Последни новини

По света има много читателски клубове. Някои концептуално профилирани, игриво ексцентрични или екзотични, радикално „фенски“, други – по-класически, „по-революционно“ младежки или „по-пенсионерски“ хипнотизирани от популярните, общоразпространени клишета. Така например в Аржентина от доста години насам всяка седмица се събира обществото на най-крайните и заклети почитатели на Марсел Пруст. Във въпросния (буквално) читателски клуб участниците просто четат на глас дългата поредица от томове на „По следите на изгубеното време“ (общо около 3500 страници). Когато я завършат, започват отначало, превръщайки литературата в нещо като медитативен, сакрален или защо не – терапевтичен ритуал за посветените в нейните лабиринти и мистерии. В Европа пък традиционно са на мода читателските клубове за социални групи, които имат предполагаемо по-затруднен/директен достъп до експертно или академично знание, особено в областта на изкуствата –  примерно работници, държавни или фирмени служители, учащи се и т.н. Тяхна обичайна практика е да се канят лектори, които да представят определени образци от световната или локална литературна сцена, като нерядко подобни „културно-масови“ презентации са и идеологически натоварени – с (пост)марксизъм, постмодерно еклектичен антиглобализъм, с обществено-политическите разкази за миналото и съвременността на „новите десни“ и „новите леви“, и на кой ли още не.  Разбира се най-повсеместно разпространените читателски клубове са тези от най-общоприетия вид – участниците се събират веднъж на седмица или месец и обсъждат дадена книга или творчеството на някой писател, или в съвсем свободен дискурс и „поток на съзнанието“ говорят за прочетеното от тях през времето, през което не са се виждали.

Каква е ситуацията у нас? Със стремителното развитие на интернет и социалните мрежи, както и вследствие на до болка познатата ни пандемична обстановка и изолация, „офлайн“ читателските клубове, предлагащи на своите членове и външни посетители регулярни сбирки на живо, сякаш изгубиха важни позиции и влияние. Само допреди няколко години в София повече или по-малко редовно функционираха подобни неформални структури от най-разнообразен тип и калибър, но един бегъл поглед към виртуалните следи на хипотетичното им настоящо присъствие „на картата“ ни кара най-малкото да поставим под съмнение актуалната им активност. Някои от по-популярните сходни инициативи от рода на „Greenwich Book Club“ и „Отвъд кориците” традиционно имат/имаха своята аудитория, но като че ли епидемията от Covid-19 катализира тяхното „затихване“, а друг от по-знаковите читателски клубове - „Орбита” в момента е изцяло виртуален и насочен към обсъждането на книги преимуществено в рамките на интернет.

На този фон с редовната си ежемесечна дейност (с изключение на лятната академична ваканция), буквално плувайки срещу течението, Читателският клуб на НБУ навърши пет години. Първата му сбирка е през ноември 2017 г. и е посветена на романа на носителя на Нобелова награда Казуо Ишигуро – „Остатъкът от деня“. Създаден по идея на директора на Центъра за книгата към Нов български университет Надя Терзиева и понастоящем воден от ректора на висшето училище проф. Пламен Дойнов, д.н., доц. д-р Морис Фадел - ръководител на департамент „Нова българистика“ и преподаващия в същия - доц. д-р Йордан Ефтимов, Читателският клуб не само оцеля в сложната обстановка, свързана с какви ли не кризи и извънредни ситуации през последните години, но и създаде свое характерно лице, както и собствена вярна, постоянна и активно участваща в срещите му, публика, която с удоволствие и нестихващ интерес прие присърце дейността и каузата му. От самото му начало до наши дни в работата му (организирана и провеждана в непрекъснато тясно сътрудничество и с Библиотеката на НБУ) вземат участие много и различни хора. Университетски преподаватели и служители, студенти, поети, писатели, преводачи, издатели или просто „външни“ посетители, проявили пристрастие и любопитство към определени важни и любими за тях книги, всяка последна сряда на месеца продължават да идват от 16:30 часа в Книжарницата на висшето училище, където традиционно се случват клубните сбирки. Успоредно с това поне няколко седмици преди конкретното им провеждане ексклузивно авторско ревю за актуално предстоящото за разглеждане литературно заглавие се публикува на сайта на Читателския клуб на НБУ. Същевременно там могат лесно да се открият и пълни записи на неговите срещи, за които в реално време (като поклон и към интернет аудиторията) е осигурен стрийминг на живо.

