Писателите Горан Войнович и Андрея Расучану гостуват на новите пролетни „Литературни срещи“ през април
Още с първото събитие през 2024 г. фондация „Прочети София“ отбелязва своето порастване. Тази година организацията, която стои зад „Литературни маршрути“, „Скритите букви“ и „Литературни срещи“ навършва десет години от своето съществуване. Точно под знака на този юбилей ще започне и третото годишно издание на „Литературни срещи“, чиято тема ще бъде „Порастване“. Събитието ни очаква от 4 до 6 април с откриващо парти в РЦСИ „Топлоцентрала“ и два дни в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
„Литературни срещи“ е годишна програма, която се провежда няколко пъти в годината с различни тематични акценти на различни места в града. През 2024 г. „Литературните срещи“ ще бъдат през април, юни и ноември, а още през април ще гостуват словенският писател Горан Войнович и румънската писателка Андрея Расучану. През юни гост ще бъде британският автор Крис Клийв, а през ноември ни очаква наистина голямо и важно литературно събитие.
На 04 април в бара на РЦСИ „Топлоцентрала“ от 18:00 ч. „Литературни срещи“ ще започнат с рождения ден на „Прочети София“. И тъй като всяка инициатива на „Прочети София“ е запомняща се и отличителна, вечерта на 04 април ще остане в традицията и няма да се ограничи до откриващо парти. От 18:30 ч. ще бъде дискусията с участието на различни творци на тема „Трудностите на растежа“. Неин модератор ще бъде журналистът, философ, културолог и преподавател Николай Колев. Специална селекция от гласове и произведения на български автори и музика, свързана с темите и събитията на „Прочети София“ през годините, ще бъде направена и представена от Светослав Тодоров, който е добре познат писател, журналист, диджей и промоутър.
Вечерта обещава също така да е пълна със забавления и смислено общуване.
Основната програма на „Литературни срещи пролет 2024“ ни очаква на 5 и 6 април в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство. „Порастване“ се вписва като тематично ядро в цялата програма от събития на пролетните Срещи. Разглежда се в различни смисли – от преминаването през трудни тийнейджърски години, през сложни (белязващи или травматични) отношения деца-родители до откриване на вътрешна мотивация и двигател за промяна. Така общ разказ са свързани разговорите с автори, дискусията, четенето и пърформанса, които предстоят в рамките на три дни.
Как тази тема присъства в българската литература ще е фокус на дискусията, която среща авторите на три книги, доближаващи се до традицията на „билдунгс романа“. Писателите Антония Апостолова, Емануил А. Видински и Камелия Панайотова ще разговорят с литературната историчка доц. д-р Ани Бурова.
Младите герои са част от литературната биография на словенския писател, поет, режисьор, сценарист, драматург и колумнист Горан Войнович, който пристига в България специално за „Литературни срещи“. Той е считан за един от най-талантливите писатели на своето поколение. Автор е на няколко книги, превеждани на много езици , и е носител на престижната европейска литературна награда „Ангелус“ и наградата „Кресник“ за роман на годината, която получава три пъти. Българските читатели познават книгите му в превод на Лилия Мързликар: „Югославия, моя страна“ и „Смокинята“. Буквално до броени дни предстои да излезе неговият роман „Джорджич се връща“. Всъщност тази книга прави доста връзки с дебютния му роман „Чефурите – вън!“ (2008), който му носи множество награди… и известни проблеми със словенската полицията, която привиква на разпит писателя заради обидите към полицаи, отправени от главния герой на романа Марко. Тийнейджърът в измислената история има проблеми с полицията, а Горан Войнович е принуден да обясни пред следователи в Любляна какво именно означава художествена литература. Действието на двете книги – „Джорджич се връща“ и „Чефурите – вън!“ е съсредоточено в люблянския квартал Фужине, имат общи герои и разглеждат сходни проблеми, свързани с живота на младите имигранти от различни етнически и културни общности.
Войнович завършва Академията за театър, радио, филми и телевизия в Любляна, като специализира телевизионна режисура и писане на сценарий. Съсценарист е на филма „Успех, Недим“ (Good Luck Nedim), спечелил наградата „Сърцето на Сараево“ и номиниран за най-добър късометражен филм на Европейската филмова академия. Режисьор е на късометражни и пълнометражни филми. През 2023 г. Словения бе държавата-почетен гост на Панаира на книгата във Франкфурт, а Горан Войнович бе сред ключовите гости и участва в поредица от дискусии и събития. Срещата с Горан Войнович ни очаква на 6 април от 19:30 ч., неин модератор ще бъде журналистът Бойко Василев.
Предишният ден – 5 април от 19:00 ч. – ще има още един от разговор с много голяма литературна тежест, защото ще срещне литературният свят на две забележителни писателки. С едни от най-мощните съвременни литературни гласове в Румъния и България – писателките Андрея Расучану и Теодора Димова – ще разговаря преводачката от румънски и преподавателка Лора Ненковска.
Андрея Расучану е румънска писателка, авторка на книги с литературна критика и редакторка. Романът ѝ „Вятърът, духът, дъхът“ е отличен с наградата на Съюза на румънските писатели за белетристика, наградата на Румънската академия на науките за проза, номинирана е за наградата „София Надежде“, Националната награда за проза „Зиарул де Яш“ и др. Романът е включен в краткия списък на Европейската награда за литература през 2022 г. Първият ѝ роман, „Непозната форма на живот“ също печели отличия и читателско внимание. Публикувала е разкази в различни сборници, както и няколко монографии в областта на литературната география и геокритиката, като във фокуса на интересите ѝ нерядко е Букурещ и неговата литературна история. Нейните книги са мащабни триптиси, в които тя опитомява историята, стихийността , природата и географските пространства, като ги подрежда в разкази-карти на човешките съдби. Силата ѝ да работи пластично с образите, изключително богатият ѝ език и бароков стил на писане превръщат романите ѝ в едни от най-интересните книжни явления в румънската литература през последните години.
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на седем романа, девет пиеси, играни в страната и чужбина, и няколко есеистични книги. През 2007 г. „Майките“ спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика. „Адриана“ е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен филмът „Аз съм ти“. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за българска художествена литература. През 2019 г. Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов“ за цялостен принос в българската книжнина. През същата година излезе романът ѝ „Поразените“, който по-късно се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България“, спечели наградата за проза „Перото“ и „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга. През 2022 г. „Поразените“ получи новоучредената френска литературна награда „Фрагонар“. През 2023 г. Теодора Димова стана носител на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През двата дни на „Литературни срещи пролет 2024“ ще видим още пърформанс на режисьорката Валерия Велчева по текстове на Мария Добрева, както и литературно четене.
Всички събития са със свободен достъп.
Визуалната идентичност е дело на Костадин Кокаланов от Studio FRANK.
–
„Литературни срещи пролет 2024“ се осъществяват с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Столична община, програма „Култура“.
„Литературни срещи“ се организират от Фондация „Прочети София“. Реализират се с партньорството на Национална галерия: Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство и издателство ICU.
За повече информация:
Демна Димитрова
demna.dimitrova@gmail.com
fb/literarytalks.sofia
Instagram (@literarytalks.sofia)
