Последни новини

КОМЕНТАР НА ДИМИТЪР АНАКИЕВ

Когато нарекохме първия национален конкурс за танка поезия „Черешовите води на българската танка“, намерението ни беше да подчертаем рядката метафоричност на фразата „черешови води“, която съдържа цели три образа: наводнение, черешов цвят и топене на лед по реките.

Малко са езиците, които предлагат на поетите си толкова пищни метафори.

Богатството на българския език е наистина омагьосващо и свидетелства за култура, която сякаш е създадена за танка и хайку поезията, като и двете са базирани на метафора.

Броят на поетите, които се отзоваха на конкурса със свои творби, надмина очакванията ни – метафората „черешова вода” е реалността на българската танка. Когато миналия септември поканихме българските „каджини“ (танка поети) да изпратят свои творби за антологията на българска танка, 25 поети се отзоваха.

Само осем месеца по-късно на първия национален конкурс се отзовават 30 поети, от които над 2/3 са съвсем нови. Това е увеличение от 120% за осем месеца.

За сравнение трябва да кажа, че антология на танка, написана на английски, се публикува на всеки четири години през последните 12 години и има скромно увеличение на новите автори – не знам дали от 15%, въпреки че включва автори от САЩ, Канада, Австралия, Великобритания и Ирландия (с общо население над 500 милиона души), както и всички останали поети по света, които пишат на английски.

Към това трябва да се добави, че българските „каджини“ пишат изключително лесно и спонтанно не само танки, но и свързани форми, което също не е обичайно на Запад.

Следователно този повърхностен цифров преглед ни навежда на мисълта, че българската танка за кратко време е оживяла като истинска литература, в която българските поети се чувстват у дома си.

Тази мисъл се потвърждава от изключителното качество на българската танка, което демонстрира и този конкурс.

Една от съдиите на това състезание, Габриела Цанева, написа в първия си преглед след приключването на състезанието, че „всички танки, изпратени на конкурса, могат да се борят за наградата поради тяхното качество“.

Мисля, че нищо по-добре и по-точно не отразява качеството на изпратените танки от това твърдение.

Никой не е учил българските поети да пишат танка, нито някой им е предлагал да четат томове от японската класическа и модерна танка.

Със силата на своя талант българският поет подхожда смело към тази форма, искрено и творчески изразява своите идеи и вълнения по начин, определен от своята личност и по начина на своята култура – така работи всяка истинска литература. Ето защо българската танка е толкова добра и може да бъде модел за подражание в целия регион и извън него.

Журито в състав Драган Ристич (Ниш), Габриела Цанева и Димитър Анакиев имаше приятната, но не лека задача да избере най-добрите творби сред отличните постижения на български „каджини“.

Основните критерии за оценяване на творби в (японската) литература са следните:

1. поетична истина,
2. метафоричност,
3. важност на темата (ключова дума),
4. оригиналност и
5. емоционална дълбочина на идеята

Въпреки че основните решения бяха взети единодушно, бих искал да коментирам съвсем накратко някои подробности:

Първа награда

четири години
без стопанката…
потъват все по дълбоко
в земята
луковиците на лалетата

Радка Миндова

Втора награда

вишнево клонче
изсъхва откъснато
така дълго те няма
как тогава ще знаеш
дали съм още красива

Вероника Иванова

Интересно е да се разгледат разликите между двете: те убедително отговарят на критерия за поетична истина, но танка на Радка Миндова силно подчертава метафоричността и избора на тема („стопанка“). И метафората, и темата са силни – възможни са много интерпретации, дори политически. Във втората танка вместо метафора имаме сравнение като стилистична фигура (наистина много елегантно). Основната сила на тази танка е нейната пряка емоционалност, а стилистичната ѝ елегантност напомня за японската придворна поезия.

„Излишният смисъл“ значително отличава първата танка.

Трета награда

а)
Скърца каруца
с дрезгав и прегракнал глас.
Колелетата
плачат за Сали Яшар*
и гонят вятъра.

Диана Фъртунова

б)
Под климатика
край сградата – кутия.
Гълъби кацат,
щом капките прелеят,
там на ръба и пият.

