Интервю

Започват „Мартенските музикални дни“

От 16 март до 2 април Русе отново ще се превърне в музикалната столица на България

Огнян Стамболиев разговаря с Ива Чавдарова

– Уважаема Ива Чавдарова, тези дни започва (16 март) най-авторитетният форум на голямата музика у нас, 62. издание на фестивала „Мартенски музикални дни“. През 2023 г. отбелязваме 100-годишнината от рождението на неговия създател, градителя на музикален Русе и музикална България, маестро Илия Темков (1923–2002 ). Тук ще припомня, че идеята за фестивала идва от великия Саша Попов (1889–1976), бащата на българската симфонична култура, роден в дунавската ни столица…

Да, наистина, това е вече една над 60-годишна, забележителна история на фестивала, който е първият по рода си мащабен международен фестивален форум с фокус върху симфоничната и кантатно-ораториална музика в България. Такава е първоначалната концепция на първосъздателите Илия Темков и Саша Попов, отстоявана години наред, благодарение на което Русенският международен фестивал от десетилетия  е престижна витрина на българската музикална култура. Смея да твърдя това и досега, макар, че времето наложи други стандарти и подходи. Помня 70-те и особено 80-те години – един нов етап от историята на фестивала. Лично за мен в този период започва истинското разгръщане на фестивала в структурно, репертоарно, а и в чисто географско отношение.

Видимо е по това време интензивното насищане на програмите с големи оркестрови гастроли от Съветския съюз, Полша, Източна Германия, Чехия, Унгария, Румъния, Австрия и много други. Сред лицата на фестивала тогава се срещат и такива знаменити музиканти като Рудолф Баршай, Ондрей Ленард, Дьорд Лехел, Карол Стрия. Същият този период е белязан и от серия български и световни премиери, голяма част от които осъществени от Русенската филхармония. Много може тук да се говори за изключителната роля и на маестро Алипи Найденов като главен диригент на филхармонията по това време – известен с невероятните си репертоарнинаходки и български премиери, сред които изпълнението на Кантатата „Иван Грозни“ от Прокофиев, Серенадата на Бърнстeйн за цигулка, струнни и ударни с големия Георги Бадев, 5-та симфония на Гия Канчели, все сериозни и силни заглавия, които носеха висока добавена стойност за развитието на фестивала. Но, 90-години на 20. век обаче отвориха още по-категорично фестивала към Европа и света. 

 Тогава Вие започнахте да работите упорито и всетдайно за този елитен музикален форум на голямата музика, може би най- сериозния  у нас…

– Когато поех грижата за Мартенските музикални дни, наследих и 30-годишната му история, към която изпитвам и до ден днешен огромен респект. Така открихме възможността, без да компрометираме качеството на фестивала, и без да подценяваме важността  на мащабните жанрове, да експериментираме интензивно с мобилни ансамблови решения, с разнообразни и елитни европейски камерни състави и артисти – практика, която поддържаме и до сега и благодарение на която за всичките тези години от 1992 насам фестивалът успя да добави в новата си артистична история истинска колекция от български дебюти на голяма част от световноизвестните струнни квартети и барокови ансамбли, както и редица гастроли на  водещи днес европейски инструментални ансамбли за съвременна музика.

Измислихте една интересна форма – „ансамбловите проекти“…

Ансамбловите проекти – наричам ги „ансамблови игри“, придават не само очарование и усещане за близост с артистите, а и поради интимната сетивност на камерното музициране разчупват и спасяват от рутинност логиката на фестивалните събития. Но ако говорим за предизвикателства, може би най-големите творчески и изпълнителски акценти в програмите на фестивала са премиерите на нова музика. Не мога да не откроя в дългата серия от премиери Концерта за цигулка от Албан Берг в паметното и историческо бих казала изпълнение на Георги Бадев през 2002 г.

– Какви ще бъдат фестивалните премиери?

