Издания / премиери

Списание „Философски алтернативи“ 4/2015

Тема на броя: Homo Aestheticus

Списание „Философски алтернативи“ 4/2015


СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 4/2015

Тема на броя: Homo Aestheticus

Водеща: Иванка Стъпова


Естетиката във философската традиция

. Огнян Касабов – Жизнено чувство и предустановена хармония: Кант между Лайбниц и Ницше
. Силвия Борисова – Систематични възможности на негативната естетика
. Андрей Лешков – Негативен естетизъм? (Спиноза и Вермеер)
. Иван Попов – Естетика и институции в света на изкуството

Класически категории на естетиката

. Искра Цонева – За един български режисьор, за един английски готвач и за смисъла на трагедията
. Валентин Ангелов – Естетическият опит
. Иванка Стъпова – Конфликтът естетическо–етическо

Естетически опозиции

. Иван Колев – Architectura ex machina. Футуристичният разлом

Естетика на визуалното

. Петър Пламенов – Погледът и ръката. Естетическото преоткриване на тялото (част 1)
. Галин Пенев – Иконографското пространство (естетика и богословие на иконата)
. Анна Цоловска – Визуално художествено произведение – разбиране и интерпретация
. Вяра Попова – Построяване на номадичното? (тези за метафориката на пътя)

Естетика на словесното

. Мая Иванова – Комедията на свободата и възхитата от погнусата
. Татяна Батулева – Албер Камю: за двойния императив на изкуството
. Нонка Богомилова – Човек и Бог: философско-литературни проекции
. Правда Спасова – Лев Толстой като прагматистки мислител. Нов прочит на „Що е изкуството?“
. Антоанета Николова – Особености на китайския поетичен изказ

Естетиката във форуми и книги

. Андрей Лешков – Aisthetikos. Конференция по естетика в памет на Исак Паси
. Мая Иванова – Страстите на мисленето
. Марияна Фъркова – София Филм Фест и „Досието Петров“

In memoriam
. Правда Спасова – За философичността на един художник. В памет на Стефан Десподов


* * *

Чрез тази си книжка, посветена изцяло на естетическата тематика, списание „Философски алтернативи” продължава традицията всеки негов брой да осветлява някакъв проблемно-тематично еднороден кръг въпроси. При цялото наистина феерично многообразие от концепции, автори, трактовки, застъпено в бр. 4 за 2015 година, Homo aestheticus олицетворява колкото усилията да се възкреси позабравената напоследък философска естетика, толкова и стремежите да се представи нейната интелектуална полифоничност. Или: отчитайки къде-то и кога-то на съвремието с неговите неуреденост, откъслечност, разпиляност, да помним за модерния (поне откъм Кант) философски канон, където естетиката е заела, заема и ще заема своето придаващо цялост на мисълта място.

Тук статиите са разделени в 5 тематични блока. Първият разисква за естетиката във философската традиция. Огнян Касабов от СУ взема за отправно твърдението на Кант от третата му „Критика”, че естетическият опит се основава върху онова „жизнено чувство“, което хората имат, бидейки сетивно-разсъдъчни същества. Той схваща Кантовото разбиране откъм съединяването на естетика и телеология. Кант попада с това в традиция, включваща Лайбницовата предустановена хармония и Ницшевото естетизиране на жизнеността. Силвия Борисова от ИИОЗ – БАН, очертава предмета на негативната естетика и нейния систематичен потенциал. Като изтъква слабостта на тази естетика, – уклона към рефлексивна регресия и разтваряне на естетическото в негативното, – авторката посочва два възможни пътя за нейното преодоляване. Тя представя негативната естетика като актуално тълкуване на съвременната (естетизирана) културна ситуация. Андрей Лешков от ИИОЗ – БАН прави явно, че отказът от самостойността на естетическото у Спиноза е негативен естетизъм. Негова успоредица става утвърждаването на естетическото като самостойно при Вермеер. Има се предвид обстоятелството, че стремежът на мислителя философията да стане действена форма на живот отрицателно препраща към желанието на художника да снеме ut pictura poiesis: формула, която свежда изкуството до образно представяне. Тук Спинозовите видове знание намират своите художествени успоредици в живописта на Вермеер чрез разноречивите роли, становища, пози при граничните форми, които белязват диалога между изкуствата. Иван Попов от СУ изследва понятията естетика и естетическо, вземайки като отправна точка Артър Данто, чиято теза за свят на изкуството съществено повлиява институционния подход към изкуството. При тезата за обвързаността между социални институции и изкуство последното не се определя със средствата на философската естетика, започваща още откъм 18. век и завършваща с Клемънт Грийнбърг – който за Данто изразява една традиция в теоретизирането, неадекватна спрямо авангарда. Проследява се, доколко Грийнбърг може да бъде причислен към тази линия, изясняват се идеите му за рецепция на художествени произведения. Представя се и разбирането за институционалния подход към изкуството като противовес на естетиката.