Маргарит Жеков

Интересно е да се сравнят двете танки, които поравно си поделят третото място: може би метафоричността на танка „а“ е конвенционална, но е подчертана от важна тема – класическата българска литература (Йордан Йовков) – и следователно метафоричният стил съответства на темата (единство на стил и тема).

Много добър знак е, че темите и героите от класическата българска литература започват да живеят в българската танка. Това потвърждава, че българската танка е вече неделима част от българската литература, българската културна традиция.

Танка „б“ се характеризира с оригиналност. Пасторалният стил, в който се слави природата е често срещан маниер сред поетите, които пишат японски поетични форми. В тази танка обаче поетът посочва феномена на модерния урбанизъм – урбанизирането на природата, т. е. градски гълъби, адаптирани към градска среда.

Ценна танка заради обратната гледна точка.

Бог е свидетел
как трудно се изкоренява
и един навик.
Особено когато
носи нечие име.

Надежда Тошкова

Искам да коментирам тази отличена танка, защото показва колко важен е изборът на тема. Темата на тази танка е „навик“ – рядка, но важна, фина тема.

Някои казват, че стилът прави човека.

Други твърдят, че изборът на тема показва автора.

Мисля, че поет, чиято поетична чувствителност осъзнава теми като „навик“, заслужава внимание и подкрепа.

Алено утро.
Жълтофенерна вечер.
Нощ тъмнопера.
На снежния, стар стобор –
черен петел. Треперя…

Мария Димитрова

Накрая искам да кажа няколко думи за откриващата танка на спечелилата първа награда „танка проза“ Любовна магия.

Танка в класическата си форма обикновено се разбира като стих от две части с една пауза. Тук обаче виждаме цели пет прекъсвания и на практика е танка, разделена на шест части.

Кой разкъса формата на танка в това стихотворение? Поетична емоция, която превръща речта на поета в някакво заекване или бълнуване. Така че тук имаме единство на съдържание (високи емоции) с форма. В цялост – танка и проза – „Любовна магия“ е своеобразен шедьовър, рядко срещан връх не само на българската, но и на световната литература.

Настоящият кратък преглед няма претенциите за пълен естетически поглед върху българското творчество на танка поезия, представено на Първия национален танка конкурс.

Подобно прозрение обаче е необходимо и се надяваме скоро да бъде направено в новото издание на Антологията на българска танка.

Голяма чест е да бъда част от това състезание – поздравления и благодарности на всички участници!

с. Грознатовци, 25.06.2023

Димитър Анакиев

АНАЛИЗ НА ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

След големия читателски интерес към „Парче от дъга“ – антология на българската танка на изд. gabriell-e-lit и съставител Димитър Анакиев, поетична група „Българско съвременно хайку и танка“ и издателство gabriell-e-lit  организираха и Първия национален конкурс за танка поезия на тема „Черешовите води на българската танка“.

Целта на този конкурс е преди всичко да популяризира танка поезията като форма на източната /японска/ поезия в България.

В поредица от публикации представихме конкурсните творби в сп. „Картини с думи и багри“, издание на изд. gabriell-e-lit и във фейсбук страницата на поетична група „Българско съвременно хайку и танка“.

Тази статия няма амбицията да дава категорични оценки и да прави анализи; в нея искам да споделя впечатленията си от общото представяне на авторите, като коментирам онова в техните творби, което според мен заслужава вниманието на читателя.

1. Александър Алекс. Дъбнишки

Отдавна познавам творчеството на Александър Алекс. Дъбнишки, неговата съзерцателна иносказателност, простота на изказа и дълбочина на прозренията и посланията. Той често пише философски миниатюри, в които споменното, преживяното, дава основата на творбата. Той е и много добър познавач на хайку поезията и автор на хайку.

Без съмнение, неговата танка проза, озаглавена „Черешови градини“ е една от най-силните творби в конкурса. И това е творбата, която най-плътно обхваща темата на конкурса, като разгръща киго „черешови води“ в неговата триизмерна пълнота.

