- Кога за последно се почувствахте уязвима?
- По време на Ковид пандемията, когато не можеш да помогнеш на близките си хора.
- Смешна ли стана държавата или не успяваме да разберем случващите се неща?
- Не, държавата не е смешна, а тъжна. Тъжно е, защото начело на държавата стоят или мафиоти, или хора с наведен гръбнак. Докато в България има нелегитимни висши съдебни органи, нелегитимен главен прокурор, ще страдаме всички. Страданието е част от процеса на промяната. Явно като народ не сме стигнали предела на поносимост на страданието, за да започнем процесите на катарзис. Това зависи и от лидерите.
- Кое е най-трудното „сбогом“, което сте казали в човешкото си битие?
- Най-трудната раздяла бе с баща ми, който си отиде само на 58 години, а аз бях твърде млада, за да понеса тази загуба. Изгубих човека, който ме напътстваше, но не загубих способността да анализирам и премислям всичко, подобно на него. И това ми помогна да се осланям на себе си при вземане на решения.
- Как се живее с неизбежните загуби и може ли изкуството да ги излекува?
- Ако загубата не се отнася до човешки живот, не е страшна. Изкуството може да смекчи една загуба. Ако човек чете повече книги, ще разполага с повече рецепти за излекуване. Понякога загубите ни изваждат от зоните на комфорт и ние сме принудени да вземаме подходящите решения. Както казва народът, „всяко зло за добро“.
- Кога болката се превръща в сила и кога остава просто рана?
- Когато болката е част от процеса на излекуване и човек осъзнава това, той има силата да се бори. Раната остава като спомен и поука.
- Чувствали ли сте се някога „заложник“ на времето и ситуацията?
- Да, когато през 1993 година трябваше да се явявам на конкурс за директор на ДХС в Габрово, обявен от Министерството на културата, ясно осъзнавах, че това не можеше да ми се случи, ако Тодор Живков не беше паднал от власт. В този смисъл човек може да бъде заложник на времето, в което живее. По-късно трябваше да ръководя културната институция при постоянен остър бюджетен дефицит. Финансирането по външни програми дойде чак след 2007–2010 година. Но със сърцат екип и с вяра в собствените си способности, всичко се постига.
- Кое е по-страшно – празна зала или празно сърце?
- Празната зала се дължи на лош PR или на възгледи, които обществото не споделя. Това е поправимо. Пустотата в сърцето, обаче, е диагноза. Тя се лекува, като човек излезе от изолация с помощта на близки и приятели. Човек трябва да си даде отговор на въпроса с какво е полезен и на кого е полезен, а не той от какво и кого има полза.
- Има ли истини, които могат да се кажат само чрез изкуството, а далеч по-трудно – в живота?
- Цензурата и автоцензурата не позволяват на човек да изразява истината винаги публично. Затова има жанрове като баснята, карикатурата, афоризма, епиграмата, които казват истини чрез метафоричен език. Пословиците и поговорките също помагат при съобщаване на нелицеприятни истини. И все пак човек трябва да се научи да казва истината. Много важно е как и с какви думи ще я каже, за да не огорчи събеседника си.
- В какво вярвате, когато всичко друго се разпада?
- Не мисля, че чак такъв апокалипсис е настъпил. Човек трябва да разчита на себе си, но това се постига със знания, опит, интелект и с вярата, че доброто винаги побеждава, но трябва да му се помага.
- Разпада ли се днешният свят и накъде вървят обществата?
- Светът не се разпада, а върви по нов ред, който не винаги ни допада. Като принадлежаща към поколение, израснало в мирно време, винаги съм мислила, че човечеството си е взело поуките от нещастията, преживени през войните, за които само сме чели. За съжаление, алчността и омразата вземат връх в този свят и докато обществата не се справят с лидерите на злото, ще страдаме всички.
- Днес е 1 април – сакрална дата за вас и професионалния ви път. Има ли тъга, когато си спомняте за вашите 43 години в ДХС?
- 1 април, 54-ият рожден ден на ДХС, не може да бъде повод за тъга. Напротив, радвам се, че колегите са подготвили разнообразна програма за отпразнуване на рождения ден. Разбира се, споменът за препълнените зали, за гостуващите творци, за многото цветя, които получавах за празника, топли сърцето. Удовлетворена съм, че в края на април ДХС ще отбележи подобаващо и 100-годишнината на създателя си Стефан Фъртунов – човек, от когото научихме много и с когото Габрово трябва да се гордее.
- Ако това интервю стане като „Писмо в бъдещето“, какво бихте искали да кажете на хората, които тепърва ще ви открият?
- Мили хора, ценете постигнатото преди вас, стъпвайте и надграждайте! Не откривайте вече откритото! Вярвайте в себе си и собствените си способности и интелект! Не се осланяйте за всичко на изкуствения интелект! Запазете чувството си за хумор – най-човешкото чувство. То ще ви помогне в трудни ситуации. Изкуственият интелект няма чувство за хумор. Той не разбира контекста, абсурда или емоционалния заряд на една шега. Хуморът изисква емоционална интелигентност, емпатия и разбиране на социалните норми, каквито изкуственият интелект не притежава. Чувството за хумор и самоирония помагат на човек да се надсмее над собствените си слабости, да ги преодолее и да върви напред.
„СВЕТЪТ Е ОЦЕЛЯЛ, ЗАЩОТО СЕ Е СМЯЛ!“...........
...............
Татяна Цанкова е филолог и етнолог. Повече от 4 десетилетия – от 1974 до 2016 година, работи в Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово като литературовед, етнограф, научен сътрудник по етнология, завеждащ направление „Етнология“ и директор на ДХС от 1993 до 2016 година.
Научните ѝ търсения са в областта на празничната обредност и управление на културата. Участвала е в над 40 научни форума, съставяне на книги, албуми, мултимедийни продукти. Научен сътрудник I степен (2003 г.), член на Съюза на учените в България (2005 г.). С екипа на ДХС организира 22 издания на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството, утвърдило се като авторитетен форум на световното хумористично изкуство, 16 издания на Националната среща-наддумване „Благолаж“, превърнала Габрово в център на народното остроумие.
Включена е в Международния справочник „Кой кой е в света на жените професионалистки“ (1999 г.) и „Великите жени на XXI век“ (2004) на Американския биографски институт – Северна Каролина. Международният биографски център в Кеймбридж (Великобритания) я включва в XXX-то издание на Международния биографичен справочник на издателство „Мелроуз Прес“. Представена е в справочниците „Кой кой е в България“ и „Кой кой е в Габрово“.
Носител на Почетен знак на Габрово (2015 г.) за принос и издигане на авторитета на ДХС и утвърждаване на марката Габрово като световна столица на хумора, както и Награда „Златен век“ на Министерство на културата (2016 г.).
