Последни новини

–  Г-н Кирилов, осмото издание на фестивала събира рекорден брой участници. На какво отдавате този сериозен интерес и какво означава това за Вас като директор?

– Вече осем години провеждаме едно различно и красиво фолклорно събитие в град Попово, като държим много на организационния процес. Всяка изминала година срещата расте като мащаб, което ни показва, че успешно вървим по пътя на добрата организация, отношение и уважение, което даваме на всички участници. Екипът, който работи по изграждането и утвърждаването на събитието наброява около двадесет човека, които обичат българския фолклор, пеят в различни формации и танцуват български народни танци. Смятам, че организацията и благоразположението на участниците е в основата на развитието на събитието и увеличаването на интереса към него. За нас винаги е било важно всеки участник да бъде обгрижен, за да се чувства добре приет и спокоен в своето представяне на сцена.

– През годините как се промени фестивалът? С какво днешното издание се различава най-много от първото?

– Всяка година в програмата добавяме нещо ново. Започнахме само с конкурсна фолклорна програма, в която можеха да се изявяват певци, танцьори и инструменталисти – любители. През всяка следваща година добавяхме по нещо ново. Осмото издание на фестивала през 2026 година бе събирател на фолклор, кулинария, занаяти, фолклорни работилници по народно пеене и представяне на различни книги, стихосбирки и сборници. Тази година в новоорганизираните фолклорни работилници се включиха над 50 изпълнители, предимно в детска възраст. Националната среща има за цел да разшири мащаба на съпътстващите мероприятия, като изведе нивото до международно.

–  Мотото „Автентичност и съвремие“ съчетава две на пръв поглед различни понятия. Как Вие намирате баланса между съхраняването на традицията и нейното модерно представяне?

– Автентичност и съвремие е събирател на стародавната традиция и съвременния прочит на българския фолклор. Автентичността показва традициите, багрите на шевиците на фолклорните костюми, звучните песни, пеените хора и обичаите, в които нашите предшественици са вложили много мисъл и вяра. Съвремието и всичко това, което днес ни заобикаля под формата на съвременно звучене на фолклорните песни, новата визия за хора и интерпретацията на мелодиите изсвирени с битовите фолклорни инструменти. Балансът е нещо доста трудно за изпълнение в днешно време. За да го има, творецът трябва да има необходимите познания, опит и правилни възприятия, за да успее правилно да изгради необходимия баланс. В днешно време възприятията ни, слуховият апарат и погледът ни е доста променен от този на нашите прадеди. Аз като изпълнител винаги се стремя да се придържам към автентичното звучене на песните, макар и създадени авторски, както и на издържаните и смислени текстове, в които оживяват истински истории. Балансът е труден, но не и невъзможен, зависи в какви ръце попадне.

– Тази година въвеждате новата категория „Съвремие“. Вашите очаквания реализираха ли се и смятате ли, че подобни експерименти могат да привлекат повече млади хора към народната музика?

–  Определено да, Младите изпълнители обичат да експериментират и да показват свое лично творчество, базирайки се на фолклорна основа. Смятам, че в България има много кадърни млади творци, които знаят какво и как да го направят. В новия раздел „Съвремие“ се включиха над 40 индивидуални изпълнители, които показаха своя нов прочит на фолклорната песен – нов аранжимент и различно вокалообразуване. Националната фолклорна среща в Попово винаги е давала сцена за изява на млади изпълнители, които искат да заявят своя талант.

– Организацията на събитие с толкова много изпълнители със сигурност е сериозно предизвикателство. Кое е най-трудното в подготовката на подобен форум?

– Тази година в конкурсната програма се включиха над 530 състава, представители на различни фолклорни области – групи за автентичен и обработен фолклор, камерни формации, танцови групи, индивидуални изпълнители и други. Най-сложното в организацията е координацията, подредбата и изготвянето на поредността на съставите в програмата. Там трябва всичко да бъде премислено, защото част от изпълнителите участват в конкурсната програма, паралелно с това във фолклорните работилници и кулинарната зона. Програмата се разгръща на четири сцени, на които от сутрин до вечер звучи български фолклор, представен от записалите се участници.

– Фестивалът отдавна е не само конкурс, но и празник с кулинарни демонстрации, занаяти и концерти. Колко е важно фолклорът да бъде представян като цялостно преживяване?

