Да останеш нужен – мисията на един учител

- Г-жо Стефанова, имате дълг опит като учител. Какъв е най-важният урок, който Ви даде това житейско начинание?

- Най-важният урок, който ми даде учителската професия, е любовта към децата и търпението. Тя ме научи, че с грижа, доброта и внимание можем да оставим светла диря и обич в детските сърца. След толкова години усещам тази диря на взаимна обич и уважение. Учителят не се забравя!

- Как се роди идеята да се включите активно в дейността на Пенсионерски клуб „Юг“ в Севлиево?

- Първо искам да отбележа, че съм майка на млад човек с увреждане, затова с група родители основахме Сдружение „ВИП“ (Всички искаме промяна) през 2005 година, на което съм председател. Станахме инициатори за откриване на дневен център за деца и младежи с увреждания, както и доставчик на социалната услуга. Така че дейно се включвам в социалния живот на града. Това бе оценено от общинското ръководство на град Севлиево и през 2015 г. ми бе предложено да бъда уредник в новооткрития пенсионерски клуб „Юг“, където работя и до днес – вече 11 години.

- Каква е ролята на един пенсионерски клуб днес – само място за срещи или нещо много повече?

- Пенсионерският клуб е място за общуване и приятелство. Тук се събират хора с общ житейски опит и интереси, които водят активен и пълноценен живот след пенсионирането си. В клуба хората си помагат, споделят проблеми и опит. Това създава силна общност и чувство за сигурност, особено за самотно живеещите. Пенсионерският клуб е връзка между поколенията – център за културен и обществен живот.

- Кои са най-интересните инициативи и събития, които клуб „ЮГ“ организира за своите членове?

- В нашия клуб всеки може да си достави малка радост и удоволствие през дните на седмицата:

Вторник – здравен ден (мерене на кръвно, здравни беседи);

Сряда – творчески ден (арт терапия, споделяне на таланти, изделия);

Четвъртък – кулинарен и музикален ден (споделяне на рецепти, готвене и репетиции на група за народно пеене към клуба).

Осъществяваме вече 4 години съвместни дейности с ученици и учители от ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“ – Севлиево по проект „Мост между поколенията“ с ръководител г-жа Ивелина Колева. Всичко съхранихме в малка книжка „Семейни рецепти и кулинарна памет“.

Членове на клуба с изявени художествени дарби често представят изложби на творенията си – Цецилия Ангелова, Стефка Маринова, Виолета Войникова.

Организираме срещи в клуба с народни представители, лекари с беседи, поети от местния литературен кабинет „Пеньо Пенев“.

Запомнящи ще останат за нас срещите със съгражданина ни проф. Венелин Терзиев, който откри в клуба свои учители и съседи.

Обменяме опит с пенсионерски клубове от Троян, Димитровград, Тетевен и китното селце Чавдар.

Силна подкрепа и разбиране срещаме от общинското ръководство в лицето на кмета д-р Иван Иванов, зам.-кмета инж. Красимира Йорданова, председателя на Общински съвет Явор Памукчиев, общински съветници и приятелите от Сдружение „Севлиево и селата“.

- Има ли събитие или момент от работата Ви в клуба, който никога няма да забравите?

- Събития – колкото искате в нашия клуб! Всеки за себе си е запомнящ, но естествено остава в паметта откриването на клуба през 2015 г. и юбилейната 10-годишнина през 2025 г., на която се събрахме 200 човека – членове, приятели, ученици и съмишленици. Малкият салон на клуба се оказа тесен за празника.

Как да забравим и COVID епидемията, когато бяхме затворени, когато имаш най-голяма нужда от подкрепа и опора! Поддържахме само мобилни връзки. Тъжахме за изгубените, но давахме кураж на болните.

- Как успявате да поддържате духа, активността и желанието за общуване на хората в тази зряла възраст?

- С напредването на възрастта често се появяват трудности – здравословни, лични или житейски, които могат да намалят желанието за общуване.

Тук е ролята на клубния съвет да организира празници, творчески занимания, арттерапии и беседи, които помагат на хората да запазят своята активност.