Едно усещане за невъзвратимост остава след последния ред на неговата танка „чезнат капки от топъл нектар“… В допълнение – танка следва формата 5-7-5-7-7. Макар това да не е основно изискване, то е белег на майсторство и показва овладяна от автора техника на изказа.

2. Али Юсеин

Неговите две творби трудно могат да се нарекат „танка“ и е много лесно да бъдат отхвърлени като неотговарящи на критериите на жанра. Да, така е. Особено в първия текст се усеща една дидактическа нотка, която като че ли иска да убеди читателя в правотата на авторовите житейски прозрения… Но във втория текст не може да не усетим силата на кръговрата, безмилостното течение на времето, което отнася не просто нас, а човешките поколения… И в това е намекът, че авторът се доближава до духа и философията на древната японска поезия, че е способен да я почувства и предаде на читателя…

Тези стихове не влязоха в предварителната селекция, но това не е защото им липсва дълбочина и красота.

3. Ангелина Михайлова

Авторката представя две танки и ренсаку.

В нейната поезия има много светлина, но и тук виждаме един стремеж към преки послания и предлагане на готови отговори. Този подход не е чужд на добрата поезия, но е трудно да бъде приет като начин на писане на танка.

И четирите творби са изградени при спазване на формата 5-7-5-7-7, но въпреки това не са танка. Много читатели, обаче, ще харесат непосредствения стил на авторката, а посланията ѝ ще почувстват близки. Нейният глас е чист и топъл и подтиква към добро, като дава надежда, че то е постижимо и е следствие от нашите дела.

4. Анелия Атанасова

Красиви стихове, лирични и мъдри. Ярки картини, неочаквани обрати. Тук има всичко, което е нужно на една поезия, която може да се нарече танка… Първото произведение е сред селектираните и е един от моите избори във вторичната селекция.

5. Бранимира Кунчева

Име, което запомних от участието ѝ в „Парче от дъга“ – антология на българската танка. В конкурса участва с две танки. И в двете произведения има една неочаквана развръзка, едно съпоставяне, което гради както образи и прозрения, характерни за добрата поезия, така е и добра основа за разбирането на танка. Тук, в тези две предложения, недоизказаното е много; то остава недокоснато като усещане, въпреки декларативността на заявеното „Тишината сближава /повече от думите“.

6. Валентина Йотова

Тя представя едно чудесно стихотворение, което нарича „ренсаку“. Макар да е изградено при спазване на формата 5-7-5-7-7, нейните 10 стиха не са ренсаку. Но това стихотворение, невключено в първичната селекция, остава едно от най-красивите произведения, изпратени за участие в конкурса. Тук имаме и дъждовна гора, и нацъфтели череши, и любов, и мечта, и усещане за аромата на природата и безнадеждността на града…

Всички елементи, които някак се разпиляват и ни оставят без отговор на неспокойния въпрос „аз била ли съм твоя“, за да продължим своето търсене в разслоените мигове на нейния свят.

7. Валерия Тодорова

Участва с две танки, като и двете носят дълбока носталгия по един изгубен свят, тъга, която ражда красота и стремеж към завръщане. Първата танка е включена в първичната селекция. Лично на мен много ми допадна образът на цветето-любов и деликатно изграденият паралел между промушването и разцъфването – онова обвързване на материално-емоционалното начало, което авторката изгражда.

8. Вероника Иванова

Автор, до чието творчество се докоснах, макар и бегло преди година-две, когато тя изпрати свои стихове за сп. „Картини с думи и багри“.

Участва в конкурса само с една танка, но – каква? Великолепно петстишие! Това бе моят фаворит за първа награда в раздел „Танка“. Защо? За мен бе трудно да опиша усещането, което това произведение поражда, магическата мрежа, с която ме обсеби. Ще цитирам Драган Ристич, който също оцени най-високо именно този стих: „Бях възхитен от тази хубава, деликатна танка, която изглежда да е написана от японска принцеса от 12 век“… Без съмнение, авторката е уловила именно този първичен дух на японската поезия, който успява да предаде и на читателя.

