Издания / премиери
Списание „Философски алтернативи“ 4/2017
Тема на броя: Естетическото. Водеща: Иванка Стъпова
◊ СЪДЪРЖАНИЕ
Списание „Философски алтернативи“ 4/2017
Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН
Тема на броя: Естетическото
Водеща: Иванка Стъпова
Живата естетика
. Иван Стефанов – Проблемът за „овехтялата“ естетика
. Петер Цанев – Съвременното изкуство и идеята за визуалното безсмъртие
. Иван Попов – За романтичното в науката и романтичната наука
Естетическият опит и академичният етос: идеи на философската класика
. Фридрих В. Й. Шелинг – Из „Лекции за метода на академичното изучаване“ в превод на Генчо Дончев
. Джордж Хърбърт Мийд – Природата на естетическия опитКрасивото: лик и интерпретация
. Силвия Борисова – Митологията на красивото като митология на идентичното
. Андрей Лешков – Историйността на естетическото?. Петър Пламенов – Eкстаз и трепет, или за вътрешната подвижност на естетическото
. Вяра Попова – Розалинд Краус: интерпретацията на красивото като вертигонална проекция
. Иван Колев – Динамическият трансцендентализъм в живописта на италианските футуристи
Литературната антропология: естетически ракурси
. Лазар Копринаров – Романът и четенето във философията на Хосе Ортега-и-Гасет – Аd intra и ad extra
. Искра Цонева – Изтокът и Западът: между митологията за отцеубийството и синеубийството. Новата „Червена“ книга на Орхан Памук. Иванка Стъпова – Трагедията на портрета и драмата на човека (по Оскар Уайлд)
Форми и деформации
. Правда Спасова – Нашето красиво бъдеще
. Силвия Петрова – Образи на екзотичното в популярната култура. Александър Донев – Пърформативната естетика на Христо и Жан-Клод
Събития и книги
. Силвия Борисова – Аеsthetikos. Трета годишна конференция по естетика в памет на проф. Исак Паси
. Нонка Богомилова – Философско, но… твърде човешкоПървата рубрика, озаглавена „Живата естетика“, чертае онези изходни класически положения на философската естетика, които в процеса на деактуализация на нейната автономност и метафизичност добиват амбивалентен характер: класика е непреходното, класика е вкорененото, но и вкостененото, от което естетическото и като сетивност, и като интелект трябва да се изтръгне тъкмо в името на живота и копнежа по непреходност. Иван Стефанов разглежда проблема за овехтяването на естетиката същевременно като шанс и насъщна необходимост от зараждане на нови парадигми и нова нормативност при концептуализирането на авангарда в изкуството и ценностите, заключени в него; поради това според него съвременната естетика се превръща в интерпретативна наука, която работи с различни философски парадигми. Петер Цанев експлицира аналогичен преход в контекста на идеята за безсмъртие на душата в изкуството: ако идеята за душата е предопределена да отмре заедно с отмирането на идеята за безсмъртието, то модерната идея за изкуството се изгражда именно върху идеята за визуалното безсмъртие и изкуството може да се разглежда като исторически променливо понятие-наследник на визуалното безсмъртие на човека. Комплексното изследване на процесите на душата през ХХ век задава и логичната необходимост от визуализиране в изкуството на новите представи за структурата на личността и различните видове съзнание на съвременния човек.
От своя страна, Лъчезар Антонов се насочва към реконструиране на основните възгледи на Хабермас за ролята на комуникативната рационалност в контекста на идеята за прогресиращата автономизация на изкуството в модерната епоха, като ги поставя в задочна полемика с естетическата теория на Адорно относно социално-критическата функция на изкуството. Текстът на Иван Попов също представлява реконструкция – този път на появата и развитието на т.нар. „теория“ в хуманитарните науки, реторическите механизми на приоритизиране на метода над обекта на рефлексия и на преориентирането на фокуса и социалната роля на теорията като „критика на дискурса“ от 70-те години на ХХ век насетне – за да даде отговор на въпроса защо не е възможно да се постигне целта на романтичната наука: онзи окончателен синтез между науката, изкуството и живота.
