Последни новини

- Сред стиховете Ви има творби, свързани с Мерилин Монро, Джони Кеш, Франк Синатра, Добромир Банев, Иван Тенев и Павлин Ботев. Как се превърнаха те във вдъхновение за Вас?

- Това е много интересен въпрос, защото Вие сте забелязали хората, с които съм свързан по един или друг начин. Всеки от тях има различно място в моя свят и всеки е оставил по нещо в мен.

Джони Кеш може би е най-големият ми герой. Неговата личност и неговата история през годините промениха до голяма степен моя мироглед. В него ме впечатляват силната му позиция в обществото, бунтарският му дух, способността му да бъде различен и най-вече това, че никога не се страхува да бъде себе си. Това е човек, който е въздействал не само на мен, а на безброй хора по света, музиканти, актьори, публицисти и творци от различни поколения. Именно тази специфичност и човешка сила в него са ми повлияли толкова дълбоко.

Франк Синатра е друг творец, на когото се възхищавам. Михаил Белчев също е един от моите герои заради човечността, дълбочината и силата на неговите стихове и творчество. Възхищавам се на хора, които успяват чрез изкуството си да оставят нещо истинско и човешко. Мисля, че е естествено всеки творец да има свои лични герои, от които черпи вдъхновение.

Мерилин Монро също заема много специално място. Нейната история е завладяваща и докосваща. В нея има много сантименталност, емоция и човешка уязвимост, неща, които са ме докоснали дълбоко.

А Павлин Ботев е човекът, който ми даде много добър старт и увереност в началото, когато започнах по-смело да пиша стихотворения и да показвам тази част от себе си. Той беше до мен в този важен момент, често беше мой редактор и мой ментор в тази посока. Неговата подкрепа и отношение ми дадоха възможност да повярвам повече в това, което правя, и да намеря своята позиция като автор. Затова неговото присъствие в книгата и в моя творчески път е напълно естествено.

- „Любовта ми“ е двуезично издание, на български и английски език. Защо държахте книгата да има и английска версия? В превода не се ли губи нещо от интимността на стиха, когато той трябва да зазвучи на друг език?

- Държах много „Любовта ми“ да бъде двуезична, защото имам доста приятели, които не са българи, и общувам с много хора, за които английският е основният език. За мен това беше естествен начин моята поезия да достигне и до тях, а чрез тях и до по-широка аудитория извън България.

Смятам, че двуезичното издание е добър избор именно защото любовта и емоциите, за които пиша, нямат езикови граници. Разбира се, при превода на поезия винаги съществува предизвикателството да се запазят не само смисълът и посланието, но и усещането, ритъмът и римата.

В случая изцяло се доверих на професионализма на моята преводачка Key D. Тя положи много усилия да съхрани римата и емоцията на стихотворенията на английски език, така че те да могат да бъдат усетени и от англоезичния читател, а не просто буквално преведени. За мен това беше много важно -  да остане онова усещане, което има българският оригинал.

- Вие сте свързан и с културния живот на Дряново, с поетични вечери, срещи и различни инициативи. Какво Ви дава родният град?

- Дряново означава много за мен. Аз съм роден и израснал тук и градът носи за мен много сантимент, спомени и едно особено усещане за спокойствие. Това е моят дом и мястото, към което винаги съм чувствал силна връзка.

С времето намерих и своята среда тук, хора, с които мога да общувам чрез културата, литературата и различните инициативи, които организирам. Опитвам се тази среда да се разширява и да привличам все повече хора към подобни събития. Радвам се и на доброто сътрудничество с част от местните институции, защото вярвам, че когато има желание, могат да се случват хубави неща.

Разбира се, в малкия град това не е лесно. Хората намаляват, а интересът към културата невинаги е толкова голям, колкото ми се иска да бъде. Но може би именно това е причината да продължавам, защото вярвам, че културата има нужда не само от публика, но и от хора, които да я създават, да я поддържат и да дават повод на хората да се събират около нея.

- При подготовката на стихосбирката сте работили и с Павлин Ботев. Трудно ли е за един автор да допусне друг човек толкова близо до текста си, когато става дума за толкова лична и интимна работа?

- Със сигурност не е лесно да допуснеш друг човек толкова близо до нещо, което е лично и интимно за теб. Но когато имаш доверие на този човек и знаеш, че той е професионалист, знае какво прави и най-вече знае докъде може да се намеси в едно произведение и кога изобщо не трябва да го прави, тогава нещата стават много по-лесни.

Вярвам, че човек може да се довери истински и да разгърне своята интимност пред хора, които е допуснал близо до себе си. За мен Павлин е един от тези хора. Затова и неговото участие в „Любовта ми“ беше естествено. Имах необходимото доверие, че той ще разбере написаното, ще го усети и ще се отнесе към него с необходимото уважение.

...........

Томислав Линков е роден и израснал в Дряново – градът, с който остават свързани неговите корени, лични спомени и голяма част от културните му инициативи. Завършва средното си образование в родния град. Занимава се с предприемачество, но през последните години все по-осезаемо присъства и в културния живот чрез поезията и организирането на различни събития и инициативи.

Интересът му към поезията започва още в детските години. Дълго време написаното остава лично и несподелено, докато постепенно поезията се превръща в естествен начин за изразяване на чувства, преживявания, любов, болка, надежди и размисли за живота.

Томислав Линков е автор на две книги. Първата – апокрифното издание „Човекът в черно“, посветено на Джони Кеш – е реализирана съвместно с поета Павлин Ботев. Двуезичният проект е резултат от дългогодишния интерес на автора към личността, творчеството и житейската история на Джони Кеш.

През 2026 г. излиза първата му самостоятелна стихосбирка „Любовта ми“ – дълбоко лична книга, събрала стихотворения, родени от преживяванията на автора и от срещите му с любовта в различните ѝ измерения. За Томислав Линков тя не е просто стихосбирка, а споделяне на част от самия него с читателя.

Наред с писането той развива активна културна дейност. От стремежа му културата да достига непосредствено до хората се ражда литературно-музикалното турне „Любовта ми“, което представя неговата поезия пред публика в различни градове на България. Проектът съчетава поезия, музика и сценично изкуство, като в него участват професионалисти от българската културна сцена, сред които актрисата Йоана Буковска и певицата Елица Тодорова.

Особено място в житейския и творческия път на Томислав Линков заема Дряново. Именно там той развива част от своите културни инициативи и се стреми да създава среда, в която поезията, литературата и изкуството да събират хората.

За него творчеството е начин човек да бъде истински себе си, а културата – възможност да сподели това с другите.