Последни новини

Митко Панайотов (1934 – 1994). Изложба живопис

Откриване: четвъртък, 21 март 2024, 18:00 часа

Митко Панайотов (1934 – 1994) е роден в град Перник. Завършва живопис в Художествената академия в София, като учи последователно при професорите Ненко Балкански, Боян Петров, Илия Петров и Дечко Узунов, при когото се дипломира през 1959. Дипломната му работа „Миньори“ е отличена през същата година със златен медал на Студентския фестивал. Оттогава редовно участва във всички общи художествени изложби, а така също и в много изложби в България и чужбина.

+++

„Един художник, който никога не натрапваше присъствието си, който винаги е бил далече от светската шумотевица и чужд на личната суета, всъщност се оказа, че е органична част от пътя на сериозната българска живопис. Все по-малко остават тези, които познаваха този вглъбен и достоен художник, който се движеше между душата на природата и трайните пластически стойности като трудолюбив труженик, който живее с плодовете на замята. А самият той е колкото последователен в изграждането на живописния си свят, толкова дискретен и деликатен в извеждането му в общественото пространство. В определен смисъл тази изложба ще бъде откритие за тези, които не го познаваха и истинско откровение за тези, които обичат истината и дълбочината в изкуството.

Живописта на Митко Панайотов, сюжетно определена в по-ранните работи, в по-късните е структурна и пластически изведена до един личен свят – земен, дълбок и притихнал като края на деня. Драматичен без да е външно ефектен, печален без да е сантиментален, топъл и човечен без да е сладникав, този свят като че ли идва да ни напомня колко красив и дълбок е вътрешния живот на природата и колко е далече от суматохата и суетата, с които времето като че ли предизвиква своя апокалипсис. Тръгнал от естествения си човешки и артистичен усет, преминал през уроците на Академията и модерната живопис, Митко Панайотов днес се завръща духовно завършен и пластически изведен – модерен и съвременен, не по клишетата на арт-проявите, а онази благословена духовна дълбочина, която прави художника съвременник на всички времена.“

Светлин Русев, 2014