Вторият блок включва две философски фигури, дали своя значителен принос в изграждането и нюансирането на класическото тяло на модерната естетика. Фридрих В. Й. Шелинг е представен в превод на проф. Генчо Дончев с две от неговите „Лекции за метода на академичното изучаване“, в които излага своята идея за академичния етос, поставяйки го върху основата на абсолютното понятие наука, за да открои научното и нравственото значение на академиите като средища на образованието на обществото. Основата на абсолютното понятие наука се изразява не само в единството на отделните науки, но и в свободата на духа, залегнала в лоното на предприетата от Вилхелм фон Хумболт университетска реформа в Германия. Статията на Джордж Хърбърт Мийд полага естетическия опит като фундаментално свързващо звено по придаване на единност и хомогенност на всеки човешки опит и дейност, било колективни или индивидуални – през радостта, удоволствието, насладата, естетическото отношение, откриването на смисъл и ценности, „завършващи“ чисто „техническото“ в опита. При това природата на естетическия опит се корени в мечтаенето, бленуването, неопределения копнеж в образи (the reverie) и изцяло от начина, по който човек ги прилага във всекидневния опит, зависи дали ще дадат естетическия финален щрих на опита или ще останат на нивото на фрагментарното и частното, невъзможни за споделяне и съпреживяване от обществото като цялост.
Третият блок тематизира централната за класическата естетика категория красиво, нейните връзки с други ключови понятия като естетическото и артистичното, и трансформациите и метаморфозите на естетическия категориален скелет в различни интерпретации на съвременната естетика:
Силвия Борисова очертава една митология на красивото през търсенето на човешкото идентично – в стремежа на изкуството като „улавяне на отлитащото, не оставащото“ (Адорно); в „задния фон“ (Лосев) на идеята за падението и изгубения рай, за неизбежния теогонизъм на митологията и изкуството в тяхната работа по улавяне на отлитащото; в мисленето на възможното през мита и през художествената форма и символа като форми на пазене и удържане на мита; в необходимото врязване на другостта в митологията и утопията, тоталността и красотата; в мястото и съдбата на красивото като „лик“ (Лосев), прорязан от другостта. Обособяването на митологията на красивото като митология на идентичното се разглежда като възможност за диалогизиране с проблема за кризата на идентичното, внесена с диалектиката на Просвещението, и в частност – с генеалогията на негативната естетика като митология на загубата на красивото.
Андрей Лешков предлага квази-феноменологически прочит на артистичното присъствие в контекста на историйността на естетическото, промислена откъм Хайдегеровите понятия секуларизация и ресакрализация, за да отркие възможност за интерпретиране на естетическата теория като „еретическа теология“ и за представяне обвързаността на изкуството със свръхизповедалното преклонение пред Бог и с литургийната практика.
Статията на Петър Пламенов експериментира с теоретическо обхождане на естетическото откъм неговата „вътрешна подвижност“: през идеята за подвижното и неподвижното, трепета и отсъствието на отклик; през идеята за естетическото като форма на екстаз и съответно като динамично психологическо състояние, – с оглед на поставянето на генералния въпрос за нуждата от преформулиране на идеята за естетическото преживяване.
Вяра Попова представя на вниманието на читателите интерпретация на идеята за красивото на Розалинд Краус като алтернатива на неговото класическо разбиране през категориите форма и ред. Заимствайки Батаевото понятие за безформено и “изкривяването“ като контрапункт и отменяне на йерархичния ред, оглавяван от красотата като ценност и идеал, Краус изгражда бинарни концептуални опозиции: ако класическата естетика и култура са обясними през сублимацията по Фройд и обосновават една вертикална проекция на красивото, то некласическите такива, фокусирани около безформеното, тя разпознава като де-сублимация и хоризонтиране на културния и естетическия образ.
