Спартак Дерменджиев. "Целувката"

След серия виртуални събития скулпторът Спартак Дерменджиев се представя с реална изложба на Шипка 6, носеща романтичното и интригуващо име „Целувката“

От не краткото слово научаваме за причините накарали автора да направи тази изложба. Изложбата преди години била отменена и многото му опити досега да я покаже в частни или държавни галерии били неуспешни.

Самата изложба е малка, по-скоро прилича на част от музейна експозиция. Съставена е от три компонента: Реален живот, историята и изкуство.

Реалният живот е представен с една голяма, стара черно-бяла фотография заснета през далечната 1957 г. На фотографията известният скулптор Крум Дерменджиев е прегърнал малкият си син Спартак и години по-късно, през 1978 г. е написал посвещение. Посвещението обаче не се чете, поне не цялото и гласи: „За спомен на Спарто да не забравя, че…“. На това място химикалката е отказала да пише и е оставила само вдълбаната следа върху хартията, но е продължила да пише на други места които съставляват втория компонент – историята.

Историята е представена с много на брой автентично изглеждащи копия от документи, по-точно части от записки, щателно разчетени за улеснение на посетителите. В документите се описват събития, разговори, случки от дълъг период от време като се назовават редица хора поименно, както и две жени упоменати не с имена е със съществителни „Момичето“ и „Майка му“.

Ако човек прочете тези документи трудно ще се ориентира за какво и за кого става дума, но определено разбира, че авторът на документите Крум Дерменджиев: „...минути не, а години аз не жалех време и средства помагах им...“, е ядосан много от постъпките и думите на назованите хора.

Но определено главният герой в тези документи е Спартак Дерменджиев - „Спарто“ като не са пестени цветущи, на места нецензурни думи и изрази, които ние ще ви спестим. Започва се още от годините когато Спарто е бил малко дете: „...Спарто, мечтаеше да порасне за да не ми помага защото като по-малък не можеше да отказва. Но се криеше като ханъма. Това му беше предпочитаният начин.", „Очаквах че децата като пораснат ще ме разберат и ще се включат да ми помагат уви ! ...“,„… „И от 25 години грижи и харчене по него само това ли е запомнил, че съм го съдил макар да не съм.….” , „... Може би и ние около него все го хвалехме, хвалехме, че той се разглези и се помисли за гениален на който целият свят му е задължен.... “, „... Изненада ни с небивали глупости, тук наистина е първи и единствен...” , „...  Беше още по-груб и дори брутален. И тона му и думите бяха непристойни, обидни… “, „...Камо ли пък такова отношение към един баща, който никога не му е отказал да му помогне с нещо, никога не му е ударил един шамар. Такава черна неблагодарност никога не съм очаквал. И то след като се е върнал току що от Париж. Никога не съм се почувствал толкова унижен от близък човек…” , „...Колко лесно Спартак ми отказва всичко и винаги което не му е изгодно. Пък аз му изпълнявам всякакви желания – каквото е поискал от мен… “, „… Изобщо защо се занимавам с него? Защо му слугувам? Нося му статуйки, връщам му книжки...“, „...А той се отяжда. Бил най-големия скулптор, та ние да му тичаме за семейните проблеми около къщата и двора. Прозвуча много нескромно и грандомански и особено неуважение към мене и манящина но която звучи като нервно разстройство. Вече е болестно състояние трябва да се отнасяме наистина като към маниак, който няма търпение времето да го наложи, а сам демонстрира гениалността си. Ние сме си виновни, прекалено го хвалихме още като малък, внушавахме му и той се разглези и иди вече го спирай. Спиране няма! Но дали не е късно вече и за лечение? Внушението е непоправимо нещо! Требва да се внимава много! Да не се дразним, но и да не се унижаваме!…“ 

Изкуството - третият компонент на изложбата. Връзката между реалния живот и историята. Божията искра, която представя синтезирана алегория, истината различна както от реалния живот така и от историята това е „Целувката“, скулптурна композиция дала име на цялата изложба.

Но каква е тази целувка. Какво толкова по-различно може да изразява? Какъв е бил замисъла на автора? Какво повече може да ни каже от спомените на реалния живот или от документите останали в историята.

Предлагам ви да чуем автентичните думи на Спартак Дерменджиев, казани пред Юлия Петрова в предаването за култура Артефир на БНР

Изложбата може да се разгледа до 15 юли, СБХ , ул „Шипка“ №6, IV етаж, фоайе