Последни новини

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи", бр. 6/2024

https://doi.org/10.58945/HINH3048 

Тема на броя: Ценностите. Класика и актуалност
Водеща броя: Силвия Борисова

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Етос и ценност

· Иво Минков – Етосът в развитието на историята
· Мирослава Христоскова – Концепцията за критика на Мишел Фуко
· Силвия Борисова – Ценности и личност: етапи на развитие в контекста на една процесуална аксиология
· Огнян Узунов, Милена Колома – Старозаветни и Новозаветни ценности – практическа реализация в съвременната ситуация. Урок по философия за IX клас

Антропология на ценността

· Милена Попчева – Възможности за интегриране на философията на ценностите в контекста на психотерапията
· Елица Димова – „Кронос“ като ум и „Афродита“ като душа в античната антропология. Съкрушената душа в съвременното общество

Право и ценност

· Николай Александров – Неопозитивизмът на Хърбърт Харт като опит за ревизия на модерните правни теории
· Стоян Ставру – Съдията: между бодлите на таралежа и фермите за „развъждане“ на право
· Здравко Ангелов – Понятие за „делинквентно“ дете

Ценности на гражданското общество

· Венелин Л. Стойчев – Структурни предизвикателства в България пред приложимостта на теорията за ценностните полярности на демокрацията

Нови книги

· Силвия Кръстева – Перспективите на живото знание – нова монография, посветена на проблемите на философското и гражданското образование

Брой 6/2024 на списание „Философски алтернативи“ – издание на Института по философия и социология при БАН – е тематично ориентиран около научните изследвания, представени на провелата се на 15 и 16 май 2024 г. Национална научна конференция „Ценностите. Класика и актуалност“, в съорганизаторство на Секция Култура, естетика, ценности“, ИФС – БАН и Катедра „Философски и политически науки“, ЮЗУ „Неофит Рилски“. Част от научноизследователските резултати са поместени по страниците на настоящата шеста книжка, като обединяват търсенията на философи, педагози, психолози, юристи и социолози по посока на комплексното отношение между ценност и етос, антропология на ценността, ценността в контекста на правото и на гражданското общество.

Първият блок разкрива онтологични, философско-процесуални и педагогико-методически връзки между ценността и нейните етически импликации:

Статията на Иво Минков Етосът в развитието на историята е посветена на фундаменталната генеративна положеност в мисленето и логоса на човешките ценности и етос, на доброто и добродетелите в хода и развитието на цивилизацията. Залог на изследването е „една нова нравствена парадигма, акцентираща върху ценностите и етоса като фактор в развитието на историята“, която „не замества логоса с етоса, а ги представя в синхрон, който олицетворява истинската, целокупна същност на човека, а оттам и на историята на цивилизациите и народите“ (с. 7) и следва да служи като обяснителен ключ към духа на настоящата човешка ситуация. Този ключ е подет в по-частна перспектива в Концепцията за критика на Мишел Фуко, където Мирослава Христоскова обосновава значението на критичното отношение във фукоянската онтология на настоящето и актуалното поле на опита. Връзката между Просвещение и критика се корени в своеобразния философски етос, който се състои в „постоянна критика на нашето историческо съществуване“ (с. 20) и представлява поле както на етоса като критична работа на мисълта върху себе си, така и на праксиса на свободата – на перспективата „за трансформиране на себе си и създаване на нови модалности на субективност“ (с. 14).

В статията си Ценности и личност: етапи на развитие в контекста на една процесуална аксиология Силвия Борисова, взимайки за отправна точка проблематизирането на дебата за ценностите и на разбирането за етапите на развитие на личността през последните два века, предлага процесуално-аксиологическа решетка за анализ на ценностите и тяхната роля в личностното развитие с приложимост в психологията, психотерапията, личностно-ориентираната педагогика и педагогика на творчеството.

Огнян Узунов и Милена Колома предлагат образователен модел за провеждане на интерактивен урок по философия за IX клас на тема Старозаветни и Новозаветни ценности – практическа реализация в съвременната ситуация. Моделът е насочен към изследване на такива ценности в Стария и Новия завет като справедливостта и любовта в контекста на личността и обществото (с. 37–38), към приложния характер на тези ценности и тяхната съотносимост към конкретни житейски ситуации.

