Винаги съм спорел с хора, които твърдят, че вече нямаме силна документалистика. Имаме и още как, само дето не можем да я видим по кината. Най-честата причина за това е - слаб интерес от страна на разпространителите. За щастие, всяко правило си има своите изключения. От 16 октомври по родните кина тръгна документалният филм „Хроники за неудобната истина” – разтърсваща лента, разкриваща събитията в страната ни свързани с Чернобилската авария. Филмът се превърна в най-гледаното документално заглавие след 1989-та година, като вече събра над 21 000 зрители. Тази пролет се навършиха 40 години от аварията, заради която милиони европейци платиха и продължават да плащат със своето здраве. Информацията за случилото се, беше потулена от нашенката комунистическа власт – тя нама избор пред натиска на Кремъл. Обществото ни тогава остава неосведомено за потенциалните рискове от консумацията на мляко, месо и зеленчуци. Продуцентът и режисьор на филма Калоян Николов е проследил и подредил фактите, свидетелствата и обществените реакции – от първоначалното мълчание до последвалите спорове и страхове. Особено любопитни са интервютата с учени физици, които са изследвали храната, която поемаме в дните и месеците след аварията. „Когато подадохме информацията за редиационните нива и предупредихме за нужните мерки, дойде телекс от управлението: Не ми давайте акъл, вече уволних един директор!”, „Чувствахме безсилие и гняв, бяхме хора, които не могат да кажат какво мислят и какво виждат”, спомя си един от ядрените експерти. „Какво стана когато се опитахте да кажате истината?”, питат създателите на филма друг физик, а той със сълзи на очи отговаря: „Не ме питайте, никой не ме е газил така!”. По същия безцеремонен начин, сегашните властимащи се опитват да ни държат в неведение за корабните инциденти в Черно море, причинени от руски дронове. Бъдете сигурни, че след години ще се появят документални филми за това, и управлаващите ни сега другари, за да опазаят имиджа на господарите си от Кремъл, ще отричат по същия начин, като едно време отричаха за наличието на радиация след аварията в Чернобил. И тогава и сега обществото ни е владяно от насаждане на страх чрез манипулативна подмяна на истината. Днес за разлика оттогава имаме свободен достъп до информация. От нас зависи да изберем дали да се доверим на заливащата ни от социалните мрежи и ютуб хибридна пропаганда целяща да ни раздели като народ, или просто да си проверяваме фактите и източниците. И тук идва важната роля на българската документалистика, която в тези смутни времена претърпява своеобразен ренесанс. Филми като „Архитекти на хаоса”, „Второто освобождение”, „Последните концлагеристи от Белене” и „Хроники за неудобната истина” ни дават лъч надежда, че киното може да противостои на лъжата. А каква е една от основните функции на документалистиката, ако не точно тази – да застава на страната на истината.