Като уредник най-честа подкрепа и разбиране получавам от счетоводителя ни госпожа Милка Савчева. С нея осъществяваме всички мероприятия.

Малките жестове, добрата дума и чувството за принадлежност често имат по-голямо значение от всичко друго. Поддържането на духа в клуба изисква постоянство, търпение и сърце! Когато хората идват с желание, когато се усмихват и чакат следващата среща, тогава зная, че трудът ми има смисъл. Пенсионерският клуб не е място само за събиране – той е място за приятелство, подкрепа и нови сили за живот.

- Има ли връзка между поколенията – организирате ли срещи с ученици, млади хора или съвместни културни инициативи?

- За връзката между поколенията вече споменах. Ние сме партньори по проекти с ученици от ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“ и Второ основно училище  „Стефан Пешев“ в Севлиево. Имаме съвместно участие в празниците на града, а в Деня на християнското семейство, под надслов „Семейство и памет“, разказвахме за семействата си. Предадохме уменията си за изработване на мартеници, а учениците от специалност „Електроника“ с преподаватели инж. Веска Николова и инж. Светла Данкова ни подариха електронна мартеница, изработена от тях.

Съвместни мероприятия и чести посещения имаме и от децата от Детска градина „Пролет“ с директор Виолета Василева – децата ни пеят и танцуват, а ние сме разказвачи на приказки.

- С какви трудности се сблъсквате в работата на клуба и как се опитвате да ги преодолявате

- В града има още два пенсионерски клуба, а пенсионерите са едни и същи. Затова ръководството на клуб „Юг“ се стреми да не дублира дейностите и мероприятията с другите клубове.

Една от основните трудности е свързана с недостатъчното финансиране, което затруднява организирането на повечето дейности. Ние разчитаме на доброволен труд и лична ангажираност. Предизвикателство е привличането на нови членове, но въпреки трудностите в пенсионерския клуб поддържаме активен живот.

С общи усилия, с повече разбиране и с подкрепата на обществото ние изпълняваме своята безценна роля.

- Какво Ви мотивира лично да продължавате да работите толкова активно за общността?

- Работата с хората от третата възраст за мен не е просто задължение, а призвание и отговорност. Тя ми дава възможност да бъда близо до хора, които носят опита на живота. Мотивира ме желанието да създам среда, в която всеки човек да се чувства нужен, уважаван и приет. Всички потребители са на моята възраст, така че заедно и с разбиране правим дните си по-светли, по-смислени и пълноценни.

Вярвам, че когато работим със сърце, възрастта не разделя хората, а ги събира.

- Какво е Вашето послание към хората днес, в един период, който мнозина определят като труден за България и за света?

- Живеем в трудни времена за България, за света и за всеки човек поотделно. В такива моменти най-ценни са мъдростта, търпението и силата на духа. Ние сме поколението, което е преминало през трудности, но е запазило вярата, труда и човешкото достойнство.

Нека не губим надеждата! Нека бъдем по-съпричастни един към друг, защото силата на един народ е в неговите хора - млади и възрастни заедно!

- Според Вас каква е жената днес?

- Жената днес е силна, уверена, но и състрадателна. Тя умее да носи отговорност и да се грижи за другите. Жената днес е майка, баба, учител, приятел, вдъхновение...

В трудните времена именно жената често е тази, която намира сили да продължи напред, да събере семейството и да повярва, че утрешният ден ще бъде по-добър. А жената от третата възраст е жена с опит, мъдрост и голямо сърце. Тя е опора – тази, която знае как да утеши, да насърчи и да даде надежда, когато е трудно.

Нека се гордеем с това, което сме, с пътя, който сме извървели, и с примера, който даваме на младите.

Маргарита Стефанова е родом от винарския град Сухиндол. През годините тя посвещава своя професионален и личен път на работата с хора. Завършила е начална и предучилищна педагогика и дълго време работи като учител в Севлиево. Дори след пенсионирането си остава активна, като продължава да участва в обществения и социалния живот на града.