Последни новини

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи", бр. 2/2025

https://doi.org/10.58945/VUML1837

Тема на броя: MINIMA MARGINALIA
Водещ: Кристиян Енчев

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Еманципация, признаване, джендър

· Alex-Flavius Deaconu – Recognizing Emancipation in ‘Post-traditional’ Societies: Assessing Axel Honneth’s Theory of Recognition
· Христо Христов – Преразглеждане на различието между понятията за биологичен и социален пол: денотации и конотации в етически план

Феноменологични и екзистенциални ракурси към музикалното и трагичното

· Хари Рангелов – Естетическата нагласа на Мориц Гайгер и нейните музикално-феноменологически измерения
· Красимир Делчев – Преглед на главните философски виждания за природата на трагичното и трагичната вина от Платон и Аристотел до Киркегор

Гранични полета в психоанализата

· Христина Гутева – Нарцисизъм и гранична ситуация

Метафизика, език, модалност

· Стефан Димитров – Философията като език (един текст на Йозеф Зайферт)

Наука и философия

· Ангел С. Стефанов – Философското схващане за реалността на Вернер Хайзенберг

· Ndukaku Okorie, Dapo Daniel Shaola – Autonomy, Interdependence of Care Argument and the Moral Justification of Human Genome Editing (HGE)

          Статията на Алекс-Флавий Дякону, с която се открива настоящият брой, разглежда критическата теория на Хонет, за която основополагащо е предтеоретичното измерение на опита. Анализирани са разликите между моделите на Хобс и Хегел, които теоретизират началните условия на формирането на социалните борби за себеутвърждаване. Разгледана е антропологическата теза на Хонет за значението на признаването при изграждането на субективността и социалната идентичност. Аргументирано се защитава теорията на Хонет спрямо критиците, които я представят като фундаменталистка, тъй като за тях признаването е определено като неисторическа психологическа потребност. Поставен е акцент върху взаимовръзката между признаване, субективност и еманципация. Отстоява се тезата на Хонет, че борбите за признаване допринасят за промяна на нормативните структури с цел запазване на целостта на личността в съвременните общества.

          В „Преразглеждане на различието между понятията за биологичен и социален пол: денотации и конотации в етически план“ Христо Христов тематизира обществения дебат около Истанбулската конвенция. В началото на статията са интерпретирани патриархалните модели, представени в турските телевизионни сериали, в които мъжът е изобразен като силен „мачо“, а жената – като беззащитна „красавица“. Аргументирана е тезата, че половата бинарност не е само биологично обусловена, но и социокултурно конструирана. Христо Христов очертава спецификите на нагласите относно пола в българския езиков, културен и социален контекст и подчертава необходимостта от тяхната промяна.

Хари Рангелов представя и интерпретира фундаментални методологически хоризонти на феноменологическата естетика. Статията тематизира естетическата нагласа във феноменологическото учение на Мориц Гайгер, чиито основни понятия са „външна концентрация“ и „ценностно възприятие“. Естетическият феномен е определен като висша ценност чрез способността му да съдейства за феноменологическото „заскобяване“. Хари Рангелов изследва възможността за синтез между познавателната интенция и естетическата нагласа. В статията е предприет опит за обогатяване на естетическата феноменология на Мориц Гайгер с понятията на Иля Йончев – „музикален номос“ и „способност за съ-битие“.

Красимир Делчев критически интерпретира основни философски моменти в историческото развитие на вижданията за трагичното и вината. В статията се очертават различията между трагично и трагедия, между вина и трагедийна вина. Платон представя трагическото в контекста на реториката. Аристотел го разглежда като предмет в рамките на науката за поезията. Полибий интерпретира трагическото в аргументирането на тезата за ценността на историографията. Анализирани са вижданията на средновековни мислители относно театъра и трагедията, оказали трайно влияние върху разбиранията на следващите епохи. Схващанията за трагедията през периода XVII–XIX век са разкрити чрез фокусиране върху „караницата около трагедията Сид“ на Корней. Представени и интерпретирани са размисли на Киркегор относно определенията на античния, модерния и верския опит за трагичното и комичното, които авторът съотнася с моменти от творчеството на Достоевски и на Сартр.

В статията „Нарцисизъм и гранична ситуация“ са интерпретирани разнообразни поведенчески модели на нарцистичната личност. Христина Гутева синтезира метапсихологически, психоаналитически и бихейвиористки подходи в определянето на нарцисизма. Представени са резултати от изследвания върху нарцистичната личност и на български автори – Инес Райчева и Георги Ончев. Интерпретирано е поведението на нарцистичната личност в опита ѝ с „гранични ситуации“. Авторката твърди, че „избягването на граничната ситуация за нарцистичната личност е борба за свобода“. Прояснена е диалектическата взаимовръзка между креативност и екзистенциално преживяване на граничните ситуации.

Стефан Димитров представя изследването „Онтологичните категории: за разликата им с трансценденталиите, модусите на биване и логическите категории“. Негов автор е австрийският философ Йозеф Зайферт, работещ в традицията на реалистката феноменология. Изложението на Стефан Димитров комбинира частичен превод с по-строго или по-свободно предаване на пасажи, придружени от коментар. Представеният текст може да бъде разглеждан като инвентаризация на съществени елементи от техническия език на философията.

Ангел Стефанов критически анализира възгледа на Хайзенберг за реалността, чиято философска основа е епистемологическата теза, че в изследването на природата човек среща самия себе си. Нейна антитеза е предложеното от Майкъл Рюз схващане за „пределна реалност“, която е отвъд човешкото и отвъд не-човешкото съзнание. Авторът се позовава на виртуалисткия трансцендентализъм на Валентин Канавров в опита да се разреши епистемологическият проблем за обосноваването на появата на частните природни закони.

Ндукаку Окорие и Дапо Даниел Шаола анализират етическите дебати относно редактирането на човешкия геном (HGE). Те разглеждат възможните ефекти на HGE върху човешкото достойнство, родовата идентичност и наследствеността. Авторите представят морални дилеми за справедливостта и равенството, които възникват с развитието на HGE. В статията са обсъдени разнообразни лабораторни изследвания и медицински иновации. Защитава се тезата, че използването на технологиите за редактиране на човешкия геном е морално обосновано, ако е основано върху принципната взаимозависимост между автономия и грижа, чрез която се гарантира балансът между лична свобода, защита на човешкото достойнство и морална отговорност.

Д-р Никола Гинев