Последни новини

◊ ИЗЛОЖБАТА

Арт Галерия Le Papillon
представя

Васил Василев / Vassil Vassilev

“Вдъхновено“/ "Inspired" 

изложба живопис
от 10 до 31 октомври 2024

 "Любовта и добротата никога не са напразни, защото те благославят този, който ги получава и онзи, който ги дава."                                
Барбара де Анджелис

С удоволствие Арт Галерия "Le Papillon" представя живописните платна на художника Васил Василев. Автор с разпознаваем почерк и силно присъствие в изложбения календар на град Варна, чието творчество се превърна в неизменна част и от постоянната експозиция на галерията.  От 10-ти до 31-ви октомври 2024 г за първи път пространството на Арт Галерия "Папийон" ще бъде „Вдъхновено“ от тематичната самостоятелна изложба, представяща най-новите творби на автора.

Изградил своя неподражаем стил в света на духовните търсения, художникът намира вдъхновение в изконната и може би най-голяма добродетел – Любовта: любовта към ближния, любовта към Господ, любовта между мъжа и жената, любовта към нас самите.

Характерен за автора е сложния пластичен изказ, а присъствието на божественото се усеща не само в емблематичните му библейските сюжети. Художникът улавя подсъзнателните ни представи за един духовен свят, рисува виденията за светци и ангели в оня изминал, но сякаш останал у нас вековен живот. Духовността е основната линия, преминаваща през плътната му живопис. Пътят към духовността, смирението и познанието е бавен и дълъг. Така и процесът по изграждането на образите и композициите в неговите творби преминава през няколко месечна работа. Според Васил Василев „завършването на една картина изисква дълго търсене и търпеливост, докато намериш пътека, която да стане път“.

Със завидни познания в сферата на изкуството и нестихващ интерес към нови търсения, понякога конкретен образ оставил своя отпечатък в съзнанието на автора може да е „вдъхновено“ начало на цикъл живописни платна. Такива са разнообразните „извори“ в творчеството на Васил Василев, вдъхновени от едноименната картина на френския представител на неокласицизма Енгър. За Васил Василев изворът е метафора, разглеждана в много посоки - сътворението и началото на всичко земно и духовно, източник на вътрешно богатство и чистота. Най-силният носител на символиката на „извора“ е жената, олицетворяваща всичко плътско и духовно, невинност и грях, майка, любима, блудница. Жената заема специално място в творчеството на художника – лишен от конкретика и детайлност, женският образ е по-скоро силно емоционално присъствие. Дори в композицията с голо момиче, наречена от автора „Извор, който е у дома си или позира на художник“, акцентът не е във въздействието на мимолетната красота, а се усеща чистото преклонение пред женската природа. Темата за „Христос и Блудницата“, проследена в цикъл от три картини, макар и библейска звучи толкова актуално и днес, когато добро и зло, редно и нередно са категории без ясни очертания. Опирайки се на християнските добродетели и постулатите за прошка и разкаяние, живописните разкази предават послание, че всеки има право на втори шанс и възможност да преоткрива добротата в себе си.

Наред с разпознаваемите сюжети, платната на Васил Василев се отличават и със силно характерен колорит и цветови комбинации: яркото неаполитанско жълто, разложено до полутонове грее на фона на плътни сиви нюанси, придаващи спокойствие и баланс. Мастилената плътност и дълбочина на кобалтовото синьото почти винаги е съчетана със специфично искрящо смарагдово зелено, допълващи се по нестандартен начин и създаващи интензивни вибрации. С голямо майсторство и лекота авторът борави със светлината, насочена, търсена и създадена – искряща свещичка в ръката; почти трептящ и пулсиращ ореол около главата на светец, показващ връзката с божественото; светлина в небето, подобна на божествен знак.

Живописта на Васил Василев не се побира в норми. Особено показателен е факта, че той е сред основателите на Свободната зона за изкуство „Вулкан“ от началото на 80-те години във Варна. Заедно с Ванко Урумов, Стоян Цанев, Милко Божков, Александър Капричев, Стоимен Стоилов и други превърнали се в знакови за съвременното изкуство художници, създават арт колонията, която е метафора за свободно от догми изкуство и културна идентичност в България.

Акад. Владимир Зарев определя света на Васил Василев като „въображаем, надвеществен, и изтръгнат от унеса на  ежедневието. Призвание и вътрешен копнеж на всеки истински творец е да създаде свой познаваем, но неповторимо личен свят. Колкото по-значим е този творец, толкова неговият свят е по-величествен и самобитен, по-неизчерпаем и недостижимо единствен. Така всеки истински художник е неоспорим еретик, който доизмисля и досътворява видимия, Божествения свят, а също доизмисля и досътворява човека. Безкрайността на човека. В някакъв смисъл той допълва действителността със собствените си представи, размисли и преживявания, породени от нея и наистина разширява съществуващото, като го натоварва със смисли, като определя за съдбовни не толкова самите факти и събития, а техните сенки и значения. Допълва действителността като донякъде я скрива. Васил Василев не рисува това, което се вижда, а се опитва да надникне отвъд него. Картините му приличат на словесни метафори, те съдържат в себе си конкретния разказ, но най-вече неговата драма, конфликтите му, загатнатите в него прозрения. Образите ги има и ги няма, те се губят в омарата, в тънката тъга на припомнянето, но и в тъгата на забравата.“

Изкуствоведът Румен Серафимов пише за творчеството му: „В основата е склонността на темперамента му към живописния език, към този начин на изразяване, който приема цвета като изначално и единствено средство за  изграждане на формата и пространството. Василев има рядко срещано усещане за цвят, за сложни и изтънчени хармонии. Чистата живопис с безкрайните ѝ хроматични възможности, сетивно въздействие и свободна артистична игра пренасят художническото му преживяване в най-висока степен в „зоната на чувствеността”. Защото той притежава силно чувствена природа. Със своята много сетивна природност и с някакво свръхинтуитивно чувство Васил Василев успява с необикновена лекота да смеси земното и небесното и да ги превърне накрая в одухотворена и покоряваща живописна материя. Това е неговата чудесна артистична алхимия, от която се появяват все по-изразителни и прекрасни творби. Хубавото е, че Васил Василев продължава с някаква младежка жизненост да се радва на света въпреки всичко тревожно, което става в него, и  да въплътява тази радост и виталност  в своето изкуство.“

Експозицията може да бъде видяна от 10-ти до 31-ви октомври 2024 г. в изложбената зала на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и да бъде разгледана на сайта artpapillon.com или fb: Le Papillon Art Gallery.

◊ БИОГРАФИЧНА СПРАВКА

Васил Василев е роден през 1957 г. в село Змейно. Завършва специалност "Живопис" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий"  през 1982. Работи главно живопис, но също така графика и скулптура. От 2001 е Член е на Международния фонд на московските художници. Самостоятелните му изяви датират от 1984 година с изложби в България, Хайделберг, Москва, Холандия. Има многобройни участия в колективни изложби в  Европа, Канада, Маастрихт, Любляна и Битоля. Над десет са участията му в Международното биенале на графиката във Варна. Негови творбите са притежание на Националната художествена галерия – София, Градската галерия – Варна, Градската галерия – Бургас, Пушкинския музей в Москва, както и на частни колекции в България, Русия, САЩ, Испания, Норвегия, Италия, Холандия, Швейцария, Франция. Негова картина е в колекцията на  Вим Вендерс. Живее и работи във Варна.

Носител е на Награда „Варна“ за 2015 година за налагането на високи художествени стойности в съвременната българска живопис.