Предполагам, че земята се е въртяла, докато споделяхме сънищата си за тази книга и я писахме не на коляно, а в сгъвката на копито, и не с молив, а с червило в ръка. Предполагам, че междувременно сме пренаситили със символи хартиената й съдба и вместо да я превърнем в уловима бяла лястовица, сме й отредили твърде високо небе, в което новите митове са задължаващи и непредсказуеми. Но ми се иска да вярвам, че докато сме плели крила от знаци и думи, докато сме преследвали силуетите на съвършенството, една подкова, изкована от ръцете на човешката ни природа, е дала мъдрост на опита ни и светлина на намеренията ни. Понеже никой не е господар на езика и никой не е повелител на вълшебствата му! А всички сме само щастливи щрихи от онази закономерна целувка, в която се губят началото и края, и земята пак се завърта, за да опише край копитата на нашите стихове една тънка подкова от словесни сънища.
Думи към Читателя:
Скъпи Читателю,
В потайния олтар на твоята безкомпромисност и вещина, пристъпва и нашата книга – „Червилото на Пегас”. Изминаха повече от четиридесет дни от нейното раждане и облечена в бяло, в смирение и в благодарност, тя се явява пред теб. Дай й благословията си или я отпрати да следва дързостта си, но й позволи да се докосне до теб, преди да тръгнем по пътищата си!
◊ МОЛИТВАТА НА ПОЕТА
Намери ми, читателю, място под слънцето, ала не разточително, равно и тихо. Намери ми един къпинак в сърцето си юлско и хвърли шепа време след моите стихове.
Суетата ми, виж как бабува в къпините на последното трънче от твоите страсти. Вия пъпа на думите с твойта надежда и им давам лица с твоята благословия.
Позволи ми да седна до теб на трапезата. Не с хляб и вода, а с дъх и мастило да преглътнем по залък от сладката фраза: „Срещнах в тебе и мед за сърцето, и жило!”
Пред теб, Читателю, се помоли Гергана Атанасова, от името на седемте авторки в тази книга!