Отвори меню с раздели
Меню
Търсачка | Вход

Последни новини

Гледна точка
08.11.2007 г. 07:10
Моето предложение
Диалогът като отговорност
Обратно
За мен стачката беше празнично време, поради усещането за единение и пробуденост. Вълнувах се и през 89-та година, но за пръв път сега усетих отвътре какво означава гражданско движение. Благодарна съм на колегите си за това. Знаех – живеем изключителни мигове, ще си припомняме за тях носталгично.

Но ето, на пети или шести ноември, ние отново сме обикновени учители, и почти жадно влизаме в клас, радваме се на жужащото училище. Няма да ни е много лесно сега след шестте пропуснати седмици.

За изненада обаче всички новини във вторник, поне по “Хоризонт” и Канала, започват със стачката. Стачката, която приключи. В ушите на обществото усърдно се вдява темата за пропуснатия учебен материал, за начините, по които той ще бъде взет. Странно. Защо правителството не реагира месеци наред – от края на миналата учебна година, защо не отчете едночасовата предупредителна стачка на 15.09., защо проспа десет стачни дни, преди да организира седЕнката си и едва на 18-ия ден от протеста предложи някакво споразумение? Защо през цялото това време не взе отношение към учителските искания, които по-късно призна за справедливи? Та дори премиерът благодари на учителите, че с протеста си са обърнали внимание върху необходимостта от реформи в образованието. Ето тази бавна реакция – резултат на обмислена стратегия, несъмнено, удължи протеста, застраши учебната година. Показа неуважителното, пренебрежително отношение на управляващите към хората в училищата.

Същият този вторник към нас се обръщат във всяко стачкувало училище, питат ни как да наваксаме пропуснатия учебен материал. Ето моят отговор:

Господа управляващи, не приемам идеята ние, учителите, да даваме предложения за това. Не смятам, че нашите виждания ще бъдат приети сериозно, подозирам съвсем различна причина те да бъдат потърсени. Министерството не води политика на диалог с подчинените си, а еднолично налага своите решения за образованието – нека и сега постъпи така. Размотаването на стачката беше ваше дело, поемете тежестта му заедно с нас, изпълнителите. Не се опитвайте за пореден път да прехвърлите собствените си задължения върху нас – ние си имаме достатъчно.

А за учебната година – тя със сигурност няма да бъде пълноценна. И не поради стачката. Отдавна българското училище е неефективно, защото влачи с години нерешени проблеми, защото преподавателите не разполагат със стройни правила и с работещи лостове за въздействие, нямат възможности за постоянна квалификация, защото все още ползват преди всичко черната дъска и тебешира и много често изглеждат на своите ученици като изкопаеми.

Не е достатъчно да бъде взет учебният материал и да бъде отразен в материалната книга. Всеки опитен преподавател ще се справи с това без особени затруднения. Въпросът е друг – полезни ли сме на децата, помагаме ли им за онова, което изисква от тях животът. Струва ми се – не. Или поне – не достатъчно. Ето го истинският проблем. За него, господа политици, потърсете нашето мнение, ние имаме какво да ви кажем. Обърнете се към нас, които сме вътре в системата на образованието, чуйте гласовете ни, когато сме на работните си места – за да не е необходимо да излизаме по площадите. И тогава да викаме толкова силно, че думите ни да стигнат до ушите ви дори през плътно затворените прозорци на вашите кабинети.
Автор:
Ценка Пенева
Публикация:
08.11.2007 г. 07:10
Коментирай във Фейсбук
Посетено:
847
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/4823-moeto-predlozhenie
Обратно