Вторият блок разисква класически естетически категории. Искра Цонева от СУ класифицира теориите за класическа трагедия според осмислимостта на трагическата вина откъм метафизика, нравственост, естетика. Тази класификация, задавайки методологичната рамка за обговаряне някои аспекти от постановъчното решение, което Иван Добчев предлага в Театър "София" във връзка с "Антигона" от Жан Ануи, прави същевременно възможно да се осветлят определящите го идеологеми – театрални, но и социални. Валентин Ангелов), вземайки за отправна точка понятието „естетически опит“ при американския прагматизъм (Дюи, Мийд, Мънро), обобщено го съпоставя с осмислянето му при европейския идеализъм (Шопенхауер, многото разновидности, които придобива философията на живота, Хайдегер). Авторът си поставя за цел да очертае такъв подход спрямо естетическото възприемане/преживяване, който би вземал предвид условията на съвремeнната култура, основно динамично променящите се взаимовръзки между изкуството и истината. Статията на Иванка Стъпова от ИИОЗ – БАН се съсредоточава върху сложните отношения между две ценностни сфери, каквито са естетическо и етическо. Поставят се следните основни акценти: отношенията между естетическото и етическото в историко-мисловен, съответно историко-културен контекст (предимно върху основата на европейската философска и художествена традиция), естетическото и етическото предвид разноречивите им аксиологични измерения (вземайки повод от класическата трактовка при Сантаяна), накрая – вземане отношение към съвременни гледни точки и представяне (превърнало се в неотнимаема част, една volens nolens дълга сянка във философската ритуалистика напоследък) на... основания за песимизъм.

За третия тематичен блок особеното е, че той съдържа една-единствена статия: Architectura ex machina. Футуристичният разлом на Иван Колев от СУ. Разглеждат се основните идеи на италианския футуризъм за нова архитектура. Тези идеи са очертани чрез съотнасяне с класическите възгледи, изразени при Витрувий. При това, тук опозицията футуристка vs класическа архитектура се мисли като значима също така и за по-доброто разбиране на определени тенденции в съвременната архитектура. (Като приложение авторът предлага в свой превод и откъс от манифестното италоезично съчинение „Футуристична архитектура” [тази творба вижда свят през юли 1914] на архитектурния „идеолог” Антонио Сант Елиа.)


Статиите от четвъртия блок имат за общ знаменател естетиката на визуалното. При Петър Пламенов от СУ погледът и ръката се мислят като инструменти на духа. Какво ги прави средства на естетическата свобода? Всичко видимо и разпознаваемо представлява обект на мечтание, а което може да се докосне. Първо тялото се явява в огледалото на очите; архетип за взаимовръзка и огледалност, те са началата на всяко Аз-Ти отношение. Галин Пенев от ИИОЗ – БАН pазглежда иконографията откъм линейната перспектива в ренесансовото изкуство. Изтъкват се естетическите и богословските последици от ренесансовите нововъведения предвид композиционните принципи за представяне на светите изображения. Тук освобождаването на сетивата и самостойността на изкуството се оказват знаци за тяхното секуларизиране. След като обаче индивидуалната гледна точка при централната перспектива става принцип на изобразяването, това заличава онтологията на образа: цялото внимание на художниците се насочва към естетическата форма. Анна Цоловска от СУ и НБУ разисква проблема относно разбирането на съвременното визуално художествено произведение. Има се предвид неговото (херменевтично) „разбиране“ като възприемане, схващане, преживяване на непознатото със средствата на човешкия цялостен културен, всекидневен, художествен, социален опит. Вяра Попова от ИИОЗ – БАН, разглежда феномена номадност откъм светогледната метафорика в идеите Път и пътуване. Тук самата номадност като художествено въплътена бива осмисляна предвид фотографията в нейното културно качество на „номадско изкуство“.


