Музика, приятелство и игра. „Мюзикъли за деца и присъствието на фолклора в тях“

МУЗИКА, ПРИЯТЕЛСТВО И ИГРА

Интерактивна мултимедийна лекция на Десислава Владимирова-Христова и Деси Добрева
„Мюзикъли за деца и присъствието на фолклора в тях“ 

Две български певици организират любопитно образователно-художествено събитие интерактивна мултимедийна лекция „Мюзикъли за деца и присъствието на фолклора в тях“, се представя в немския университетски град Саарбрюкен. Двете приятелки и съмишленички оперната певица Десислава Владимирова-Христова  от трупата на МТ „Стефан Македонски“ и поп-изпълнителката Деси Добрева организират тази изява като иновативно средство за привличане на вниманието на подрастващото поколение към изкуството и развиването на художествения вкус. Тази нетрадиционна сценично-лекционна форма се откроява като нестандартен пример за търсенията в областта съвременно художествено и културно образование. В това мултимедийно събитие се преплитат органично от една страна научното изследване, а от друга непосредственото сценичното изразяване, обединени от съзнанието за обща педагогическа мисия.

Двете певици разработват проблема за теоретично-практическите измерения на досега с художествената реалност и музикалните произведения като ефективно средство за развитието на съзнанието и естетическия вкус и като педагогическо средство към Института за изследване на изкуствата при БАН. Целта на изявата е не толкова да се направят теоретични заключения от непосредственото сценично общуване, колкото да се разгърне артистичният потенциал като стратегия за събуждане на интерес за знание и умело прилагане на художествените средства като жива, въздействаща образователна практика.

Поканата за събитието идва от Българското училище „Васил Левски“ в Саарбрюкен, с филиали в Кайзерслаутерн и Хомбург, под ръководството на Евелина Аврамова-Ганева. Концертната лекция се реализира в контекста на културното посредничество – особено важно за българските общности в чужбина. В този смисъл изявата не е само образователен акт, но и форма на културна памет, чрез която се възстановява връзката с националната традиция.

 В първата част на събитието децата са въведени в различните жанрове на музикално-сценичните изкуства. Особено провокативен е акцентът върху живия контраст между класическото и популярното: изпълнението на арията на Хаджийката от „Българи от старо време“ на Асен Карастоянов от Владимирова-Христова и арията на Доли от „Хелоу, Доли“ на Джери Хърман от Добрева не само илюстрират жанровите различия, но и показват как гласът като инструмент може да пренася различни естетически кодове. Този подход, основан на непосредствено художествено преживяване разчита на спонтанна игрова интуиция, която лесно подкрепя самите теоретични разяснения.

Видният американски философ, психолог и реформатор на образователните модели, баща на идеята за „учене чрез правене“ (learning by doing), акцентираща върху опита и прякото съучастие на обучаваните,  Джон Дюи споделя в емблематичния си труд „Изкуството като преживяване“, че „всяко истинско изкуство е форма на опит, който преобразява възприемащия“. Опитът на  Десислава Владимирова-Христова и Деси Добрева  е да стимулират интереса на децата в игрова ситуация, като така ги превърнат от пасивни зрители в активни участници в самия художествен процес – като така естетическите емоции и радост превръщат упражненото знание в ярко и трайно запаметено преживяване.

Основен акцент е поставен върху българските мюзикъли за деца и интеграцията на фолклорни елементи в тях. Представянето на произведения като „Законът на джунглата“ (Любомир Денев), „Славеят“ (Румен Бояджиев-син) и „Малкият принц“ (Емелина Горчева) чрез визуални откъси реално се разширява културния хоризонт на младата публика. Кулминацията на тази част е дуетът на Бабите от „Ян Бибиян“ на Димитър Вълчев, изпълнен на живо – момент, в който фолклорната интонация и сценичната игра се срещат в бляскавото артистично изпълнение. По този начин уверено се демонстрира един успешен способ как българският фолклор може да бъде свързан с актуалното светоусещане на младите чрез любопитни нови форми като мюзикъла и как изкуството може да бъде едновременно познавателно и вдъхновяващо.

Втората част на лекцията преминава от възприемане към съ-творчество. Децата, с помощта на лекторките, създават собствен мюзикъл по „Червената шапчица“ на Братя Грим, използвайки адаптирани фолклорни песни („Прела баба“, „Ерген деда“, „Боряно, Борянке“) по аранжимент на маестро Христо Христов.  В настоящето, когато виртуалният свят се превръща в бариера за непосредствения художествен опит като че ли правилната стратегия за повече емоционална автентичност е да си припомним старата истина за особено съществената възпитателна роля на изкуството, на музиката като дълбокия език на психиката, защото както още един от най-светлите умове на епохата на Просвещението Жан-Жак Русо подчертава в „Емил, или за възпитанието“, „музиката е езикът на чувствата“, чрез който се формира вътрешният свят на детето. От своя страна такива сценични форми като мюзикъла тъкмо като синтетично изкуство, обединявайки музика, слово и движение, може да се превърне в особено мек и подходящ инструмент за развитие на емоционалната интелигентност.

Мюзикълът не само забавлява, но и възпитава вкус, насърчава емпатията и изгражда способността за съпреживяване, поради удивителната си способност да изразява сложни емоции по достъпен и въздействащ начин, тъй като споделя великия майстор на жанра Стивън Зондхайм той „…започва своето съществувание именно там, където думите вече не са достатъчни и музиката може да започне да говори свободно.“ 

Радостно е, че подобни инициативи не само представят съвременната българска музикална сцена, но и обогатяват културния живот на българските общности в чужбина и изграждат мостове между поколенията – чрез музика, игра и споделено творчество.

Петър Пламенов