9. Веселина Башова

Само преди година не знаех името ѝ. Но тя влезе на страниците на сп. „Картини с думи и багри“ именно с танка. Нейни творби стават част и от „Парче от дъга“ – антология на българската танка. Може да се каже, че и дебютната ѝ стихосбирка „Любов и свобода“ /изд. gabriell-e-lit, С. 2022/ е изградена преди всичко върху танка, ренсаку и хайку. Ярка индивидуалност, трудна за възприемане поезия, която изисква съсредоточен прочит и умение за вникване зад привидността на текста. Поезия, която има своето вътрешно движение – пораждане и развитие, точка на пречупване и финал, който често оставя читателя без дъх. По-късно тя се представи и с няколко разказа, които показват творец, способен да намира своите теми в живота около себе си, да изразява емоциите и идеите си в различни жанрови форми, с различни изразни средства.

Нейните конкурсни предложения бяха едни от първите, получени в пощенската ни кутия. И когато ги прочетох, първата ми реакция беше, че това са творби, достойни за първа награда във всяка от трите категории. Напълно заслужено отличие за цялостно представяне!

10. Виолета Цолова

Участва в конкурса с танка и ренсаку. Име, което запомних от участието ѝ в „Парче от дъга“ – антология на българската танка – оригинален стих, запомнящо се послание – „човек се ражда, за да е щастлив“. Една медитативна поезия, в която мисълта на автора се губи сред безкрая на природата, вселената, молитвата и съзерцанието и води читателя по пустите пътища сбъднатите мечтания за красота, любов и вълшебство… Интересен автор, който търси и намира своето място в изкуството на кратките източни поетични форми.

11. Дейвид Георгиев

Непознат за мен автор и приятна изненада.

Участва в конкурса с танка и ренсаку. Правят впечатление изчистеният стил и стриктния строеж на всяко от четирите конкурсни петстишия, изградени в класическите 5-7-5-7-7 срички. И, макар да казваме, че формата не прави поезията, в този случай формата не е самоцел; тя задава ритъма и структурната идентичност на авторовото послание, като начупва фразата там, където е нужно и навява усещане за спокойна отдалеченост и едно едновременно бягство от и сливане с природата. Много висока оценка на един от членовете на журито. Прекрасна поезия, която търси и дава отговори, но дава и онази нужна красота, която губим в забързания ден.

12. Даниела Николова

Участва с две танки. В първата прозира житейска мъдрост и себепознание. Втората е картинно-ефирна, едно лирично очакване на чудото на живота „какво ще стане с мен?“ Двете творби изграждат единен образ на автор, който може да бъде много интересен за читателите със своята поезия.

13. Дафина Кузманова 

Автор, познат от антологията „Парче от дъга“, където загатва своя образен изказ. В конкурса участва с две танки – деликатни и красиви поеми, в които има всичко онова, което е нужно на едно петстишие, за да бъде наречено танка. Автор, който не само разбира и е проникнат от източното светоусещане, но и успява да го предаде на читателя със своята поезия.

14. Диана Фъртунова

Участва с две танки в конкурса. Много силна поезия, оригинален глас. Танките са изградени в почти класическа форма, като и двете следват конструкцията 5-7-5-7-6. И това скъсяване на фразата създава необичайна ударна сила именно на последния ред – „и гонят вятъра“ в първото петстишие, а във второто – „да си купи чадър“; един ярък, втори контрапункт на първата част на танка. Неслучайно авторът печели награда в категорията с първата танка, но лично за мен, втората, като поезия, не отстъпва на наградената. Изключителна образност е постигната в една кратка форма!

15. Живодар Душков

Творец, когото познавам от години – поет и разказвач, журналист и преподавател; майстор на кратките литературни форми.

В конкурса участва с две танки. И при двете формата 5-7-5-7-7 е спазена, без това да накърнява изказа, който остава естествен и непринуден. Две творби, много различни като философска и житейска натовареност. Аз харесвам повече първата – тристишието създава образ, който носи в себе си двете половини на хайку – зеленото поле противостои и носи в себе си богатия урожай; веднага следва второто пречупване на стиха – „небето – безоблачно“ със своя паралел – „надеждата ни – също“. Тези пет стиха градят една вселена, в която земята кореспондира с небето; началото – със завършека, природата – с човешкото. Автор, който може да каже много на читателя…

16. Жулиен Райнов

Автор, познат за мен от антологията за танка поезия „Парче от дъга“. В конкурса участва с две танки и ренсаку. Показва както владеене на формата, така и усещане за духа на поезията. Много изящна е първата танка, където всеки ред представя различен образ-стихия, който носи в себе си и звук – плачеща върба, вятър, езеро, тишина и песен. Всички заедно създават симфония! Ренсаку пък е един кръговрат на сезоните, гонени от човешките очаквания и мечти. Какво повече можем да искаме от поезията?!

