Има срещи, които отключват въпроси. Такова се оказа и представянето на проф. Венелин Терзиев в НЧ „Димитър Полянов 1862“ – Карнобат. Формалният повод за събитието, което се проведе на 22.10.2026 г., бяха последните му три публицистични книги: „Щастие. Спомени за бъдеще“ (2025); „За нещата. Размисли за смисъла, времето и нас самите.“ (2026); „Срещи по пътя на смисъла“ (2026). Поради естеството на книжните тела обаче, срещата бързо загуби протоколен характер и премина в свободен разговор за това, което ни вълнува в нашето крехко съвремие. Хранилище за потиснати въпроси се оказа възрастово цветната публика, изпълнила камерната зала на читалището. Защо се срина качеството на образованието? Как се губи идентичност? Знаем ли кога сме паднали? Такива, и още много въпроси се открояваха в протеклата дискусия. Час и половина по късно част от хората не искаха да си тръгват. Все още имаха какво да питат. И очакваха да го направят.
Тъкмо в това се открои особеното на вечерта: книгите не останаха само повод за представяне на автор и заглавия, а се превърнаха в отправна точка за въпроси, които рядко намират място в ежедневния публичен разговор. Различните поколения в залата не търсеха непременно еднакви отговори, но споделяха потребността да бъдат чути.
Разговорът напомни, че темите за образованието, паметта и личната отговорност не принадлежат единствено на специалистите. Те засягат всеки, който се опитва да разбере какво запазваме от миналото, какво предаваме нататък и по какво ще познаем посоката си утре.
Може би затова краят на срещата не прозвуча като окончателна точка. Някои въпроси останаха отворени – не защото бяха пренебрегнати, а защото заслужават разговор, който продължава и след напускането на читалищната зала.