Заключителна за третия блок е статията на Иван Колев върху динамическия трансцендентализъм в живописта на италианските футуристи, експлициран в техните манифести, критика на класическия художествен светоглед и програмата на Маринети за въплъщаване на „трансценденталния пластицизъм“ във формата, колорита и перспективата в изкуството на футуризма с цел да бъде постигната „красотата на скоростта“.
Четвъртата рубрика е ориентирана около няколко естетически ракурса в литературната антропология, разкриващи същевременно още трансформационни полета на съвременната естетика:
Лазар Копринаров анализира идеите на Хосе Ортега-и-Гасет за романа и четенето в три аспекта: откъм подхода „навътре“, чрез който е демонстрирано Ортега-и-Гасетовото естетизиране на философията, съответно нейното сближаване с художествената литература, въз основа на идеята на испанския философ за човека като „сам по себе си романист“; откъм сравнителен подход ad extra между подстъпа на Ортега-и-Гасет и този на руските формалисти към спецификата на романа в неговите функции на „метаморфоза“ или „очудняване“ на реалността; оттук и откъм сравнение между ортегианската естетика на романа, даваща на читателя разкритието, че той е една от много възможности, като „своеобразно преддверие на рецептивната естетика и на литературната антропология“, от една страна, и Изеровата концепция за удвояването на човека в акта на четенето, от друга.
Искра Цонева дискутира парадигмата на културната бездна между Изтока и Запада, артикулирана в най-новия роман на Орхан Памук „Червенокосата“ през потапяне на повествованието в литературните основи на цивилизациите и успоредяване на двата фундаментални за Изтока и Запада мита за синеубийството и отцеубийството – съответно от „Шахнаме“ на Фирдоуси и „Едип цар“ на Софокъл.
Статията на Иванка Стъпова се фокусира върху философско-естетическата драма на отношенията между човека и неговия портрет в Уайлдовия роман „Портретът на Дориан Грей“: върху ролята на портрета като обективирана съвест, моралния трансфер на човешката съвест в името на такива красота и младост, които са неподвластни на времето – съответно и върху аксиологическите аспекти на изкушението и раздвоението в тази на пръв поглед лесна „замяна“.
Петият блок включва повдигането на въпроси около културно-естетическите и художествените форми/деформации в съвременността. Правда Спасова се съсредоточава върху анахронизма на класическата философско-естетическа идея за красиво като абсолют, духовна и ценностна реалност, и съответно върху съвременната идея за красиво, все по-дръзко добиваща плът и конкретизация в културата – наред с идеята за здраве – като постижима изключително чрез методите на науката и високите технологии. Силвия Петрова представя различни медийни употреби на екзотичното в популярната култура с цел да подкрепи тезата си, че при конструирането на образа на екзотичното връзката с пазара и идеологията на консумацията са доведени до краен предел, и че въпреки привидното противопоставяне на глобализацията и технизацията, екзотичното се представя като стил на живот, невъзможен извън тези процеси. Александър Донев представя своите рефлексии върху пърформативната естетика на творбите на Христо Явашев и Жан-Клод, и по-специално върху концептуалните връзки и опозиции, които последните правят спрямо ситуацията в съвременното изкуство, и техните естетически стратегии в условията на техническата възпроизводимост на художествената творба и загубата на нейната аура (Бенямин).
В блока „Събития и книги“ са поместени: съобщението на Силвия Борисова, отразяващо проведената през м. март 2017 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ Трета годишна конференция по естетика в памет на проф. Исак Паси, както и рецензията на Нонка Богомилова за монографията на Николай Турлаков „Трагедия и автентичност. Философските интуиции за смисъла на битието в художественото творчество на Йордан Йовков“.
Гл. ас. д-р Силвия Борисова