Последни новини

С бурни аплодисменти и възгласи „Браво!“ завърши концертът, с който бе открито тазгодишното 23-то издание на Европейския музикален фестивал в София. Организиран по традиция от „Cantus Firmus“, със съдействието на Столичната община и Министерството на културата, този път встъпителният му акцент бе първото у нас гостуване на Симфоничния оркестър на Принстънския университет от САЩ, под палката на Майкъл Прат и със специалното участие на Младежката хорова капела към НМУ „Любомир Пипков“, с диригент Славил Димитров.

В програмата на концерта непосредствено се открои премиерното за България изпълнение на романтичната Балада за оркестър в ла минор, оп. 33 от Самюъл Колридж-Тейлър. Лондончанин по рождение, непознатият у нас автор с англо-африкански корени, по препоръка на именития композитор и диригент Едуард Елгар представя за пръв път творбата си през 1898 на най-стария в света „Фестивал на три хора“ в Глоучестър, който е с над 300-годишна история към днешна дата. Така от премиерата й и до днес, заради завладяващите колоритни теми на контрастните си части, Баладата е сред особено харесваните концертни пиеси както от изпълнителите, така и от публиката.  

А началото на вечерта спонтанно отключи възторжените аплаузи на залата – от интерпретацията на вихрените, изключително популярни „Половецки танци“ от операта „Княз Игор“ на големия учен и известен руски композитор Александър Бородин. Самото им изпълнение, нямаше как да не прозвучи като символичен контрапункт на безчинстващата медийна „кенсъл“ култура – избуяла вследствие на войната в Украйна, чиито подбуди реално са чисто политически и нямат нищо общо с изкуството.

Асоциативният паралел и с преминалите при изключителен успех два български гастрола в Северна Македония тези дни – на великолепното ни сопрано Александрина Пендачанска и на Софийската филхармония, недвусмислено подкрепя убеждението, че именно музикантите и музиката са сред най-добрите посланици на разбирателството и толерантността между хората, навсякъде по света. И при повече добра воля и разум, политиката и политиците могат да следват тези невидими, но силно осезаеми нишки на единение дори между привидно далечни култури, които подобен тип събития създават.

Космическа хармония, мощ и красота, които без думи подчертават незначителността и на най-сериозните ни земни проблеми, излъчва всяка от седемте части на популярната Оркестрова сюита „Планетите“, оп. 32 от английския композитор Густав Холст – от началната и силно драматична „Марс, носителят на война“, през романтичната „Венера, носителката на мир“, до финалната „Мистичният Нептун“.  А включването на изпълнителите от Младежката хорова капела към НМУ „Любомир Пипков“ в тази част – от коридор на партера през полуотворена врата, определено подсили търсения от композитора финален ефект на внушителна космична мистериозност.

Вероятно не е случайно и неизменното присъствие на тази сюита в програмата на минитурнето на университетските симфоници от Принстън в Югоизточна Европа: през Белград до Будапеща, след София. „Планетите“ е сравнително рядко изпълнявана творба в Зала „България“ – архивите на Софийската филхармония разкриват, че от 1946 г., откогато датира представянето ѝ в Народния театър „Иван Вазов“, под палката на легендарния Саша Попов, досега тя е звучала по-малко от десет пъти, но винаги със забележителни диригенти: Емил Табаков, Мартин Пантелеев и Максим Ешкенази.

Деветото изпълнение на сюитата бе представено от принстънските симфоници и Маестро Майкъл Прат, който е посветил кариерата си на престижното учебно заведение. Осигуреното по негова инициатива партньорство с Кралския музикален колеж в Лондон, предоставя възможност на талантливи студенти да се обучават на Острова. Заслуга на великолепния диригент е и създаването на ансамбъла „Ричардсън Чембър Плейърс“, в който най-големите дарования получават изяви, съвместно с преподавателите си.

„Щастливец съм!“ – искрено сподели след концерта Маестро Прат. А в отговор на въпроса ми „Защо?“, с усмивка поясни: „Цял живот да работя това, което обичам, а Принстън да ми плаща – е невероятно, нали!?“. В тона и настроението, с които приемаше поздравленията на възторжените зрители пролича и нескрито задоволство от представянето на поредните му 19-23–годишни възпитаници, които, нарамили своите инструменти, преминаваха един след друг към изхода и почтително кимаха на своя Маестро.     

Енергията на младостта – несравнима с нищо друго, действително е очарователна, завладяваща. Дори когато става дума, както в случая, за недокрай формирани за сцената музиканти, от считания за един от най-добрите университетски симфонични оркестри на САЩ. Създаден през 1896 г. от професионални изпълнители и сведен едва до 30-ина студенти от Музикалната академия в средата на миналия век, оркестърът преживява същинско възраждане откакто негов ръководител е Майкъл Прат. Годината на постъпването му начело на състава е 1977, а през 1984 г. дотогавашният „дом“ на състава – обикновена студентска аудитория, е трансформиран в напълно професионална концертна зала.

Постоянно ангажираните музиканти в оркестъра – над 100 на брой (по време на изпълнението в София на сцената бяха около 95), преминават безкомпромисна селекция, преди да станат част от него. Някои от тях, като валдхорнистът Бенджамин Еделсон и един от челистите непринудено споделиха, че увлечението им по оркестровото музициране е на път окончателно да ги превърне в професионални оркестранти, след завършването на Принстън. Но дори да поемат по други житейски пътеки, създадената по инициатива на Маестро Прат още през 1990 г. Сертификатна изпълнителска програма на Музикалния отдел при университета, продължава да поддържа линията за подкрепа на младите таланти. Което – от своя страна, води до засилен интерес за обучение именно в Принстън и поддържа постоянно високото ниво на оркестъра.

Без претенции за съвършенство или за изявена виртуозност, но с подчертана дисциплина и пълна отдаденост, членовете на състава постигат желаната от диригента звучност във всяка изпълнявана творба. Пуританите, за които прецизността на всеки възпроизведен звук е на първо място, със сигурност биха отбелязали и известни неточности в изпълненията на младите музиканти. И това е напълно обяснимо – предвид недостатъчния им сценичен опит, но по никакъв начин не влияе на усещането за всеобщо изпълнителско въодушевление и оркестров баланс, които преобладават и които остават в съзнанието на благодарната публика. В очакване сме на следваща среща с младите симфоници от Принстън – може би в друг, обновен състав, но с не по-малка изпълнителска отдаденост и вдъхновение!

Какво предлага програмата на тазгодишното, 23-то издание, на Европейския музикален фестивал:  https://cantusfirmusbg.com/5667/ 

Снимки: Василка Балевска

              Princeton University Orchestra