Последни новини

През 2023 г. се навършват 120 години от рождението на едно от значимите имена в българското изобразително изкуство - Златю Бояджиев (1903-1976).

Това е добър повод Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, да запознае малките приятели на изкуството с творчеството на големия български художник.

От февруари до края на май (в дните от понеделник до петък) екипът на Галерията ще представи двата периода от артистичния живот на Златю Бояджиев.  Образователният модул е предназначен за деца на 5 и 6-годишна възраст и за ученици от I до V клас. Любознателните малчугани ще имат възможност и да прерисуват една от неговите картини (”Натюрморт”). За по-големите ученици от VII до XII клас е предвидена беседа за живота и изкуството на Златю Бояджиев.

В Зала 8 от постоянната експозиция на Галерията са експонирани две произведения на живописеца от неговия първи период. „Почивка на нивата“ е силно въздействаща творба в класически стил със селски сюжет.  Другата творба от колекцията на галерията е „Открит рудник – Перник“ - от миньорския цикъл, създаден през 1945 г.

Специално за целите на обучението в Галерията са подготвили 4 репродукции на творби художника, предоставени от Художествената галерия в Силистра и Художествената галерия в Добрич. Тези произведения са от вторият му творчески период, след инсулта, когато той започва да рисува с лявата ръка и радикално променя композицията, цветността и пропорциите в своите картини.

Кой е Златю Бояджиев?

Роден е на 22 октомври 1903 в село Брезово, област Пловдив, в обикновено селско семейство. Расте като дете с богато и развито въображение, родителите му го пращат в търговска гимназия да учи за счетоводител, но той напуска след първата година и става архивар в мировия съд. Воден от вътрешния си глас, младият Златю попада в ателието на Гео Мирчев. Там се сприятелява с Васил Бараков и Давид Перец. Заминава за София, където през 1927 г. е приет в Художествената академия. Една година след това там са приети и приятелите му Бараков и Перец. Тримата стават известни с прозвището Бараците. През 1931 г. завършва Художествената академия и се връща в Пловдив, където става учител по рисуване.

Платната от първият му период са предимно пейзажи, битови  композиции и портрети. Привлечен е от красотата на природата и труда на жителите от село Брезово. След 9 септември 1944 г. тематичният кръг на Златю Бояджиев се променя и той започва да рисува новите строителни обекти, развитието на промишлеността, индустриализацията.

През есента на 1951 г. след приключването на голямото платно, посветено на Баташкото клане Златю Бояджиев получава мозъчен кръвоизлив с пълна парализа на дясната половина. Едва 48-годишен загубва способността си да говори и общува. И най-страшното – мъртва е ръката, създала едни от най-забележителните шедьоври на новата българска живопис. Три месеца след удара, все още е бил неспособен да се движи, но прави първата си скица - портрет на майка му. От този ден той започва да упражнява лявата си ръка и това е началото на новото му творчество.

През 1953 г. лявата ръка е вече обучена и роденият наново художник преминава към маслени етюди и пейзажи. Това вече не е колоритът от предишните му произведения. Преди художникът е предпочитал да работи в музейни гами с декоративна чистота и звучност. След това, поразен от болестта, той започва да изстисква върху палитрата си най-жизнерадостните, най-оптимистичните бои, с които е разполагал. Златю Бояджиев започва да изобразява света все повече като радостна феерия от доминиращо топли багри чрез една бягаща или отривисто тупкаща по платното четка, която му придава необикновена раздвиженост със своите леки, динамични щрихи.

За няколко години Златю Бояджиев създава поредица творби в няколко жанра - битови композиции, портрет, пейзаж. Умира на 2 февруари 1976 г. след втори инсулт.

______________________

Репродукции на творбите на Златю Бояджиев: Александър Николов

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна

http://varnacityartgallery.com

Телефон за връзка 052 612363.