17. Маргарит Жеков

Авторът представя две танки. Първата е впечатляваща с неочакваните образи – гълъбите, които пият вода от климатика – един оазис в градската пустиня. Неслучайно Маргарит Жеков печели награда с тази творба. Втората танка не отстъпва на първата като поезия и значимост на посланието. Със сигурност, образът на скитника е често срещан и „любим“ на поетите, особено на онези, пишещи хайку, но двата реда „бос чака да отмине / снежната виелица“ се запечатват в съзнанието като жигосване.

18. Людмила Данова

Автор, за мен доскоро непознат. Много силно присъствие – както в областта на късия разказ, така и на поезията. Когато прочетох творбите ѝ, представени за участие в трите раздела на конкурса, отново си казах, че това са творби, които могат да спечелят първите награди във всяка от категориите. Нейните танка проза и ренсаку печелят много висока оценка от един от членовете на журито. Напълно заслужено отличие за цялостно представяне и отличие в раздела "Танка проза" за „На тръгване“!  

19. Мария Димитрова

Едно име, което не познавах, но още при първия ми досег с нейната поезия и поетична проза разбрах, че ще запомня. Разтърсващи творби – всяка една поотделно и всички заедно – един вик, един копнеж, един поглед навътре, към същността на човешките емоции и едновременно – съзерцателност, която съперничи на най-добрите образци на класическата японска поезия. Авторът се стреми да спазва класическата форма 5-7-5-7-7, като това не е за сметка на художественото качество и предаденото послание. Прави впечатление, че логическото разкъсване на танка идва след четвъртия стих, което дава допълнителна експресивна сила на изказа.

Един автор, чието представяне в конкурса е пример за това, че добрата литература не може да остане незабелязана. Винаги съм твърдяла, че в конкурсите за изкуство не винаги най-добрата творба печели, защото няма обективни критерии за оценка. Но, би могло да се каже, че Мария Димитрова опровергава това мое твърдение – нейната танка проза спечели първата награда в раздела с максималния брой от 30 точки.

Напълно заслужава и отличието за цялостно представяне, както и отличието в раздела "Ренсаку", оценено с много високи оценки на двама от членовете на журито.

20. Мария Славова

Авторката участва с две танки. Един оригинален поетичен глас, който нашепва своите прозрения иносказателно. В първата творба виждаме противопоставянето на „светлината в нас“ и „сляпото очакване“, останало по нашите житейски пътища. Във втората – авторката търси митологични образи, за да изгради картината на скъсаната звезда огърлица и внуши състоянието на „пожертване“. Нейните стихове оставят у читателя усещането, че е срещнал поет, който може да го преведе през житейските колебания и да му покаже пътища, по които може да стигне както навътре в себе си, така и към по-проникновеното разбиране на заобикалящото ни.

21. Мая Кисьова

Едно име, добре познато на всеки, който чете и пише хайку. Авторката участва и в „Парче от дъга“ – антология на българската танка. В конкурса представя творби във всички раздели. Трудно е да се каже къде е „най-добра“ – всяко вглеждане в нейно конкретно произведение го прави неповторимо и открояващо се, въздействащо върху сетивата и ума. Мая Кисьова умее да строи танка според правилото 5-7-5-7-7, но умее и да руши правилата, когато това е необходимо, за да даде въздух и простор на своята поезия. Силно впечатлява танка прозата „Сезонът на глухарчетата“, която печели много висока оценка на един от членовете на журито, но също така незабравимо е и ренсаку „Бебето“, което печели награда в категорията. Поет, който напълно заслужава и отличието за цялостно представяне в конкурса.

