Вагнер гала като органичен мултижанров спектакъл

На 07.07.2026 г. Вагнер гала в XVII Опера в Летния театър засвидетелства за пореден път амбицията на Държавна опера Варна да изненадва с нови и висококачествени продукции. След бляскавата премиера на балета „Спартак“ от Арам Хачатурян, с шеметната хореография на Сергей Бобров, дойде магнетичната Вагнер гала на диригента Светослав Борисов и режисьора Вера Немирова (07.07.2026). Български творци с международно признание и изяви предимно на немскоезичната сцена, и двамата с постоянен ангажимент към Варненската опера, те без съмнение са точният екип, който би могъл да приобщи българското светоусещане към едно различно музикално мислене.

Благодарение на тях вселената Вагнер завладя Летния театър с откъси от „Валкюра“, която прозвуча за пръв път във Варна. Атмосферата се обагри от мистиката на скадинавските саги и тяхната опоетизирана митология, която вагнерианците изповядват като музикална религия. След двете постановки на „Летящият холандец“ в историята на Варненската опера, Вагнер гала отвори музикалната библия„Валкюра“, за да я прочете и разтълкува със съвременните средства на няколко сценични изкуства. Заслугата за това е на маестро Светослав Борисов, номиниран за Диригент на годината (2023) в Германия и Вера Немирова, с номинация за Режисьор на годината в Германия (2021) и приз Режисьор на годината (2025) от първите Международни тракийски награди на световната прима Соня Йончева.

Признат интерпретатор на Вагнер, Вера Немирова комбинира във Вагнер гала откъси от своята „Валкюра“ в Залцбургския фестивал (първо и трето действие, 2017), за да сгъсти сюжетната интрига и да придаде още по-голяма сила и дълбочина на сценичния разказ. Сценографията на Харалд Тор, костюмите на Йенс Килиан и реквизитът от Залцбургската „Валкюра“ внесоха своеобразна автентичност, сближавайки в някака степен Варна и Залцбург. Това усещане се затвъри от участието на Вагнеровите певци - Хайко Бьорнер (Зигмунд), Надя Стефанов (Зиглинде), Йорданка Дерилова (Брюнхилде) и Олафур Сигурдарсон (Вотан). С тях Вагнер звучеше наистина в оригинал. Наред с вокално и артистично безупречното изпълнение на Надя Стефанов (чийто баща е роденият във Варна тенор с кариера в Германия Стефан Стефанов), солистът на Варненската опера Гео Чобанов (Хундинг) впечатли с точна  музикална трактовка и ясна артикулация. Напрежението нарастна, когато на сцената връхлетяха валкюрите Ирина Жекова, Лилия Илиева-Михайлова, Димитринка Райчева, Жана Костова, Галина Великова, Величка Минкова, Евгения Кръчмарова.

Много оригинално бе режисьорското решение за богинята Фрике, която неочаквано „проговори“ с гласа на актрисата Веселина Михалкова, в пререкание с Вотан, представен с гласа на актьора Стоян Радев. Неговото участие в постановката на Вера Немирова „Фауст“ от Шарл Гуно със запис на откъси от „Фауст“ на Гьоте се оказа много интересен и удачен акцент. Сега Вера Немирова прибягна до същия подход, вплитайки гласово актьорско присъствие в оперния спектакъл. Ефектът от това смесване на жанрове бе надграден от специално хореографираната пантомима на Анна Пампулова, която се превъплъти в безмълвно бяло явление – една неочаквана Фрике.

Въобще в цялата музикална драматургия операта, драмата и танцът, заедно със светлинния дизайн на Щефан Болигер, звукорежисурата на Александър Грюн и мултимедията на Рокафилм, бяха равностойни „действащи лица“ в изграждането на Вагнер гала като модерен, иновативен, мултижанров и мултимедиен спектакъл. Един покоряващ спектакъл, изцяло подчинен на онзи синтез на изкуствата, дефиниран от Вагнер като Gesamtkunstwerk - „всеобхватно произведение на изкуството“.

Вагнер гала не би била такъв органично звучащ музикален организъм без ясната музикална линия, последователно изведена от маестро Светослав Борисов и превъзходното изпълнение на оркестъра на Държавна опера Варна, с концертмайстор Красимир Щерев.