Издания / премиери
09.11.2026 г. 16:10
Бар "Петък", ул. "Гурко" 21, 18 ноември, сряда, 19: 00 ч.
Издателство "Жанет 45" и Бар Петък с покана за премиера!
"Винаги умира някой друг" от Димана Йорданова
ще бъде представена на 18 ноември, сряда, от 19:00 часа.
С думи за книгата ще участва Дими Стоянович,
стихове от нея ще четат любимите актьори Мариан Маринов, Димитър Касабов и Филип Гуляшки,
а музиката ще създава Георги Георгиев от група "Остава".
стихове от нея ще четат любимите актьори Мариан Маринов, Димитър Касабов и Филип Гуляшки,
а музиката ще създава Георги Георгиев от група "Остава".
София, ул. "Гурко" 21, Бар Петък
"Мисля си, че поезията на Димана Йорданова е чиста страст в библейския смисъл на думата, незаслужено изкупваща посредствеността на житието ни." ~ Димитър Стоянович
*
*
"Непокътната върху леден къс сред океана – такава е поезията на Димана Йорданова. Ако има Бог, той чете нея. Тя е сред малцината избрани."
~ Теа Денолюбова
*
*
"Да повдигнеш времето със сълзата си, без да изпадаш в прелетна меланхолия. В поречията на живота да търсиш себе си, но винаги да си изгубен. Да се разграждаш с катедрален шепот пред кикота на човечеството. И от агонията си да сътвориш мълчание от думи. „Винаги умира някой друг“ е всичко това по няколко димани."
~ Елин Рахнев
"Написах тази книга след почти свещеното заричане, че повече няма да пиша.
Доказателство как просто не владея да правя друго, когато вече не знам какво да направя.
Последните 4 години бяха истинско изпитание за разума, тялото и духа ми. Сбогувах се с толкова представи, хора, версии на себе си, цели светове. И това изчезване си търсеше свидетел. И когато не знаех как да се спася, се обърнах навътре, за да си спомня коя съм.
Ако не за успех, поне да знам какво прекрасно момиче бих изгубила, ако сега откажа да се боря.
Сполетяха ме неща, които трудно се побират в обикновения език. Той се изчерпа, думите се изчерпаха. А когато се изчерпят думите, идва поезията.
Не знаех какво ще се случи накрая, дали тази рана ще е пресолена, дали ще е излекувана...
Нямах намерение да публикувам, просто исках да направя безсмъртно онова, което по природа умира.
И противно на представите – не за да избягам.
Нали поетът, ако въобще съм такъв, не бяга от света, дори напротив. Той го изследва, опитва да го разбере. Не го прави непременно по-красив, прави го по-видим.
Поезията няма да спаси света. Тя ще му напомни защо въобще си струва да бъде спасяван.
Благодаря на живота, че тази книга все пак намери своето място сред хората.
В нея няма много рок енд рол, няма я и сантименталността, която обикновено се търси и продава.
В нея съм аз, каквато не всеки ме помни.
И не всеки ме харесва. И не всеки ме приема и понася.
Не знам каква е силата, която получих тогава, почти неподвижна в леглото, почти невиждаща, почти отлетяла, да се върна към писането след толкова години.
Може би е същата сила, която кара хората да строят мостове или кораби или храмове.
Или е просто тихият инат на човешкото същество непрестанно да търси думата, с която да оправдае живота си.
Поезията е особняк, който върви срещу тълпата, която нещо бърбори и се киска.
И съм благодарна на всички вас, които направихте точно обратното."
Доказателство как просто не владея да правя друго, когато вече не знам какво да направя.
Последните 4 години бяха истинско изпитание за разума, тялото и духа ми. Сбогувах се с толкова представи, хора, версии на себе си, цели светове. И това изчезване си търсеше свидетел. И когато не знаех как да се спася, се обърнах навътре, за да си спомня коя съм.
Ако не за успех, поне да знам какво прекрасно момиче бих изгубила, ако сега откажа да се боря.
Сполетяха ме неща, които трудно се побират в обикновения език. Той се изчерпа, думите се изчерпаха. А когато се изчерпят думите, идва поезията.
Не знаех какво ще се случи накрая, дали тази рана ще е пресолена, дали ще е излекувана...
Нямах намерение да публикувам, просто исках да направя безсмъртно онова, което по природа умира.
И противно на представите – не за да избягам.
Нали поетът, ако въобще съм такъв, не бяга от света, дори напротив. Той го изследва, опитва да го разбере. Не го прави непременно по-красив, прави го по-видим.
Поезията няма да спаси света. Тя ще му напомни защо въобще си струва да бъде спасяван.
Благодаря на живота, че тази книга все пак намери своето място сред хората.
В нея няма много рок енд рол, няма я и сантименталността, която обикновено се търси и продава.
В нея съм аз, каквато не всеки ме помни.
И не всеки ме харесва. И не всеки ме приема и понася.
Не знам каква е силата, която получих тогава, почти неподвижна в леглото, почти невиждаща, почти отлетяла, да се върна към писането след толкова години.
Може би е същата сила, която кара хората да строят мостове или кораби или храмове.
Или е просто тихият инат на човешкото същество непрестанно да търси думата, с която да оправдае живота си.
Поезията е особняк, който върви срещу тълпата, която нещо бърбори и се киска.
И съм благодарна на всички вас, които направихте точно обратното."
~ Димана Йорданова
Линк към книгата на сайта: https://janet45.com/…/8709-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B3…
Автор:
Организаторите
Публикация:
09.11.2026 г. 16:10
Етикети:
Филип Гуляшки
Димитър Касабов
Георги Георгиев
Димитър Стоянович
ИК "Жанет 45"
премиера
Мариан Маринов
Бар Петък
"Винаги умира някой друг"
Димана Йорданова
Посетено:
42
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/43898-premiera-na-knigata-na-dimana-yordanova-vinagi-umira-nyakoy-drug