– В днешно време фолклорът за хората, които не се занимават с него го приемат като развлечение и приятни моменти. За тях посещаването на такъв вид събития е с желание да се докоснат до повече неща. Масовата аудитория днес се радва и впечатлява тогава, когато може вниманието и да бъде привлечено по различен начин. Когато човек може да послуша фолклорна музика, да опита ястия по стари рецепти, да се върне в спомена за детството си, да изиграе няколко хора и да запечата момента в снимка, то тогава идва удовлетворението и на посетителите и на организаторите. Важно е фолклорът да бъде представен като цялостно изживяване, защото по този начин може да се открие правилния подход към всеки един човек, както и да бъдат задоволени неговите емоционални желания.

– За първи път организирате майсторски класове по народно пеене - показва ли това, че има ново поколение, което търси професионално развитие във фолклора?

– Да! Майсторските класове бяха мост между опит и знание и младост и желание за обогатяване на знанията, свързани с народната песен. Напълно успешно преминаха майсторските класове по народно пеене1 водени от гл. ас. д-р Дарина Славчева, ас. Ивелина Димова, Ваня Вълкова и Петър Кирилов. Целта на проведените класове бе даване на нови знания, усъвършенстване на техниката за правилно дишане и вокалообразуване. Особено място бе отделено и на правилното орнаментиране на песните от всяка една фолклорна област. Всеки клас излезе с нова разучена песен от репертоара на съответния преподавател, която им бе подарена за обогатяване на техния репертоар.

– Като народен певец и педагог, как оценявате нивото на младите изпълнители днес? Какво най-често Ви впечатлява в тях?

– Най-често ме впечатлява желанието им за изява. Впечатлява ме желанието им за подготовка и правилен подбор на репертоар. Младите изпълнители изпълняват песните по свой начин – със своето усещане и прочит на песента. Винаги съм се впечатлявал от правилния подбор на песен, комбиниран с правилно отговарящата фолклорна носия от областта. Бъдещето принадлежи на младите, които имат желание и възможността да се докоснат до опита на професионалистите в тази област.

– Какво бихте искали всеки участник да отнесе със себе си след трите фестивални дни – независимо дали си тръгва с награда или без отличие?

– Приятната емоция от моментите, които е изживял в Попово, срещите, които е имал с именитите български певци и отношението, което ние, организаторите сме му дали.

- Попово постепенно се утвърждава като една от важните сцени за българския фолклор. Какво означава този фестивал за града и за местната общност?

– Кои са нещата, които лично на Вас носят най-голямо удовлетворение по време на фестивала?

– Усмивката в лицата на хората, топлите думи, които изричат, когато ме срещнат, поздравленията, които отправят към всички организатори и думите на споделяне, че идват с голямо желание в Попово. Удовлетворяват ме и моментите, когато видя как всички са се хванали ръка за ръка на хорото, заедно танцуват и пеят. И най-вече присъствието на множеството деца. Това означава, че фолклорът ще продължи да живее.

– Вие сте човек, който посвещава живота си на българската народна песен. Какво Ви мотивира да продължавате да работите за нейното популяризиране?

– Винаги съм се стремял да запазвам оригиналното звучене на песните. Аз съм изпълнител, който се стреми да изгражда свой собствен репертоар. Мотивира ме това, че възрастните си отиват, а с тях отиват и едни красиви автентични песни, спомени и разкази за старото време. Смятам, че народната песен трябва да бъде съхранявана и правилно предавана, за да не изчезнат истинността и живата история на дедите ни.

– Ако трябва с няколко думи да поканите хора, които никога не са посещавали фестивала, какво бихте им казали за да дойдат през следващата година в Попово?

– В Попово в рамките на три дни могат да изживеят една вълнуваща фолклорна магия. Попово се превръща във фолклорна столица, където среща си дават различни поколения. Срещата предава усещане за спокойствие, близка връзка с традициите и невероятни срещи с едни от най-големите специалисти и изпълнители – творци на българската фолклорна сцена.

– Какви са следващите идеи за развитието на Националната фолклорна среща? Има ли вече планове за деветото издание?

– Работим с желание за развитието на Националната фолклорна среща всяка една година. За деветото издание си поставяме цели, свързани с разширяването на мащаба, нови творчески инициативи и отправяне на покана към чуждестранни групи. С желание сме да поканим и още имените изпълнители от страната, с които да утвърдим традицията за високо професионално ниво на срещата.

- Какво е Вашето послание към всички, които пазят и предават българските традиции – изпълнители, преподаватели и публика?

– Да обичат фолклора и да се отнасят с отговорност и уважение към него.