Естетическа еволюция на автора в театъра
. Васил Василев – Улицата като място на превращение при немските експресионисти, Гео Милев и Асен Разцветников
. Митко Марков – Голото мъжко тяло в Древна Гърция: естетика и(ли) метафизика?

Нови книги

. Нонка Богомилова – Действителността на недействителното
. Нина Димитрова – Многоликото битие на човека

 

Първи брой на списание „Философски алтернативи“ – издание на Института по философия и социология при БАН – е специализиран в сферата на философската естетика и нейната многоликост, разнопосочност и пъстрота както в широкия културно-исторически диапазон от Античността до наши дни и дори до надникване в бъдещето на естетиката, така и в не само географското, но още и духовното и идеологическото естетическо разделение на Изтока и Запада.

Първият от блоковете е ориентиран приоритетно към ред проблеми и разнолики перспективи на философия и социология на изкуството и неговото място в културата:

Статията на Иван Стефанов анализира по какъв начин днес изкуството и медиите нe само взаимно се отричат, но и постоянно се интегрират и нещо повече – стигат дори до едно трудно разгадаемо и в същото време абсолютно единство. Така двете сфери на изкуството и комуникацията загубват своята самостоятелност и монолитност и се преобразуват в един континуален поток на културата и тяхната двойствена, хибридна форма е колкото всепризнат еталон за масовото възприятие, толкова и характерна със своята незавършеност и скоропреходност в същото време. Затова и тезата на професор Стефанов е, че „в масовата култура няма вечно завръщане към елитни творби, а вечно движение на безкрайни художествено-комуникативни потоци, насочени към обладаването на едно безкрайно, линеарно насочено време“.

Силвия Кръстева подлага идеята за конструирането на художествения и в частност фантастичния образ на алтернативен прочит през концепциите Кант и Шелинг за въображението и фантазията, като очертава полето на една философия на фантастичното. Ако Кант свежда фантазията до „неволна игра“ на продуктивната способност за въображение, то за Шелинг целокупната дейност по създаване на изкуството вече е самостоятелен обект на изследване: тази дейност се разгръща в универсума като форма на абсолютното и първообразите на идеите от своя страна придават определеност на всеки образ.

Силвия Борисова предлага коментар върху концепцията на Ханс-Георг Гадамер за художествената творба, представена в най-значимия му труд Истина и метод. Гадамеровият възглед за битието на творбата е изведен последователно през по-широкия контекст на проблема за истината в хуманитарната сфера, съпоставена със сферата на естествените науки; през иманентното ситуиране на идеята за естетическото съзнание в сферата на хуманитаристиката редом до историческото, философското и херменевтичното съзнание; докато се стигне до рецептивно-естетическата интерпретация на творбата като игра, добила битиен прираст като „преобразяване във фигура“.

Вторият блок е своеобразен реверанс към класиката в естетиката:

Философското есе на Ахинора Антова е посветено на Лайбниц и бароковата философия през мировъзрението на Жил Дельоз в неговия труд Le pli. Leibniz et le baroque (1988 г.); и по-специално на френската дума pli (гънка, дипла), на която Дельоз се натъква в Монадология. С нея той обозначава бароковото мислене като цяло, интерпретира я дори като синоним на монадата или на субекта и по такъв начин експлицира зародиша на постмодерната философия и естетика в Лайбницовия opus vitae. Статията на Николай Велев реферира към европейската естетика от втората половина на ХІХ век и към отношението между концепциите на Алоиз Ригъл за художествената воля и на Макс Дворжак за духа като теоретично основание за някои структурни трансформации в историята на изкуството. Докато Ригъл все още се придържа към строгата нормативност в изкуствознанието, Дворжак съумява да адаптира теоретическите си начинания към процесите в модерното изкуство – и най-вече към експресионизма. Галин Пенев представя в изследването си различните планове на символното познание и битие, разгледани в най-ранните творби на Алексей Лосев. В тях, но и нататък в по-зрялото творчество на големия руски мислител, митът се установява трайно като символно представяне на битието. И най-обикновеното нещо се превръща в символ на абсолютна индивидуалност, когато участва в диалектиката на част и цяло, формално градиво на интуитивно схванатото тяло на жизненото същество на символа: истинският символ възстановява разпадналото се единство между образ и дума, присъствие и отсъствие.