Ако цитираме един от бащите на проекта поетът Йордан Ефтимов - става дума за „първия в съвременна България университетски Читателски клуб“. А, както вече споменахме, в момента не бихме се учудили и да е единствен. „Университетски читателски клуб“ обаче далеч не означава, че за разглежданите книги се говори (само или основно) теоретично, литературоведски, академично. Точно обратното – всеки от присъстващите има възможност напълно свободно да изкаже личното си мнение на „читател и човек“, ако е провокиран да го направи. В клуба се поощряват споровете, острия дискусионен дух, сблъсъка на разнородни и често пъти полярни тези по отношение на даден роман или друг вид прозаично произведение. Когато прехвърчат искри е най-интересно, а книгите на световни и български писатели нерядко са поредният повод да видим (въпреки или може би тъкмо заради любовта ни към литературата) колко сме различни – като вкусове, предпочитания, нагласи към писането, думите и света.

Като споменахме книги – водещите и организаторите на Читателския клуб на НБУ се грижат и за това те да „гастролират“ на неговите сбирки в цялата си безкрайна авторска и жанрова пъстрота и неизбродимо разнообразие. През годините са били разглеждани както заглавия от типа на: „Страх и омраза в Лас Вегас“ на Хънтър Томпсън, „Стив Джобс“ на Уолтър Айзъксън и „Liverpool, моят дом“ на Кени Далглиш, така и произведения на световноизвестни и признати за класици (някои от тях – живи) писатели – Джеръм Дейвид Селинджър, Джон Стайнбек, Кърт Вонегът, Чарлс Буковски, Борис Виан, Милан Кундера, Макс Фриш, Филип Рот, Томас Бернхард, Мишел Уелбек, Харуки Мураками и много други. Или с други думи клубът не се страхува да дискутира различното, неординарното, граничното писане в „рисковите зони“ отвъд предписанията и „сигнатуризациите“ на общоприетото, между „високото“ и „ниското“ – от гонзо журналистиката до футболната мемоаристика. В тази връзка някои от най-вълнуващите му и отправящи предизвикателства към конвенционалните читателски нагласи срещи са по повод на трудни за формални класификации книги на (канонизирани от широката публика като) жанрови писатели, които обаче по всякакъв начин се опитват да излязат от налаганите и клиширани представи за себе си, предлагайки на почитателите си сериозни (и често пъти хибридни) литературни образци, отличаващи се с майсторски почерк, фин психологизъм и мрачна харизма. Става дума, например, за романите: „Къщата край канала“ на Жорж Сименон, „Талантливият мистър Рипли“ на Патриша Хайсмит и „Кръстникът“ на Марио Пузо.

През годините клубът не остава равнодушен и към „женското“ писане, посвещавайки сбирки на знакови имена като Вирджиния Улф и Маргьорит Дюрас. Безспорен интерес предизвикват и дискусиите за книги в присъствието на техните преводачи като обсъждането на романа на „Портокал с часовников механизъм“ от Антъни Бърджес, представен от Мариана Мелнишка, дългогодишен преподавател в НБУ, която говори за тежките, но неимоверно сладки творчески (или направо „съавторски“) усилия по отношение на „невъзможното“ на пръв поглед всеобхватно „пре-създаване“ (на български) на неподражаемия език на британския писател. Родните автори – както от „канона“, така и от съвременността също определено не са забравени. Тъкмо напротив – всяка година организаторите на инициативата се стремят да провокират участниците в нея към нови, нестандартни и алтернативни прочити на поне няколко български заглавия. Досега Читателският клуб е ставал арена на разнопосочни интерпретации и понякога ожесточени спорове за произведения на писатели като Димитър Димов, Георги Марков, Борис Априлов, Алек Попов, Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова...

Ако се върнем в настоящия момент, до лятото предстои да бъдат дискутирани култови и любими на мнозина автори и книги: „Морякът, комуто морето обърна гръб“ на Юкио Мишима, „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Фермата на животните“ на Джордж Оруел. Плувайки срещу течението, настоявайки на регулярния пълнокръвен „аналогов“ контакт между обичащите литературата за сметка на анонимните и отчуждени дигитални интеракции в сайтове, портали, форуми и социални мрежи за обсъждане на поезия и проза, вероятно „противно на всякаква логика“, благодарение на упоритостта на своите участници и създатели, Читателският клуб на НБУ навлиза в шестата си годишнина. В днешно време двубоят между виртуалното и реалното, живо общуване между четящите хора наподобява този на Давид и Голиат, но всички знаем, кой накрая побеждава.

____________________

Снимки: Ексклузивна среща на членовете на Читателския клуб на НБУ с писателя Алек Попов; Фотограф: Косьо Хаджигенчев.