Омърсената държава на неслучилата се демокрация

Днес политиката е объркана работа, или по-скоро работа на объркани хора. Намърдването във властта е първостепенна и най-важна задача на определени люде, които се считат за призвани да оправят хорските работи. А те, хорските работи, съвсем не са интересни за тези хора, а най-вече са им интересни собствените им работи.

Все си мисля, че на ползу роду е неприемлива хипотеза днес, та дори и утре. Разминахме се с възрожденските въжделения и упорито се стараем да пропуснем демократичната действителност. В нашето ежедневие всичко демократично се е свряло уплашено в ъгъла и не смее да се появи, а камоли да се отърси от наслоената непочтеност.

Не знам и не мога да преценя какви угризения трябва да са натрупали в своята си същност тези, които ни управляват или се стремят да го сторят. Тяхната правилност е изпусната в нищото и не върши почти никаква работа. Няма възможност да им се покаже какви ги вършат - те се ползват с имунитетна недосегаемост, а още по-лошо е, че  тяхната себевлюбеност ги оставя непокътнато устойчиво на депутатското сборище.

Най-лесно днес е да се направиш на активен хейтър, което ще те определи еднозначно като борец за справедливост. 

Посредственото лице на това „условно“ несъгласие и скептицизъм не води до произлизането на каквото и да било стойностно нещо. Изграждането на критично общество не се получи и в това се провалихме успешно. Журналистическите напъни все повече приличат на ялова ясла, която поражда определени и дори основателни съмнения и в тази ни работа. Опозиционните ни огради са разградени и ту пришълците преминават от една в друга дружинка (партийка или си създават своя) и се прислоняват от група в група, която угодно ще подреди личните им интереси в определена приоритетност.

Все по-объркани станаха хората, които се опитват да бъдат справедливи съдници на отредената им мисия на суверен.

Сега вече сме в очакване лятната мараня да позатули пропадането на прокламираната демокрация, а наесен ще потърсим друго нова спасение.

Все пак „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (Стефан Командарев), но днес не се вижда никъде…

.......

Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/