СВЕТЪТ НА БЕЛИН
Изложба на Белин Мартинов
23 септември - 10 октомври 2026
Откриване: 23 септември 2026, 18 часа
За втори път галерия "Стубел" представя творчеството на старозагорския художник Белин Мартинов.
Проф. Марин Добрев, куратор на изложбата, пише:
За него рисуването беше същинската форма на живот. Малко хора го познаваха, но всички те се прекланят пред таланта му. Белин Мартинов е сред личностите, чието творчество е част от огледалото, отразяващо духа на последните три десетилетия от миналото столетие.
Роден е на 20 декември 1945 г. в Стара Загора. Между 1959 и 1964 г. учи в Софийската художествена гимназия, а през 1966 г. постъпва във ВИИИ „Николай Павлович“ /сега Национална художествената академия/ където следва специалност “илюстрация и оформление на книгата” при проф. Евтим Томов. Оттогава е приятелството му с Иван Димов и Иван Газдов. Дарованието му на рисувач впечатлява студенти и преподаватели. Противно на тогавашните правила, Белин Мартинов показва на изложби свои произведения още като първокурсник, а през 1969 г. организира и първата си самостоятелна изложба. През 1971 г. завършва Академията и е назначен като уредник в Художествената галерия на Самоков. Там съдбата го среща с художника Наум Хаджимладенов, с възраждането на тамошната графична база. През 1975 г. се завръща в родния град и участва в колективните изложби на старозагорските художници. В края на 70-те години заминава за София, където синтетичността на киноизкуството го завладява. Постъпва в Киноцентър “Бояна” и филмът, в който особено се откроява участието му като художник, е “Лачените обувки на незнайния войн”. След 1979 г. се установява окончателно в Стара Загора. Навлиза в най-активния си творчески период. През първите години на следващото десетилетие творчеството му е свързано с офорта, литографията, линореза и най-вече с рисунката. Изявите му изненадват с експресията на човешките страсти. Самостоятелната му изложба от 1983 г. е събитие, което разделя публиката на два противоположни лагера. Неговите произведения не стават за украса. Навлизането на изкуството му в задния двор на човешкия характер му създава неприятности. Затваря се в ателието и рисува, изолирайки се от хорската суетня, еснафщина, арогантност, псевдокултура и снобство. Впрочем всичко това се оказва неизчерпаема тема за саркастичните му образните разсъждения. Рисува много, до пълно изтощение, забравяйки кога нощта се сменя от деня. Моливът, химикалката, въгленът, пастелът, температа, тушът, изрезките – това са неговите посредници между въображението и белия лист. Със завидно дарование използва изразителността на линията, движението, деформацията, гротеската, ракурсите, символите, знаците и метафорите. Колкото повече рисува, толкова по-малко показва в изложби. През втората половина на 80-те години Белин вече живее само заради рисуването. Стотици листи бележат като диаграма проникването му в истините за човека и абсурдността на времето, в което живеем. В тях образните му разсъжденията не са подредени като за показ, а тъй, както се появяват – сложни и преплетени, резки, сурови, със свалени маски, но много живи и експресивни. Освободени от козметика, в тях се пресичат човешки съдби, житейски ситуации, притчи, спомени, събития… Адресирани до разума ни те провокират потребителското псевдоравновесие, щампите на “улегналите” ни възприятия.
Тези, които са разглеждали изложбите на Белин Мартинов през 1988, 1994 г., ретроспекциите през 2006 и 2019 г. в Стара Загора, и особено тази от 2015 г. в СБХ, София, помнят метафоричните му послания към хората от нашето съвремие. И понеже него вече го няма / почина на 24 ноември 2001 г./, ще трябва да намерим свой си начин да покажем, че сме го разбрали.
Настоящата изложба представя част от колекцията на семейство Албена и Пиер Еглофф, които са приятели и меценати на Белин Мартинов. Мнозинството от включените в нея творби се показват за първи път. Това я прави интересна както за тези, които сега се запознават с таланта на Белин Мартинов, така и за тези, които искат да разширят представата си за неговото творчество.