В серията от фестивални премиери се нареждат още световната премиера на Концертът за оркестър на Емил Табаков – специална поръчка за 35 годишнина на фестивала, премиерите на неговите 9-та и 10-та симфонии, както и световната премиера на Симфония №4 „Нирвана“ на Васил Казанджиев и част от последните му струнни квартети. Специално внимание заслужава и световната премиера на атрактивната мадригална комедия „Омагьосаният“ на Божидар Спасов, както и първата българска регистрация на знаменития Концерт за виола и оркестър от Алфред Шнитке.

– Вече 12 години фестивалът ни радва с един прекрасен продукт– Русенският фестивален оркестър… Годината беше 2010, а поводът 50-годишнината от основаването на фестивала и 50-годишнината от основаването на Националното училище по изкуствата в Русе, бившето Музикално училище. Това беше идея, която обсъждахме в продължение на години не само с директора на училището Мария Дуканова, а и с Маестро Емил Табаков – един от именитите възпитаници на училището. Днес Фестивалният оркестър на Маестро Табаков е вече факт, проект, който привлича в Русе десетки първокласни български музиканти от цял свят, болшинството от които възпитаници на Русенското музикално училище.

Да започнем с най-важните данни за тазгодишното здание. Броят на концертите, на музикантите, на премиерните изпълнения….

– Предстоящото издание на фестивала предлага общо 27 събития, балансирано представени от 7 оркестрови програми, 11 ансамблови програми, 2 оперни спектакъла, 1 хоров концерт и 7 съпътстващи събития, в т.ч. изложби, визуално-музикален пърформанс и представяне на книгата на Лазар Николов „Разказ за преживяното“. Фестивалният ритъм е изключително интензивен, като предлага огромно разнообразие от различни жанрови и репертоарни проекти 

Кои са акцентите и годишнините?

Част от програмата е доминирана от автори като Брамс, Рахманинов, Прокофиев, Лютославски, Бърнстейн, чиито годишнини се честват широко по фестивалните и концертни сцени по света. Репертоарното ветрило на фестивала е доста пъстро и практически обхваща един изключително богат времеви диапазон от автори и творби, част от които са абсолютни премиери за фестивала и за България. Самото откриване на фестивала е със световната премиера на музиката към балета „Калиопа“ на Емил Табаков с Оркестъра на Държавна опера, Русе под диригентството на автора.

В Русе на 20 март може да се чуе и фестивалната премиера на Концерта за ударни инструменти и оркестър на О. Кружент, в изпълнение на неустоимата Виви Василева и Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Марк Кадин. Фестивална премиера ни очаква и в концерта на Струнен квартет „Фрош“ с първото фестивално изпълнение на Деветия струнен квартет на Васил Казанджиев.

 Тази година оперните премиери са две, при това на български заглавия: „Лето 893“ на класика на българската опера Парашкев Хаджиев, чиято първа у нас постановка беше реализирана с много голям успех именно в Русе за фестивала през 1973 / тогава работих като драматург в Операта/и втората – „Чичовци“ на Лазар Николов, създадена по същото време и предложа от автора за реазация в Русе, но спряна от цензурата у нас…

С голямо нетърпение фестивалната публика в Русе очаква двете премиери на: „Лето 893“ от П. Хаджиев на Русенската опера (дир. Вл. Бошнаков“, реж. Пл. Бейков) и нашумялата през изминалия постановка на Пловдивската опера „Чичовци“ , която ще има своята втора премиера в Русе под диригентството на П. Балев (реж. Ел. Стоянова и муз. ръководител Др. Йосифов).

С нетърпение очакваме и фестивалната премиера на прочутата композиция на А. Шнитке в програмата на Русенския фестивален оркестър и Маестро Емил Табаков –  с „Гогол“, сюитата от Алфред Шнитке.

Изцяло премиерна програма ни очаква и на 19 март, в т.н. американски концерт на известния немски пианист Кай Шумахер в партньорство с талантливата цигуларка Яна Готхайл в една специално селектирана програма от американски автори под наслов „Trans Atlantik“ и музика в широкия диапазон от Гершуин до Ф. Глас.  

– В „Мартенските дни“ има постоянни участници и състави и винаги откривате за нас и нови?