Два преводни текста са включени в третия блок:

Три параграфа от централния систематико-естетически опус на Джордж СантаянаЧувството за красота, Част І. Природата на красотата, и откъс от значимия труд на Михаил Бахтин, сборника Естетика на словесното творчество. Главните теми, застъпени в Сантаяновия текст, са съответно: аргументирането на философията на красивото като теория на ценностите, отликата на естетическите ценности спрямо моралните и извеждането на по-тясно определение за красота. Основните категории и понятия, с които Сантаяна си служи тук, са: естетическа оценка, естетически ценности, морални ценности, красота, удоволствие, болка, добро и зло. Откъсът от Бахтин е посветен на проблема за ролята и отношението на автора и героя в естетическата дейност, в акта на художественото творчество и произведението на изкуството през призмата на философската естетика и поетика и умишленото полемично отдръпване на автора от направленията в изкуствознанието и поетиката, обобщено наричани от него „материална естетика“. Ключовите понятия и категории в Бахтиновото изследване са: автор, герой, отношение на автора към героя, предмет и структура на героя, определеност и устойчивост на образа на героя, нерефлексивност на автора в творческия процес, рецептивно възприятие, активна формираща енергия, психологически задвижвано съзнание, жизнени ценности, инкарнация на смисъла на битието, вчувстване (Einfuhlung).

Четвъртият блок на книжката се взира във философия на танца:

Аврора Андреева разглежда танца като естетически и социален феномен и в качеството му на невербална форма на изразяване и систематизира определението на понятието танц като метод и модус на междучовешко общуване. Комуникативната функция и възможностите на танца за обмена и споделянето на мисли, чувства, възприятия и идеи между участващите в цялостния процес на осъществената танцова реалност са изведени на преден план посредством анализ на случая на пантомимната сцена от балета „Лебедово езеро“. В него е проследен разговорът – „мълчалив диалог“ между две главни действащи лица, проведен именно с тихия език на изкуството и в частност на танца.

Статията на Вяра Попова е посветена на Сема, ритуалния танц-молитва на дервишите, и дава въведение в суфизма като специфично мистично движение в исляма, както и в неговата идиосинкратична терминология, след което се спира върху особената предпоставка на танца Сема като израз на идеите на персийски поет, философ и мислител Мевляна Джеляледин Руми за пътя, любовта и възлюбения като символи на отношението към Бога като Творец от страна на човека като творение.

Петият блок е обособен около дебютни за списанието естетически търсения:

Текстът на Никифор Аврамов се съсредоточава върху онтологическата определеност на естетическия предмет и съответстващото разбиране за естетиката като изхождаща от знанието за формата на „чистия“ естетически предмет. Така естетиката като морфология, имаща за работно поле диалектиката на вътрешна и външна форма, е представена същевременно като метод, опосредяващ двете и разкриващ смисъла на творческата дейност. Николина Делева разглежда историческата еволюция на идеята за автора в театъра в сложната констелация на взаимоотношения и взаимодействия между драматург, режисьор, продуцент, актьор, публика, интерактор. Статията поставя акцент върху темата за смъртта на автора, изчезването на субективността и реалността в постмодерното изкуство; друга ключова тема е концептуалната криза на естетиката по отношение на ролята ѝ да определя и нормира оценката на съвременните форми на изкуство.

Изследването на Васил Василев прави философско-антропологичен прочит на динамиката на улицата в творчеството на германските експресионисти, Гео Милев и Асен Разцветников като особено пространство на екстатични въздействия и трансформации, преображения-превращения. През концептуалната мрежа на хаоса, разпадането, превращението, жизнеността, интензитета, силата, възторга, екстатичността, експресивността, единението и духа авторът рисува богатия диалектичен заряд на улицата като топос „на криза и кризисност, на откровения, но и на тайни, на апокалиптични визии, разкрити преди всичко тъкмо в дълбините на афекта, но и на една болезнена експресионистична рефлексия, които сякаш се събират и единяват в хипнотични прорицания…“.

Текстът на Митко Марков има за задача да демонстрира тясната връзка между проблема за метафизическото начало в Древна Гърция (ἀρχή) и естетическото възприятие на голото мъжко тяло. Философското съдържание на ἀρχή и цялостното абстрактно-теоретично мислене е изведено като неделима част от органичното митологическо световъзприятие на древните, изобразено чрез многобройните статуи на κοῦροι, които олицетворяват идеалното мъжко тяло.

Рубриката за нови книги съдържа рецензиите на Нонка Богомилова и Нина Димитрова за две нови книги: това са съответно Действителността на недействителното. Изследвания за естетическото себеосмисляне на модерността от Андрей Лешков (Издателство на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, 2019 г., второ преработено издание) и Многоликото битие и новото световъзприятие на съвременния човек от Добрин Тодоров (Издателство „Парадигма“ 2019 г.).

Гл. ас. д-р Силвия Борисова

 

Автор: Сп. Философски алтернативи
02.04.2020 г. 15:09
Посетено: 1042
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/31082-spisanie-filosofski-alternativi-1-2020