22. Мирослава Симеонова

Помня името на авторката от първите броеве на сп. „Картини с думи и багри“, когато участваше с импресивна поезия, оставяща усещане за тъга и обреченост. Точно това усещане оставят и нейните предложения за конкурса – една танка и кратък прозаичен текст. Както стиха, така и прозата носят белезите на танка поезия, на онова, което като жури търсим и очакваме. За съжаление, вероятно поради непознаването на жанра, авторката е разделила своя танка стих от прозаичния фрагмент, като оставя чисто формално произведението си без неговата съществена част, която да го направи „танка проза“.

Нейният „Живот, а не подслон“ заслужава адмирации заради своята битийна същност и философска наситеност, заради задъханата напрегнатост на бунта, затворен в редовете, но и заради съзерцателността на танка, която, макар и представена като отделно произведение някак странно е свързана с живота-река, в която трябва да се хвърлиш, за да бъдеш пълноценна личност.

23. Надежда Тошкова

Автор, добре познат на всеки, който пише и чете източни поетични форми! Нейното представяне в конкурса включва две танки. Втората танка е отличена в раздела "Танка", като е коментирана от Димитър Анакиев заради вмъкването на необичайна тема за поезия – „навик“. Лично мен ме впечатли повече, като дълбоко ме разтърси, първата творба, която поставя един „по-традиционен“ проблем – конкретно – за издевателството на „божите хора“ над вярващите, а в общ план – за податливостта ни към лъжливи и безскрупулни водачи, идеологии и каузи. Едно завършено, цялостно присъствие на автора както в конкурса, така и на голямата поетична сцена.

24. Петър Нешев

Силно участие във всеки от трите раздела на конкурса. Участва с две танки, изградени при спазване на формата 5-7-5-7-7. Случайно или не, авторът вмъква римувани думи – това, донякъде разсейва читателя и прави петстишията да звучат по нехарактерен за жанра начин. Но, от друга страна, това ги прави очарователни и красиви – точно както завършва втората творба – „но ти недей заспива /чаровнице красива!“

Не така звучат танките в другите два раздела, макар при тях също да откриваме римувани думи.

Изключително силно чувство рисува автора в танка прозата „Раздяла“. Кратък прозаичен фрагмент загатва отчаянието на лирическия Аз, докато трите танки доразвиват историята на раздялата. Всяка от тях обективира различна картина и различен нюанс на настроенията. Много неочаквано, оригинално сравнение – „сняг е може би разлюбен дъжд“ – обикновено свързваме дъжда със сълзи, а сълзите с разлюбване. Сълзите, в традиционната японска поезия /а и не само/ са поетичен шаблон за любовно страдание; но тук виждаме друго – използван е по-силен заместител на разлюбването – и това е замръзналото чувство; замръзналият дъжд – онова, което идва след сълзите е липсата на чувства – изстиването, снега.

„Лунна жътва“ – много красив образ, много лирично ренсаку, което, както и танка прозата, заслужено печели отличие в категорията.

25. Радка Миндова

Добре познат автор и майстор на хайку, който представи в конкурса две танки. Изящна словесност, добре изградена структура на творбите. Логическото прекъсване в първата не следва класическия модел и е след първите два стиха. Така очакването се нагнетява, за да получи своя цялостен отговор в тристишието, което има и свой самостоятелен живот; то носи в себе си липсата и онова, което тя оставя. Димитър Анакиев прави подробен анализ на тази танка, затова ще обърна вниманието на четящите към втората. При нея тристишието също има самостоятелен живот на хайку, то е заключило в себе си цялата емоция на танка, като създава картина, изградена върху контраста на „приведените гърбове“ и издигащата се към небето песен. Но в танка има още две противостояния – „тъмното облаче“ в противовес на очакваните светлина и простор, които хоризонтът обикновено носи, и общото нагнетяване на емоцията, противопоставяща усилния труд на идващата природна стихия-унищожителка.

Напълно заслужена първа награда в раздела "ТанкаИ!

26. Силвия Веселинова

Автор, който е доказал силата, индивидуалността и овладяността на таланта си и добрия усет към кратките източни форми в редица конкурси за хайку поезия, както и с участието си в първата българска антология за танка „Парче от дъга“.