– Дебютите, заедно с премиерите, са може би най-вълнуващата и притегателна част от програмата на фестивала, която тази година включва 6 концерта с дебютиращи на фестивалната сцена в България артисти и ансамбли, сред които такива знаменити артисти като световноизвестния струнен квартет „Èbѐne“ (Ибен), ангелогласният английски вокален ансамбъл „The Queen’s Six“, уникалният румънски виолончелов ансамбъл от 16 чели „Violoncellissimo“, прекрасната Брамсова програма на силно надарените млади и широко известни европейски музиканти – Леонард Елшенбройх и украинецът Алексей Гринюк. Тук не мога да не отбележа фестивалния дебют и на световноизвестния български баритон Кирил Манолов – един от любимците на Рикардо Мути, в една вълнуваща песенна вечер с прекрасната Боряна Ламбрева и песни от Рахманинов и Владигеров.

– Имаше ли големи трудности при съставянето на програмата, предвид пандемията, война, глобалната криза и най- вече пределно ограничения бюджет? В Северната ни съседка се прави подобен фестивал, но бюджетът е десетки пъти по-голям. Там и бюджетът за култура е пет пъти по- голям от нашия – 0,4 срещу 2 процента…

– Ресурсите са наистина лимитирани, но и времето е доста сложно. По-важното е, че имаме в лицето на Министерството на културата много сериозен партньор. Важно е също, че фестивалът, респективно Общината има изградени трайни контакти и взаимодействие с фирми, банки и други представители на бизнеса, които са особено важни не само за финансирането на фестивала, но и за широката социална и икономическа база, на която фестивалът се развива през последните години. Ползотворно партньорство поддържаме от години и с Държавна опера – Русе, НУИ „Проф. В. Стоянов“, Русенската художествена галерия, ОП Русе Арт. А основни медийни партньори на фестивала са БНР, което записва всички концерти от фестивалната програма и излъчва директно редица от фестивалните продукции. Важни медийни партньори са също и БТА, Радио Русе, РТВЦ – Русе, TV1, Live7 TV

– През последните 30 години младата публика у нас чувствително намаля, по ред причини. В тази програма какво предвиждате за нея?

– Опитваме се да привличаме младите хора с т.н. кросоувър проекти. Изключително продуктивна и привлекателна за младежката аудитория беше преди години серията „Мартенски музикални дин Джуниър“, в рамките на която тази година предлагаме 3 от най-подходящите за младите хора концертни продукции.

 – Както вече споменахте, преди години фестивалът беше замислен главно като форум на симфоничната и кантатно-ораториалната музика.  Сега вече идват и камерни състави от световна класа. Лично аз, като слушател, ви благодаря за паметните гастроли на квартета „Модилиани“ и триото „Вандерер“ от Париж, с музиката на Шуберт. Предполагам, че за гастролите на прочути наши и световни музиканти и състави, цените ще бъдат нормални, достъпни, не както се случи наскоро в Народния театър?

– Прилагаме в това отношение една съвсем умерена ценова политика, за да можем да привлечем публиката, да споделим програмата с максимално широка аудитория. Цените на билетите се движат между 6 и 20 лв. за отделните концерти, като се прилага и една изключително гъвкава политика, свързана с намаления при закупуване на определено количество билети. Да, далече сме от т.н. случай „Джон Малкович“. 

– Желая ви успех. В наше време е твърде трудно да се прави фестивал на това ниво, при това с толкова ограничен бюджет. Нашата държава все още не се грижи за сериозната култура, и в частност, за голямата музика, както е в останалите страни на ЕС.  Освен, че го правите сама, без специален екип, както е навсякъде у нас и по света.  Поехте щафетата от предните директори Михаил Кътев и Силви Стамболиев и го водите така успешно в тези трудни времена. Затова и „Мартенските дни“ на Русе са международно признати!

Автор:
Огнян Стамболиев
Публикация:
13.03.2023 г. 15:49
Посетено:
497
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/36556-zapochvat-martenskite-muzikalni-dni