Излезе от печат том 3 от Дневника на Борис Делчев

Излезе от печат том 3 от Дневника на Борис Делчев

"Борис Делчев, макар и рядко, от дъжд на вятър, посещаваше кафенето на писателите на ,,Ангел Кънчев” 5 – някогашното седалище на СБП. За ,,периодичността” на тези посещения мога да твърдя почти 100 %, защото години наред, почти ежедневно, бях сред най-редовното му присъствие.
Дребен на ръст, подвижен, с високо изпъкнало чело и с неизменното таке обикновено бе чакан на определена маса от своите почитатели, които си бяха направо негови поклонници – поетите Михаил Берберов и Иван Здравков. Последният го гледаше с отворена уста, щастлив, че такъв колос на критическата мисъл го признава, цени и дори веднъж ходатайства за издаване на негова стихосбирка.

Борис Делчев влизаше с чевръста походка, спираше пред масата на чакащите го, явно са имали предварителна уговорка, озърташе се, сваляше такето си и го държеше пред гърдите си като щит. Зад очилата му не се разбираше какво изразява погледът му, потънал в блясъка им, но личеше че очите му са живи, твърди и любознателни. Берберов тутакси ставаше, не, направо скачаше, подаваше му ръка, а с другата грижовно го настаняваше, Иван заставаше прав, изпънат мирно по войнишки и когато Делчев седнеше – сядаше и той.

Нямах обяснение защо Делчев е също така рядък, да не кажа почти отсъстващ гост на литературния печат, беше отписан, забравен и сякаш и присъствието му в кафенето подчертаваше това – т.е. той имаше самосъзнание за участта си.

Защо така подробно описвам  редките му посещения в кафенето? 
Защото те бяха показател какво се харчи на литературната борса, кой е важният, кои са редовните участници и кои маргинализирани в литературния процес.
Минаха не години – минаха десетилетия и се оказа, че мнозинството от присъстващите тогава не присъстват днес, а той – отсъстващият налага своето присъствие с времето, защото с дневниците си е Най-Важният Свидетел на онова време и в повечето случаи с най-верните оценки за личността на писателите и създаденото от тях. Тези къси, поради своята информативност изречения, в опита да фиксират най-впечатлилото го за деня се превръщат в своеобразно незаобиколимо градиво за написване на истинската история на литературата и литературния живот у нас..."

Спомен на Марин Георгиев