Вторият блок е посветен на пресечни пунктове на философия и антропология на ценностите и психотерапията:

Милена Попчева изследва в практическа перспектива Възможности за интегриране на философията на ценностите в контекста на психотерапията, и по-специално възможностите активната работа с процесите на формиране на ценности – посредством очертана обща методология отвъд теоретичните рамки на психодинамичния метод – да се превърне в ключов елемент от психотерапията. Застъпена е тезата,  че ценностите в изведената методология се формират като резултат от два основни процеса: „1) отграничаването на пациента от настоящата му ситуация и нейното разпознаване като противна на неговите ценности и желанието за промяна, произтичащо от това; и 2) постепенното осъзнаване като ценност на най-важното в живота на пациента, около което той гради екзистенциалния си център, което дава посока на стремежите му и промените, които той предприема и отваря бъдещи възможности за неговото развитие“ (с. 44–45) – което ядро предлага нова и различна основа спрямо наличните психотерапевтични методи, включително тези, които работещите с ценности или с философска основа. Втората статия в блока – „Кронос“ като ум и „Афродита“ като душа в античната антропология. Съкрушената душа в съвременното общество от Елица Димова, коментира влиянието на питагорейците върху философско-антропологичната концепция за двойствената природа на човешкото същество, съчетаващо несъвместимите алтернативи на животното и божеството, на тялото и душата. Това влияние отваря съответно и бездната на въпроса, все по-актуален днес, за „съкрушената“ в така вменената разнородна и несъвършена човешка природа душа.

В третия блок са проследени три разновидни разклонения на отношението право – ценност:

Николай Александров представя в статията си Неопозитивизмът на Хърбърт Харт като опит за ревизия на модерните правни теории, опиращ се на  няколко основни принципа: разграничаване на право и морал; оразличаване на морални, естествени и позитивни права; обосноваване на емпиричната аргументация върху съществуването на правни явления само в система от правила. Съответно оттук държавната структура се извежда като система от юридически правила, обуславяща легитимността на  държавното принуждение: „Могат да се опознават само правните явления, но не и тяхното вътрешно съдържание, източниците и ценностите“ (с. 60).

Студията на Стоян Ставру Съдията: между бодлите на таралежа и фермите за „развъждане“ на право е посветена на ролята на съдията в процеса на правораздаване и търсене на справедливото решение при съдебен спор. Процесуалните роли на съдията и адвоката се представят през т. нар. „стратегия на таралежа“ и „стратегия на лисицата“: докато „съдията влиза в съдебната зала винаги като „един възможен правилен отговор“, тъй както таралежът се отличава с простотата на природата си и с яснотата на стратегията си, то лисицата си служи с хитрост и многообразие от подходи (с. 75). Ако постигането на една „естетика на справедливостта“ в съдебния процес е венец на търсенето на справедливо решение на казуса, тази елегантност на „най-доброто“ решение подир справедливостта обаче рискува подмяната на прилагане на правото като обективна гаранция на това решение с отиването в субективния произвол и непоследователност (с. 73). Същевременно ефектът от прекалено добрия съдия за постижимостта на справедливостта е другата крайност, при която „съвършеният прочит на закона превръща живите хора в статуи“ и „старанието се превръща във вина“ (с. 77) – още повече, че последната не е достояние на настъпващия на свой ред изкуствен интелект във всички сфери на живот, включително в правото. Съгласно Супио в съдебния процес се утвърждават социалните ценности и „правото и справедливостта следва да се съчетаят в името на хармонията в обществото (с. 74–75).

Понятие за „деликвентно дете“ Здравко Ангелов проблематизира и систематизира в социологическа перспектива, като за целта прави обзор на съществуващата в България нормативна рамка, както и на световната и българската научна литература по въпросите за детето и детството – относително нова изследователска област (с. 88), за да очертае относителните граници на понятието „делинквентно дете“ и да обоснове ценността на делинквентното дете като носител на права.

Четвъртият блок разглежда ценности на гражданското общество. В него студията на Венелин Л. Стойчев Структурни предизвикателства в България пред приложимостта на теорията за ценностните полярности на демокрацията представя резултатите от пилотно емпирично изследване, в което у нас се апробира подходът на Уилям Бене за управление на пет полярни двойки демократични ценности (свобода и (легитимна) власт, справедливост и (съдебна) процедура, разнообразие и равенство, човешки права и отговорност към общността, участие и представителство) на ниво организации – средни училища, нестопански организации и фирми в сектора на дигиталните услуги. Резултатите разкриват значителни дефицити на въведени демократични практики, като участниците изразяват стремеж към демократизация на вътрешноорганизационния живот (с. 108), но същевременно и резерви към ефективността и ефикасността на демократичните подходи при управлението на техните организации (с. 103). Заключението от пилотното проучване в български контекст е, че „не толкова „осъзнатото управление на ценностите“, а овластяването на участниците, конкурентната среда и системата за взаимен контрол и властови баланс са предпоставки за демократизация на изследваните у нас типологично различни организации“ (с. 95).

Рубриката за нови книги включва Перспективите на живото знание – нова монография, посветена на проблемите на философското и гражданското образование – рецензия от Силвия Кръстева за колективната монография „Процесуален подход в образованието. Развиване на ключови компетентности чрез философия и гражданско образование. Теория и практика“ (В. Петров, В. Качакова, С. Борисова, Л. Георгиева, М. Иванов, П. Климентова, Р. Минина, Е. Варджийска, А. Върбанова, 2024, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“).

Автор: доц. д-р Силвия Борисова