Последни новини

Не знам защо хората водят войни, но вероятно и ще продължат да го правят и занапред. Хищничеството, което се опитваме да припишeм само на животните, е останало съществена черта и у хората. Вътрешната потребност да завоюваме нови територии и да побеждаваме противника е оцеляла в нашето еволюционно развитие. Понякога потушаваме тези наши влечения, понякога ги подсилваме с нагон да се докажем като победители, и всичко това неизменно присъства в човешкото ни съществуване. Имаме определена неспособност да разбираме леталността на резултатите от подобно начинание и пренебрежително да не забелязваме това, което се случва близо или далечно от нас самите. Като хищници се нахвърляме над плячката и после я разпределяме в определена изгодност. Всичко това съвсем простичко обяснява нашата изключителна враждебност и настървеност да го правим постоянно. Обясненията със справедливост, очаквания или придошли временни нагласи не могат да оправдаят причинената насилствена смърт.

Във времето и пространството наблюдаваме постоянното възникване на имперски амбиции, завоевателни интереси и кръстоносни походи, които са в името и за уж по-доброто ни бъдеще. Уж на всички е пределно ясно, че войната носи нова война, носи поражения и за победителите, и победените, носи щастлива нещастност на всички и пак продължаваме да го правим ненаситно и с доказване на определена величавост на идеалите, които преследваме. И следа като всичко това се случва в определено постоянство и с твърда неспособност да го предотвратим, то се питаме – какво да правим в поредната и не последната война. Дълго време не приемаме да говорим помежду си, като привличаме в наша подкрепа различни доводи, дълго време не искаме да чуем дори собствения си глас, дори когато убиваме децата си.

Смъртното очакване е най-страшното, което може да си представим в нашето човешко битие на съществуването си. На глас изричаме, че не се страхуваме, а ние просто бягаме дори да помислим, че това ще се случи.

„Бихме предпочели да кажем, че такива хора не могат да съществуват, че ги няма“ – пише Солженицин. „За да върши зло, човек трябва преди всичко да вярва, че това, което прави, е добро, или че е добре обмислено действайте в съответствие с естествения закон“. „Това е основата на Мечтата – нейните привърженици трябва не просто да вярват в нея, но да вярват, че тя е справедлива, да вярват, че тяхното притежание на Мечтата е естествен резултат от смелост, чест и добро. Има някакво мимолетно признание за лошите стари времена, които между другото не сме толкова лоши, че да оказват някакво продължаващо влияние върху нашето настояще. Смелостта, която е необходима, за да отвърнем погледа си от ужаса на нашата затворническа система, от полицейски сили, трансформирани в армии, от дългата война срещу черното тяло, не се изковава за една нощ. Това е практикуваният навик да си избождаш очите и да забравяш делото на ръцете си. Да признаеш тези ужаси означава да се отвърнеш от яркото изобразена версия на вашата страна, както винаги се е декларирала и обърната към нещо по-мътно и непознато. Все още е твърде трудно за повечето американци да направят това. Но това е ваша работа. Трябва да бъде, дори само за да запазите святостта на ума си“ –казва американският писател и журналист Та-Нехиси Коутс.

Явно убедителността в нещата дава твърди основания те да се случват. Няма възможност за опровержение на правотата, нито възможност за отклонение – защита на определени интереси е възможност, която предизвиква тази и следващата война. Най-добро обяснение дава Мао Дзъдун: „Войната е продължение на политиката“. В този смисъл войната е политика и самата война е политическо действие; от древни времена никога не е имало война, която да не е имала политически характер.

Днес войните са навсякъде. Това значи ли, че правим добра и успешна политика или търсим проявление на нашата политика във войната. Неспособността ни да облечем политиката с друго действие е и личната неспособност да се справяме със съвместното добруване и мирно съществуване.

„За да се води война, са необходими три неща“, отбеляза предвидливо миланският генерал маршал Тривулцио през 1499 г., „Пари, пари и още пари“. Прекалената ни способност да се радваме на наличието на парите и да ги употребяваме още дълго време ще ни води в тази посока. Финансовите кризи ще подклаждат желанието да правим още и още повече пари, икономическите кризи ще обострят отношенията между държавите и хората и ще ги правят способни да вземат повече военни решения.

Казват, че „Мъдрият човек ще води справедливи войни... несправедливостта на противниковата страна е тази, която налага на мъдрия човек необходимостта да води справедливи войни“. На друго място той предлага четири ясно определими условия, при които една война може да се счита за справедлива: Тя се води за добра кауза; целта ѝ е да защити или да възстанови собственост; одобрена е от легитимна власт; и хората, които водят войната, са мотивирани от правилни причини. (Дан Джоунс)

Имам определени съмнения, че ние хората имаме способността да използваме мъдростта си винаги за справедливи каузи, а по-скоро да я експлоатираме в постигане на определена прагматичност или настъпила необоснована необходимост.

„Войната е престъпление. И по отношение на врага, и по отношение на себе си“ пише Иви Дънмор. Престъпниците стоят и от двете страни на барикадата, но победителите определят това след определено време. Не знам доколко историята има справедливо поведение, но това се случва в своята многократност твърде дълго време.

На нас ни остава възможността да изживеем само един живот, а останалото е само библейска мечта, която обичаме да споделяме за успокоение на душите си.

Какво е войната?

„... войната е безумно разточителство. И това е известно на всеки.“ (Стивън Фрай)

„... войната е най-слабият от мотивите за изграждането на силна държава.“ (Франсис Фукуяма)

„... войната идва и си отива, но политиката остава.“ (Василий Гросман)

„... войната особено нагледно провокира в хората жестоко антихуманно начало.“ (Андрей Тарковски)

„... войната продължи. Хората бяха луди и имаха медали за това.“ (Джоузеф Хелър)

Днес войната ни направи егоистично привързани с възможността да изживеем още един ден, без да осмислим възможността да го правим без това очакване. Вероятно ще трябва време да изживеем още нови войни, за да се променим.
............

Коментарна рублика на вестник „Росица“ - https://www.rositza.com/