Последния (пети) блок съставляват статиите, свързани с естетиката на словесното. Мая Иванова от СУ обобщено представя естетическите възгледи на Жан-Пол Сартр, главно предвид романа „Погнусата“ (1938), художествено изразяващ подхода на мислителя към своето съвремие. Подчертава се, че неговата естетика е особено значима за осмисляне на де-хуманизацията. Чрез статията Албер Камю: за двойния императив на изкуството Татяна Батулева от ИИОЗ – БАН, разглежда различните ипостаси на изкуството при френския философ и/или писател: отклик спрямо абсурда; коригирано сътворяване на реалността; мяра между да и не; автентичен бунт. Авторката доказва, че при Камю самото художествено творение следва двойствен императив: разделено между „интелектуалния рационализъм“ и „божествения ирационализъм“, тя, родена от самота и солидарност, откликва спрямо красотата и потискането. Но този императив не е синтез на примирението – той е пространство на напрежение и апория. От своя страна, статията Човек и Бог: философско-литературни проекции на Нонка Богомилова от ИИОЗ – БАН съпоставя подходите към взаимовръзката Човек – Бог в романа „Антихрист“ на Емилиян Станев, от една страна, както и в основни трудове на Имануел Кант – от друга. При този анализ се открояват близостта и разликите между техните възгледи относно същността на човека от гледище на неговата свобода и независимостта от Бог. Чрез своята статия Лев Толстой като прагматистки мислител. Нов прочит на „Що е изкуството?“ Правда Спасова от НХА съотнася естетическите възгледи на руския писател с широкото разбиране за изкуство, отличаващо прагматизма. Питайки се за развитието на съвременното изкуство, авторката предлага традиционно, но все така актуално решение, свързано с художественото образование и естетическото възпитание. Като финал на този блок Антоанета Николова обобщено представя, основавайки се върху китайската поезия, черти от светогледния модел, присъщ за далекоизточните култури. Водещи тук стават идеите за всеобхватно единство, синхроничност, придържаща се към модели трансформация. Първото е представено в китайската пейзажна лирика от логиката на не-правенето, като описваното се разгръща сякаш от само себе си, а наблюдателите са части от пейзажа. Идеята за синхронност се представя в структурата на китайския стих, следващ установени модели – съобразно разбирането за холографското взаимоотношение между цялото и частта. Ето защо особеностите на китайския светогледен модел правят за китайската поезия ненужни поетичните прийоми, които отличават западния поетичен изказ.

Като завършек следва да се каже, че брой 4 на „Философски алтернативи” съдържа още две кратки рубрики:  Естетиката във форуми и книги (с. 176-183), а също така и In memoriam (стр. 184).

На първо място „Форуми и книги” представя конференцията Aisthetikos, която, състояла се през март 2015 г. в СУ „Св. Климент Охридски”, почете делото на големия български преподавател, изследовател, интелектуалец Исак Паси. На второ място, Мая Иванова от СУ предлага своята рецензия „Страстите на мисленето” по повод наскоро излязлата книга „Светът като творба? Философия и естетизъм” (София: Проектория, 2014; VI, 294 с.) от Андрей Лешков. На трето място, зачетено е и „седмото изкуство”: Марияна Фъркова (редактор в списанието) разказва за ималия премиера при XIX-то издание (2015) на Международния кинофестивал София Филм Фест филм „Досието Петров” на българския режисьор, който живее и работи във Франция, Георги Балабанов със сценарий, написан съвместно с известния Жан-Клод Кариер.

Накрая: In memoriam, писано от Правда Спасова, споделя основното за философския и естетически пластове, които разкриваше незабравимото артистично присъствие на големия български художник – нейния съпруг, покойния Стефан Десподов (2 октомври 1950 – 6 януари 2015). Вечна му памет! 

 

P.S. Няма спор, че въпреки усилията, положени от редакторите и от коректорите, тук-там са се прокраднали също малобройни грешчици: някъде от езиково-стилово, другаде от правописно, някъде от техническо естество. Нашата молба е следната: нека читателите ги приемат като свидетелство, че брой 4 за 2015 г. на списание „Философски алтернативи” все пак е правен от хора, за които е присъщо да грешат, а не от богове...
Гл. ас. д-р Андрей Лешков





Автор: Сп. Философски алтернативи
25.09.2015 г. 16:15
Посетено: 1238
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/22007-spisanie-filosofski-alternativi-4-2015