Интервю
Магичният балет “Лешникотрошачката” отново на Русенска сцена
Разговор с илюзиониста Уилям Арибарт
В самото начало на последния зимен месец, 1 февруари, магичният балет “Лешникотрошачката” отново ще озари сцената на Доходно здание в Русе по своя неповторим начин. Билетите и за третия пореден спектакъл на Държавна опера - Русе са изчерпани отдавна.
Специално за премиерата на “Лешникотрошачката” бе поканен истински илюзионист - Уилям Арибарт, последовател на великия Дейвид Копърфийлд. Първоначално той трябваше да изпълни ролята на Дроселмайер, но поради голямата си заетост не успя да участва в представлението. Въпреки това, той разкри своите магически тайни на нашите артисти. Беше невероятно обучение по магически изкуства с Уилям Арибарт за цяла седмица в самото начало на репетициите за продукцията.
Ето какво беше любезен Уилям Арибарт да сподели за работата си в Русенска опера, за първите си стъпки в изкуството на илюзиите, и за това какви качества са необходими за сътворяването на магичните трикове и способността им да превръщат невъзможното в реалност:
– Уилям, кога за първи път гледахте „Лешникотрошачката“?
– Във Франция “Лешникотрошачката” е обичана история, която е завладяла сърцата на мнозина. Първият спектакъл на този балет, който имах привилегията да гледам, беше в интерпретацията на Наталия Осипова преди няколко години. Нейният артистизъм и вечната красота на постановката оставиха трайно впечатление у мен. Все още мога да си спомня колко пленен бях от музиката и живите герои - чувствах се като в сън. Невероятно е как тази история продължава да очарова публиката поколения наред и различни култури.
– Какво Ви вдъхнови и провокира да решите да се занимавате професионално с фокуси?
– Като дете бях очарован от идеята да летя във въздуха, противопоставяйки се на гравитацията и границите на това, което изглеждаше възможно. Този блян предизвика първоначалния ми интерес към магията. Изкуството на илюзията ми позволи да съживя тези фантазии по начини, които се усещаха едновременно магически и реални. Колкото повече практикувах и изследвах този занаят, толкова повече осъзнавах, че магията е моята страст и моето призвание. Превръщането му в професия ми се стори като естествената следваща стъпка, която ми позволи да споделям учудване и въображение с публиката по целия свят. До ден днешен тази мечта за преодоляване на ограниченията, продължава да вдъхновява моята работа и се надявам да споделя същото чувство на чудо с другите.
– Вие помогнахте на канадеца Оливър Бастин и на испанеца Самуел Чарлес да се научат да правят истински магически трикове по време на представлението на „Лешникотрошачката“. Лесно ли им се удаде да овладеят фокусите?
– Изучаването на магия никога не е лесно - изисква овладяване на тайни техники, прецизна ловкост на ръцете и много търпение. Но Оливър имаше значително предимство: като професионален танцьор в Операта той вече притежаваше изключително сценично присъствие, елегантност и контрол върху движенията си. Предизвикателството беше интегрирането на сложните техники на магията с грациозния му танцов опит. В някои случаи естествените инстинкти на танцьора са в противоречие с прецизността, изисквана в магията, така че той трябваше да научи отново определени жестове. Сътрудничих си и със Самуел Чарлес, който също играе ролята на Дроселмайер в спектакъла. Беше радост да видя и двамата изпълнители да носят уникалните си таланти на сцената, съчетавайки танц, драма и илюзия в безпроблемно и завладяващо изпълнение.
– Какви качества са необходими на човек, за да се научи да прави фокуси?
– За да се научите да правите магически илюзии, имате нужда от уникална комбинация от умения. Сръчността и бързите ръце са от съществено значение, но също толкова важно е да създадете впечатлението, че всичко става без усилие. Отвъд техническите аспекти, силното сценично присъствие е от решаващо значение. Магьосникът трябва да въплъти герой, който пленява и мистифицира публиката. Не става въпрос само за самия трик, но и за представянето, което го заобикаля – разказване на истории, харизма и способността да се свързваш емоционално с хората. Преди всичко страстта е ключова. Пътят на изучаване на магията може да бъде дълъг и предизвикателен, но дълбоката любов към занаята прави всяко усилие полезно.
– Вярвате ли в магията на любовта?
– Любовта, подобно на магията, има силата да ни изненадва, да превръща обикновеното в нещо необикновено и да създава моменти на истинско чудо. И двете изискват доверие, чувство за уязвимост и вяра в нещо по-голямо от нас самите. Независимо дали на сцената или в живота, мисля, че любовта и магията споделят идентична същност: те ни вдъхновяват да мечтаем и да вярваме в невъзможното.
– Вие сте много известен с вашите магически трикове по целия свят, а бихте ли танцували и участвали в "Лешникотрошачката" на сцената?
– Би било невероятна чест да участвам в "Лешникотрошачката". Комбинацията от музика, танци и разказване на истории се съчетава прекрасно със света на магията. Графикът ми обаче вече е натъпкан с турнета за мои собствени представления, което прави подобни сътрудничества трудни за организиране. Ако някога се получи, ще се радвам да внеса магическото си докосване на сцената заедно с такава легендарна продукция. Винаги е вълнуващо да си представим как магията и танцът могат да се съберат по нови и неочаквани начини.