Последни новини

Мъчна се оказа днешната ни действителност – ту е разхайтена, ту разбунена, ту пък летаргична, а понякога дори и заспала. Проспиването се оказа подходяща възможност за ново и старо начало – все възможности за настъпващ просперитет и прогресивна мисъл. Нищо от това обаче не се ражда, та дори и не поражда дори и най-малка възможност за промяна на подмяната или подмяна на промяната. Такава унищожителна разнообразност се е настанила по нашите земи и не желае да отстъпи, за да може нещо друго да се намести.

Все се стараем да направим нещо за себе си, а то резултатът често се оказа празна яма, която дори отдалече мирише и разнася зловоние. Най-мъчно в тази помийна история се понасят жълтите хора, които са се настанили в някакво удобство и дори охолство и са завзели всички амвони, та дори и приискали. С такава разнообразност от жълти хора дори да бяхме искали, нямаше да можем да се сдобием. Те са крещящи, те се вездесъщи, те са еманация на някакво измислено величие, те просто са навсякъде. Не употребявайте дори усилие да ги откриете – те ще ви обсебят и нападнат. Само си позволете да направите нещо, което не съвпада по вкуса им или просто не се харесва на главния жълт човек.

То на нас и паветата на централния столичен площад са ни жълти, вестниците жълти и пожълтели от злоба и ненавист.

Днес жълтите хора са най-праведни и най-чисти – нищо не ги смущава в тяхната лична увереност, а и са бдително подозрителни някой да не им вземе властта. Днес мераците са им на тезгяха, защото се очаква да се раздаде народната любов. Днес мислите са им в изобилие – да си останат във властта, че иначе ще останат овъргаляни в миришещата жълта течност.

Жълти ще ни останат представите за бъдещето, пожълтели са и мечтите ни, та е редно да се запитаме каква история ни е останала за спомен в новата пожълтяла действителност.

Когато действителността пожълтее, и най-светлите намерения започват да миришат на застой!

Честит 1 април! 

Денят на шегата се отбелязва в различни страни по света на 1 април всяка година. Той не е официален празник, но е придобил широка популярност и се възприема като ден, в който хората се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги.

Една от версиите за възникването на традицията да се шегуваме на този ден е свързана с Франция по времето на крал Анри III и приемането на Григорианския календар. Още при неговия предшественик Шарл IX е направен опит (Русийонският едикт) да се реформира празнуването на Нова година, която обичайно се отбелязвала в последната седмица на месец март. Този опит срещнал неодобрението на голяма част от поданиците. При Анри III вече се утвърждава, че за начало на календарната година ще се счита 1 януари вместо 1 април. Въпреки това дълго време част от населението продължава да празнува по стария обичай. Онези, които възприели новата дата, започнали да изпращат „новогодишни“ поздравления на 1 април на привържениците на старата традиция — вече не толкова с поздравителен, колкото с шеговит и подигравателен характер. Така възниква обичаят хората, станали обект на шеги, да бъдат наричани „първоаприлски риби“, а за особено забавна, но безобидна закачка се приема залепването на изображения на риба върху гърбовете на „жертвите“.

Друга история разказва как празникът на хумора се пренася в Англия през 1860 г., когато английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, насрочена за 1 април. Те не се усъмнили в странната покана и дори завели съпругите си на посоченото място. Във Великобритания 1 април е известен като Ден на глупците. Не така безобидно преминава появата му в Русия, където за първа подобна проява се счита фалшива тревога за пожар по времето на Петър I.

Възможно е първообраз на Деня на шегата да е фестивалът Хилария, празнуван в Древния Рим на 25 март в чест на пролетното възраждане на природата. В днешно време, през XXI век, в някои страни се организират специални празненства по случай Деня на шегата, сред които и фестивалът „Хуморина“ в Украйна.

Добър източник на вдъхновение за шеги са различни произведения на изкуството с хумористичен или сатиричен характер, като карикатурите, комедиите и клоунадата. Съществува и огромно количество забавна литература, от която могат да се заимстват весели истории и идеи.

Интересни в това отношение са и някои забавни инициативи, като наградите „Дарвин“, „Иг Нобел“ и „Златна малинка“.

В България като особено шеговити са известни шопите и жителите на град Габрово, които често са обект на хумористични творби и прояви. По света със сходна репутация се ползват шотландците, испанците и чукчите.