Пламен Монев за/против не/гаснещия стремеж към естетика
ноември - декември 2007
◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Пламен Монев харесва експресивните цветове и големите формати и в това отношение голямото Концертно студио на Радио Варна напълно отговаря на представата му за експониране на живопис.
И наистина, 12-те платна на художника стоят напълно самостойно в пространството на студиото, населявайки го с виталност и красота.
Красотата, според Пламен Монев, би трябвало да е крайната цел на всяко изкуство и затова той трудно понася агресията, която нерядко и немалко художници изливат в произведенията си. Ако възприемаш изобразителното изкуство като място за изхвърляне на болезнени амбиции или други лични комплекси, това е проблем на личността. Но ако едно цяло общество се чувства уютно насред гаснещия стремеж към естетика и посттоталитарната профанизация, то това биха били не просто тъжни констатации, а лоши предсказания за бъдещето на всички.
Оптимистът Пламен Монев рисува един напълно противоположен свят, който обича живота, умее да накара и другите да го обичат. Този свят манифестира любовта си към яркия колорит и извайва, с почти епикурейско удоволствие, многозвучните му нюанси. Детайлите идват не от дребнотемието, а от големите философски сюжети, които занимават открай време homo sapiens и поставят на изпитание неговите ментални и емоционални способности. Посланията си в този смисъл художникът залага още в наименованията на някои от творбите, като “Четири лунни стадия”, “Помпей”, ”Метеоритен дъжд”, “Звездопад”, “Млечният път”. В тях, както всъщност и във всички свои произведения, независимо от естествената смяна на почерка през годините на израстване, Пламен Монев рисува все едно и също - стремежа си да прозре отвъд зримото, да срещне там някъде не просто своето alter ego, а големия замисъл, концепцията за човека, вселенския код. Това е парадигмата, която задвижва въображението и четката на Пламен Монев. Със своята живопис той кани зрителя да се издигне до нивото, ако не на твореца, то поне на откривателя. И да се опита – също като него! - да живее живота като загадка, пълна с толкова неизвестни, различни, и добри, и зли – с всякакви неща. Между възможните два подхода към тях – конфронтация или консенсус, Пламен Монев избира консенсуса. Разбиран като радост от срещата с живота въобще. Не е ли това заразително?
Виолета Тончева
◊ АВТОРЪТ
Пламен Монев е роден на 21.12.1961 г. в Белослав, Варненско, завършва Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн "Академик Дечко Узунов" в Казанлък и Националната художествена академия в София при проф. Петър Михайлов със специалност живопис. Живее и работи във Варна.
Предпочитаните техники на Пламен Монев са живопис, графика, илюстрации. Участва в много национални изложби и биеналета в Канада, САЩ, Холандия, Франция, Полша, Югославия, Швейцария, Словения и разбира се, в България - София, Габрово и Варна.
Получава Наградата на World Fondation за представянето си на VII Международно биенале на графиката във Варна.