Последни новини

„Животът е тълковен речник“ от Веселина Седларска – разкази, които изглаждат ръбовете на света

От дълбоко психологичния роман „Кладенецът“ до ювелирните сборници „Депресията ме обича“, „България за начинаещи“ и „Гладни сърца“ – писателката и журналист Веселина Седларска отдавна е утвърдила мястото си в родната литература като майстор на късата форма и познавач на човешкото сърце. А историите ѝ сякаш спират света на пауза, за да попригладят все по-острите му ръбове.

Обичаната авторка отново ни загръща с мекото и уютно одеало на своите думи в новия си сборник с разкази – „Животът е тълковен речник“. В тези 23 минивселени Веселина Седларска сякаш наистина създава тълковен речник за живота – в цялата му пъстрота и противоречие. Речник, който може да се ползва за ориентир по кривите пътеки на житейските търсения тогава, когато хората са лоши, но човекът – добър.

Историите зад всяко прозорче на тази чудата и шарена къщичка на думите ще ви се сторят реални и нереални, далечни и познати, смешни и абсурдни. Ще се срещнете с Тилилу и Мона Белучи, с поп Станчо, Фори Ретрото и султана, който е измислил ол инклузива. В едно тефтерче ще ви чака мъдростта за живота; ще се включите в референдума за бозата; ще откриете скритото значение на мушкатата, които сближават хората.

Защото в тълковния речник на Веселина Седларска думите нямат точни значения. Те успокояват и предупреждават, подвеждат и преподреждат света, разширяват го и едновременно с това го доближават до човешката душа.

В „Животът е тълковен речник“ писателката не спестява нищо на читателите си – оставя ги да преминат през месомелачката на депресията, да се сблъскат с гръмотевиците на тъгата, които сцепват времето на „преди“ и „след“. Но упътвайки ги с финия си и майсторски разказвачески талант, Седларска никога не престава да им показва светлината. Да използва надеждата като мотор, който задвижва машината на живота. И да рисува света не такъв, какъвто го виждаме, а какъвто се надяваме, че ще стане.

Историите в тази книга с голяма душа тичат по струните на човешкото сърце и с всяка нова крачка отключват различни стаи – на щастието и на сълзите, на носталгията, съчувствието и онова удивление към чудото на живота, което само добрата литература може да предизвика у читателя.

„Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е.“