В Международния ден на книгата, 23 април, в салона на Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев" - Плевен поетесата Татяна Любенова представи стихосбирките си „Мълчана вода" и "Пътят".
След период на относително затишие, авторката навлиза в цикъл на постоянна провокация от заобикалящия свят. Това „завръщане” към словото е белязано от особена зрялост. Самата тя подчертава необходимостта от „почивка за духа” – онова сакрално мълчание, без което думите губят своята тежест.
Присъствието на Татяна Любенова в съвременната българска литература е белязано от устойчивост и отказ от повърхностно самоцелно писане. Нейното „завръщане” е доказателство, че истинската поезия не е занаятчийско производство, а въпрос на вътрешна необходимост.
В свят, който става все по-шумен, нейните нови книги са покана за забавяне на темпото и вслушване в „мълчаната вода” на собствената ни душа. Срещата в галерията бе не просто премиера на две стихосбирки, а манифест на живия дух, който отказва да замълчи, когато има какво да каже на света.
Стихосбирката „Пътят" е илюстрирана с фотографии, направени от нейната дъщеря Александра Духлинска. Това са художествени фотографии, в които окото на художника е уловило интересни моменти от природа, от интериор. Някои от тях са провокирали авторката за част от поместените стихове. Затова книгата е подредена, така че снимка и стихотворение, което върви към нея, се редуват. Взаимодействието между майка и дъщеря в рамките на едно художествено пространство придава на книгата допълнителен пласт на автентичност и интимност.
Стихотворението "Пътят", което е програмно стихотворение дало заглавие на стихосбирката, е поместено не в началото, а накрая сякаш е своеобразен поетически венец на всички творби. То започва с мото:
„Но този път не свършва. Защото дори и да спреш, Пътят ще продължи..."
Пътят не е географско понятие, а семиотична структура и метафора на непрекъснатото писане на собствената ни съдба. Авторката заявява: „От себе си не се отказваш. Не искаш да се промениш.“ Това е вик на идентичността, който се свързва с отказа от промяна не като стагнация, а като съхранение на „аз“-а. Следва реторичният въпрос „И за кого това е важно!?“, представляващ ироничното отношение на поетесата към суетата на света. Светът изисква метаморфози, но Духът изисква вярност. Така стигаме до поантата на творбата „Душата вече не е същата... В теб този път ще продължи!“, чрез която се внушава идеята, че ние не вървим по Пътя; ние сме Пътят.
За стихосбирката "Мълчана вода" Татяна Любенова разказа, че замисълът за нея се е породил, след като е разтворила стария си архив. Решила, че е време да прегледа всичко, което е правила през годините – от детството си досега. и в този архив е намерила забравени стихове, които е писала, но са останали извън книгите й, защото не са имали съответното тематично място в тях. Започнала е да работи върху тях, подредила ги е и им е дала живот като една мълчана вода. В тази стихосбирка социалното и интимното не се изключват, а се преливат. Социалните мотиви тук не са плакатни, те са пречупени през личната болка на човека, който наблюдава света с широко отворени очи. Така писаното през годините поетично слово представлява своеобразен пристан – онова тихо място, където духът се прибира, за да се самоизлекува. Тук философските въпроси за смисъла на живота не звучат като отвлечени абстракции, а като равносметка на извървяното. Любенова изследва „духовните места за съществуване“ – онези невидими територии, в които сме се реализирали като човешки същества, отвъд битовия шум.
Обобщено казано: тези две стихосбирки са двата полюса на един и същи дух: единият – притихнал и събиращ (водата), другият – движещ се и търсещ (пътят). Авторката не ни води по утъпкана пътека, а ни кани в своя вътрешен лабиринт, където всеки завой крие неочаквано откритие – от социалния протест до най-тихото признание в любов. И именно в това се състои силата на нейното слово днес: то е живо, провокирано от истинския живот и насочено право към нас.
Музикален съпровод на стиховете, прочетени от Татяна Любенова, направи пианистката Нора Карамишева. Изборът на откъси от творби на Шопен, любимият композитор на поетесата, не беше просто фон, а нужната духовна атмосфера, в която поетичното слово на Татяна Любенова да прозвучи силно и затрогващо. Известно е, че Шопен е „поетът“ на пианото, а неговата музика – точно както поезията на Любенова – е изградена върху деликатния баланс между крехкостта и силата. Взаимодействието между клавишите и словото създаде едно особено духовно пространство, където времето сякаш спря, а Пътят продължи в нашите души.