Участва в конкурса само в раздела "Ренсаку" и печели първата награда в него!

Една тематична поредица, в която темата е изградена спираловидно от трите петстишия. Първото гради основата; второто дава анализа, вътрешния поглед в дълбините на цялото и неговото разграждане. Третото дава движението, посоката и развитието. Вглеждането в дъждовната локва е медитативно; то се превръща в портал към младостта, за да разпадне образа в „размит силует“, а избледнелите спомени да се превърнат в светлини и сенки, а оттам – в радост и тъга. Три танки, замислени и изпълнени като единно цяло, макар всяка от тях да запазва и своята поетична самостоятелност с цяла вселена от емоции и послания.

27. Станислава Ганчева

Автор, изкушен от кратките източни форми, който обича да експериментира и с фотохайга. Участва в трите раздела както на „Парче от дъга“ – антология на българската танка, така и в настоящия конкурс.

Освен отличие за цялостно представяне, авторът получава и отличие в раздела "Танка проза" за „Немълчалива вода“. Една много специфична творба, в която използването на някои архаични думи подсилва чувството за изгубеност и безвъзватност.

Тематичната поредица „Пролетен сняг“ получава и много висока оценка на един от членовете на журито – „цъфтят сълзици по черешовите клонки“ – какво запомнящо се сравнение!

Присъствието на тъгата, отъждествявана с дъжда, снега и „черешовите води“ в тяхната тризначност прави цялостното представяне особено лирично, меко-меланхолично и образно.

28. Теменужка Вачева

Автор, когото познавам както от участието в „Парче от дъга“ – антология на българската танка, така и от сп. „Картини с думи и багри“. В конкурса представя две танки, всяка от които може да се разглежда като преразказ на другата; думите са същите, историята, разказана с тях е същата, но звученето и посланието са различни. Оригинален подход – една игра на думи, която показва майсторство и в същото време е една закачка към читателя. Носталгията по детството и онова, което завинаги си е отишло с него е завладяваща.

29. Цветана Качерилска

Участва в конкурса с две петстишия, в които формата 5-7-5-7-7 стриктно е спазена. Много красива поезия – нестандартни образи, оригинални сравнения в съвкупността на взаимодействието си – „маковия залез“, „роклята си пясъчна“, „крилото на вятъра“ – незабравими! Стиховете са монолитни късове, излети на един дъх. В тях на пръв поглед липсва характерното за източните форми пречупване на фразата, противопоставянето и търсенето на смисъла в двете посоки, които раздалечават фрагментите. Но това не пречи представените творби да носят духа на танка. Неслучайно авторката е отличена в раздела "Танка" с първата от тях.

30. Яна Василева

Едно непознато за мен име в литературата. Авторката представя в конкурса две танки с начални стихове „Вея косите“ и „Те са заедно“. Изградени са при спазване на формата 5-7-5-7-7, като това не е за сметка на поетическия изказ и послания. Показва овладяност на кратките форми и умение да изказва значими идеи с премерени думи.

Първото петстишие е много поетично, като всеки ред рисува картина, а общото усещане е волност, а посланието, което стига до читателя е стремеж към свобода и общност със стихиите. Във второто произведение акцентът е върху заедността – общото усилие за постигане на една цел; а целта е значима – изграждането на цял един нов свят! Едно балансирано представяне, което гради образа на стойностен творец с добро бъдеще в поезията!

*

В заключение – не мога да не изразя удовлетворението си от този конкурс, към организирането на който тръгнах със смесени чувства. Както вече споменах по-горе, във всеки конкурс, в който се състезават и се оценяват творби на изкуството, субективното възприятие на журито не може да бъде избегнато. Винаги съм твърдяла, че изкуството не се мери и не се тегли; то не се слага в рамки и не търпи норми. Него или го има, или го няма. То не се обяснява и не се изучава; то или може да се прави, или не може да се прави.

Но странно – не може да остане незабелязано!

Пожелавам успех в изкуството на всички участници в конкурса!

30.06.2023 г., София

д-р Габриела Цанева